Автор: пастор Цветан Илиев
Вяра, надежда и любов. Трите богословски добродетели намират мястото си в Свещеното писание като дарове, които слизат от Бога. Те са също и обект на изследване от страна на папа Бенедикт и папа Франциск, чиито енциклики Deus Caritas Est, Spe Salvi и Lumen Fidei ще бъдат основни извори за настоящия труд. Богословските добродетели винаги са били в центъра на богословието и всяка от трите енциклики се занимава с една от богословските добродетели – Deus Caritas Est с добродетелта любов, Spe Salvi – добродетелта надежда, а Lumen Fidei с добродетелта вяра. Прави впечатление, че последователността на написване на енцикликите следва противоположен ред от изброяването им от свети апостол Павел в Първото послание към Коринтяните. (вж. 1 Кор. 13:13) В настоящото изследване редът на разглеждане на богословските добродетели ще бъде същият, по който са подписани и издадени енцикликите от двамата папи.
Настоящата работа не се основава на проблем, в пълния смисъл на думата, но по-скоро на опит за аналитичен прочит и богословски анализ на западното разбиране за богословските добродетели. В лицето на един от най-добрите Римо-католически богослови на 20-ти век, Йозеф Алойзиус Ратцингер, избран за папа на 19 Април 2005 г. под името Бенедикт XVI, и неговия наследник – Хорхе Марио Берголио, наследил Бенедикт на папския престол под името Франциск на 19 Март 2013, можем да открием много добри представители на същата тази западна мисъл.
И двамата понтифи на Римската църква имат силно влияние върху нея. Йозеф Ратцингер е основна богословска фигура за Ватикана близо половин век, като неговото влияние по доктриналните въпроси било изключително голямо. Това влияние се потвърждава от факта, че през 1981 г. е назначен за префект на Събранието за доктрините на вярата. Макар в ранните си години да бил либерален богослов, малко след Втория ватикански събор, състоял се между 1962 г. и 1965 г., възприел консервативни възгледи. От 2002 до избора му за папа бил декана на Колежа на кардиналите и като такъв, се смята за “пръв сред равни”. (вж. https://en.wikipedia.org/wiki/Pope_Benedict_XVI)
Хорхе Берголио, или папа Франциск, има своето влияние по-скоро върху практиката на вярата. Неговата грижа за бедните и загрижеността му за диалога между религиите са сред забележителните качества на личността му. Смирението му и акцентът, който слага върху Божията милост, също определят изключително много неговия понтификат, към който той има неформален подход.
Трите енциклики Deus Caritas Est, Spe Salvi и Lumen Fidei представляват един завършен своеобразен цикъл, който се занимава с някой от най-големите проблеми на 20-ти век. Липсата на морални устои, релативизмът, материализмът, все по-засилващият се секуларизъм, отхвърлянето на вярата и издигането в култ на “аз”-а, са сред темите, с които те се занимават. На фона на съвременното състояние на вярата, Бенедикт и Франциск предлагат богословските добродетели като изходен път. Те са като лекарство за съвременните болести на човека, които бяха изброени преди малко. Много силно е застъпена идеята, че ако човекът не се обърне към Бога за решение на тези проблеми, той ще унищожи самия себе си.
Основните документи, които са обект на настоящият анализ, са енцикликите на двамата папи по реда на тяхното издаване:
- Deus Caritas Est – изнесена в края на 2005 година на 25 Декември на латински език. Темата е любовта, видяна от християнска перспектива, както и мястото на Бога в нея. Тя е една от богословските добродетели, наред с надеждата и вярата, които са обект на изследване в следващите две енциклики, едната подписана от Бенедикт XVI, а другата – от Франциск.[1] Енцикликата съдържа 42 точки.
В един свят раздиран от омраза и насилие темата за любовта е повече то адекватна. В енцикликата е представено разбирането за любовта – ерос – в древността, както и християнският отговор за същата.
Тъй като за целите на настоящото изследване е използвано официалното издание на английски език, изтеглено от http://w2.vatican.va/content/vatican/en.html, преводът на основните пасажи, които са използвани в настоящото изследване, е на дипломанта. Преводът на тези пасажи ще бъде приложен към текста на тезата.
- Spe Salvi – Тази енциклика е издадена през 2007 година на 30 Ноември. Основната и тема е надеждата, като папа Бенедикт я разглежда във връзката ѝ със спасението. В един свят, който твърди, че надежда може да бъде открита навсякъде, римският епископ заявява, че ако човекът не познае Бога, той е без надежда в света, независимо колко други надежди може да има, защото само от Бога идва истинската надежда, истинското спасение. Енцикликата съдържа 50 точки.
- Lumen Fidei – изнесена на 29 Юни 2013 г., тя завършва цикъла, посветен на богословските добродетели – вяра, надежда и любов. Енцикликата допълва онова, което предшественикът на Франциск – Бенедикт XVI – пише за любовта и надеждата. Така е постигната завършеността, която е видна, след като трите енциклики бъдат прочетени. Текстът ще представи вярата като светлина, която пропъжда всяка тъмнина и осветлява най-вътрешните кътчета на човешкото сърце. Енцикликата проследява историята на вярата на Църквата, започвайки от Авраам и народа на Израил, дискутира взаимоотношението между вяра и разум, ролята на Църквата при предаването на вярата, и ролята, която тя играе за изграждане на общества за общото благо.[2] Енцикликата съдържа 60 точки.
Предмет на настоящото изследване ще бъдат богословските добродетели – вяра, надежда и любов. Те ще бъдат разгледани в техните христологически, сотириологически и антропологически аспекти, като в последната глава трите добродетели ще бъдат разгледани и от перспективата на евхаристийното богословие на папа Бенедикт XVI.
На базата на задачите и целите трудът е структуриран по следния начин:
- Увод – тук се представят целите и задачите, които са пред дипломанта.
- Първа глава – тази глава е въведителна и се занимава с повода за издаване на енцикликите, техният контекст и тематичните им линии на всяка една от тях. На вниманието на читателя се извеждат богословските добродетели, представени от всяка една от енцикликите, като освен това се дава информация за авторите им. Всяка една от трите енциклики – “Deus Caritas Est“, “Spe Salvi” и “Lumen Fidei” – представя една от добродетелите –любов, надежда и вяра. Тази глава цели да даде представа за енцикликите, за авторите и времето, в което те са активни на богословската сцена. Тук се залага основата, която е нужна за последващото развитие на темата. Без тази начална и основна информация, богословските добродетели биха останали да “висят” в нищото.
- Втора глава – тя се занимава с христологическите и сотириологическите аспекти на добродетелите. Папа Бенедикт ги смята за безспорно христологични, имайки своята роля и в спасението на човека. Христология и сотириология са свързани помежду си, като е направен опит да бъде представена и тази връзка. Вярата, надеждата и любовта са неразривно свързани с общностния живот на Църквата, ала също така в своята същност са изцяло христоцентрични, като много отчетливо може да се види, че богословието на Йозеф Ратцингер също е изключително христоцентрично. Той разглежда добродетелите от перспективата на дарове, идващи от Христос и намиращи своя смисъл именно в Него. По този начин те се явяват не просто добродетели, а оси, според които човек да съобразява живота си. Тези оси произтичат от Бога и са основни за човешкия живот. Богословските добродетели не са извадени от контекста на традицията на Църквата, а напротив – Бенедикт и Франциск черпят от същата тази традиция, облягайки се на опита, който тя дава.
- Трета глава – антропологически аспекти на богословските добродетели. Антропологията на Ратцингер, разкрита в енцикликите, е от изключително значение за изследването. Аспектите, които са разгледани във третата глава, показват, че добродетелите имат голямо значение за човека. За Бенедикт в основата на неговата антропология лежи концепцията за личността.
- Четвърта глава – богословските добродетели в светлината на евхаристийното богословие на папа Бенедикт. В Евхаристията всичко намира своя смисъл, смята Ратцингер. Това е причината богословските добродетели да бъдат разгледани в светлината на неговото евхаристийно богословие. Изхождайки от важността, която съдържа в себе си живота в общност и в същото време този живот намира своето най-пълно измерение именно в Евхаристията, Бенедикт настоява, че в нея богословските добродетели получават онази пълнота, която е заложена в тях. В своята същност те са еклисиални, защото само в Църквата се проявяват напълно.
- Заключение – заключителна глава, в която са обобщени изводите от настоящото изследване.
- Приложние – в самия край на текста ще бъдат приложени преводите на основни пасажи от енцикликите. Приложение 1 ще съдържа превода на енцикликата Deus Caritas Est, приложение 2 на енцикликата Spe Salvi, а приложение 3 на енцикликата Lumen Fidei.
Избраната тема представлява интерес, защото макар да има различни изследвания върху енцикликите на папа Бенедикт и папа Франциск, са твърде малко онези, които се основават на своеобразния цикъл, който представляват трите енциклики, посветени на добродетелите. Темата е твърде дълбока и с това изследване само може да се “одраска” повърхността ѝ, но се надявам то да породи желание за задълбочаване. Папските енциклики могат да бъдат благодатна почва за изследване в посоката, която това изследване поема. Тук са представени само няколко от аспектите на богословските добродетели, като това предполага, че има много повече, което да бъде извлечено от тях.
[1] Wikipedia, Deus Caritas Est: https://en.wikipedia.org/wiki/Deus_caritas_est (24.08.2016)
[2] Wikipedia, Lumen Fidei : https://en.wikipedia.org/wiki/Lumen_fidei (24.08.2016)