Звездно небе

Прочит: Псалм 8:1-9

„Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, луната и звездите, които Ти си отредил, си казвам: Какво е човек, за да го помниш? Или човешки син, за да го посещаваш?“
(Псалм 8:3-4)

Една вечер бяхме седнали на масата с 12-годишната ми дъщеря и нейната приятелка, както правим почти всеки вторник. Понякога им чета от Библията – в този ден им прочетох Псалм 8. После си поговорихме за чудесата на Вселената – че всичко в нашата галактика е заобиколено от мрак, че нашето Слънце е само една от милионите звезди в Млечния път и че има още много растения и животни на земята, които дори не са открити от човека. Докато обсъждахме Божието величие и сила, небето стана розово. Двете момичета изтичаха в двора, за да го снимат. Очите ми се напълниха със сълзи, а сърцето ми – с благодарност. Сякаш Бог ни се усмихваше и казваше: „Да, деца Мои, Аз съм Творецът. Направих небесата, за да ви радват“.
Тази вечер празнувахме Божието присъствие в Писанието и в творението. Нашият Творец иска да ни говори всеки ден. Когато погледнем през прозореца и когато разлистим Библията, можем да Го открием.

Молитва: Създателю наш, благодарим Ти за всички начини, по които ни напомняш за Своето присъствие. Амин.

Мисъл за деня: Славата на творението ми напомня, че Бог се грижи за мен.
Марсела Нуаносайк (Англия)

Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЕ ГРИЖАТ ЗА ПЛАНЕТАТА.

© 2020 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *