В проповедта си, посветена на новорождението, Джон Уесли се спира подробно на въпроса за връзката между кръщението и началото на новия живот. Като англикански свещеник, той е убеден, че кръщение-то е тайнство на въведението, чрез което човек влиза в завет с Бога и става член на Църквата, която е Тяло Христово. Кръщението се отслуж-ва в името на Отца, Сина и Светия Дух, установено е от Христос и е знак, печат и залог за новорождението , без обаче да е непременно тъждест-вено с него.
Последното уточнение е резултат от многобройните срещи на Джон Уесли като пътуващ проповедник с кръстени хора, които с живота си се отричат от кръщението си по „най-очебиен начин хиляди и десетки хиляди пъти“ . Всички те според него трябва да преживеят едно ново, радикално действие на Божията благодат, което да активира дадения в тайнството начатък. Така промяната, изисквана от кръщението, може да бъде актуализирана и разгърната в ежедневието на вярващия човек.
Огромното мнозинство от хората, до които братята Уесли успяват да достигнат с вестта за необходимостта от новорождение, са номинални членове на Англиканската църква по силата на кръщението си. Те рядко прекрачват прага на енорийската си църква или не получават адекватна пастирска грижа, за да могат да напреднат в християнския си път. Нуж-на е радикална промяна, която само Бог е в състояние да извърши, за да може новият живот да се роди и да обхване всички аспекти на човешко-то съществуване. Именно тази нужда оправдава всички аргументи (в то-ва число и крайните), които имат за цел да разколебаят и премахнат из-мамното формално уповаване на кръщението, което не държи сметка за начина на живот след приемането на тайнството: „…при кръщението си ти си се отказал от дявола и неговите дела. Колкото пъти му даваш мяс-то и вършиш делата му, ти се отричаш от кръщението си. Зачеркваш го с всеки умишлен грях, чрез невъздържаност, пиянство или отмъстител-ност, чрез всяка мръсна и неблагочестива дума, чрез всяка клетва, изли-заща из устата ти. Отричаш се от кръщението си всеки път, когато оск-верняваш Господния ден, когато вършиш някому нещо, което не искаш да ти вършат на тебе. Трето, дали си кръстен, или не, ти трябва да бъ-деш новороден! Иначе ти е невъзможно да пожелаеш вътрешното осве-щение. А без вътрешно и външно освещение ти не можеш да бъдеш щас-тлив даже на тоя свят, да не говорим за бъдещия“ .
Всички тези аргументи не отричат задължителността или действе-ността на тайнството кръщение. Те красноречиво подчертават, че него-вото действие не e автоматично и независимо от вярата на кръщавания.
Ако с оглед на евангелизаторския контекст на служението си Джон Уесли настоява, че все пак външният белег (кръщението) трябва да се различава от вътрешната благодат (новорождението), то за Чарлз Уесли е важно да подчертае единството на вътрешното и външното измерение на тайнството в общността на вярващите:
Водата и Духът съединяват
вътрешната благодат и външния знак
в тайната велика, чрез която
отново раждат се душите ни.
Изпърво царството Ти на земята ще получим,
а после славата Ти ще съзрем.
В кръщението Бог отпечатва Своя образ в човешкото сърце и дава ясно вътрешно свидетелство, че греховете са простени. Божията благо-дат всажда новия живот вътре в човека и го прави съпричастен на блага-та на Божествения живот:
За тези изкупени от Теб изискваме
благодатта, която всажда славния живот.
Душите им кръсти във Свое име
и отпечатай образа Си във сърцата им.
Във лоното си този миг вземи –
свидетел истинен на греховете им простени,
и съпричастници на Твойто естество ги направи,
участници във царството небесно.
Кръщелното обновление се извършва чрез общото действие на трите Лица на Св. Троица – Отец, Син и Св. Дух. Те се проявяват като „съвместен Спасител“ (Joint Saviour) , доколкото благодатта е една и неделима.
Кръщението е винаги събитие, в което участва общността на вер-ните. Тя се моли за кръщаваните, които Бог приема и прави членове на същата тази общност.
Братята Уесли са единодушни в съгласието си с учението на Анг-ликанската църква, че децата, които приемат кръщение, са в същото време новородени. В този случай събраната църковна общност се моли семето на вечния живот да бъде посадено в сърцето на кръщаваното дете:
Ако това е Твоята воля, Отче,
ако Иисус е заповядал този ритуал,
печата на Духа Си просвещаващ положи,
благодатта тогава нека знака придружи;
Ти семето на вечния живот посей,
сърцето на това дете Ти сам владей.
Джон Уесли завършва своя „Трактат за кръщението“ от 1756 г. с категорично заключение в полза на детското кръщение: „….не само че е законно и добро, но е и подобаващо, праведно и наша неотклонна длъжност, в съгласие с постоянната практика на цялата Христова Църк-ва от най-ранни времена, да посвещаваме децата си на Бога чрез кръще-ние, както и на юдейската църква е било заповядано да прави чрез об-рязването“ .
5. Освещението – разгръщане на вярата, която действа чрез любов
Новорождението поставя началото на процеса на освещение в тес-ния смисъл на думата. Същността на този процес Джон Уесли дефинира в дневника си на 13 септември 1739 г. по следния начин: „Вярвам, че [освещението] е (…) Божият живот в душата на човека; участие в Божес-твеното естество; умът, който е бил в Иисус Христос; или обновлението на сърцата ни по образа на Този, Който ни е създал“ . Още в това ран-но определение прави впечатление, че освещението е мислено като въз-можно само в рамките на интензивното общение между Бога и човека. Освещението е всестранно обновление на човека чрез причастност на Бога, Който единствено е свят и призовава човека към святост. Тази причастност е възможна благодарение на Христовото дело, чиито спаси-телни последици се прилагат в живота на всеки вярващ и на цялата Цър-ква чрез действието на Божия Дух. В това отношение от ключова значи-мост са обичайните канали за предаването на многоразличната Божия благодат (т.нар. благодатни средства), измежду които Евхаристията заема средищно място.
Освещението разпростира последиците на новорождението върху всички измерения на човешкото съществуване, така че то да придобие своята цялостност. Този процес отнема време и се развива по подобие на физическото израстване, започвайки с новото раждане, преминавайки през детството и продължавайки към една все по-нарастваща зрялост. Вярващият израства постепенно в „духовен ръст и сила“ . Ето защо освещението може да бъде определено и като израстване в благодатта. Това определение, подчертаващо постепенното преобразяване на хрис-тиянина, съответства според Джон Уесли в най-голяма степен на биб-лейската употреба на понятието освещение.
Освещението е процес, в рамките на който посетите при новорож-дението добродетели израстват и укрепват, за да формират един хрис-топодобен характер и начин на живот (святост на сърцето и живота). Освещението е пълно и радикално обновление на нравите чрез култиви-ране на Христовите добродетели, което е невъзможно без действието на едната Божия благодат, която в тази фаза на via salutis се проявява като освещаваща (sanctifying grace). Последното определение има напълно условен характер, доколкото освещението в широкия смисъл на думата обхваща целия път на спасението.
В богословието на братята Уесли освещението се определя най-вече от начина на неговото осъществяване (modus, tro,poj) – чрез учас-тие (причастност) на вярващия в Божественото естество по благодат, и от неговата цел (finis, te,loj) – изобразяване на Христовите добродетели във вярващия (придобиване на ум Христов, обновление на сърцата и живота по Христовия образ). Така богословието на освещението се явя-ва едновременно богословие на участието и богословие на добродетел-та (аретологично богословие), което не може да бъде мислено извън своя неизменен общностен контекст. И тук приносът на всеки от двамата братя може ясно да бъде очертан, доколкото Чарлз е съсредоточен по-вече върху начина, а Джон – върху целта на освещението. Това разли-чие в акцентите допринася за изграждането на една многостранна и по-цялостна, а в крайна сметка – и по-зряла представа за освещението.
Вярата, която действа чрез любов, си остава необходимото усло-вие и в този етап на via salutis. Израстването (разгръщането, съзряването) на тази вяра довежда до задълбочаване на общението между Бога и чо-века, до напредък в светостта, която трябва да бъде мислена като диало-гична категория. С пълно право сполучливото определение на Раниън за вярата в богословието на братята Уесли като joint venture може да се от-несе и до тяхното разбиране за светостта.
Невъзможно е при това положение освещението да се представя другояче, освен в неговата динамика. Това е блестящо илюстрирано от Джон Уесли в проповедта му, посветена на вярата: „Стремете се към съ-вършенство! Да, и когато достигнете някаква мяра на съвършената лю-бов, когато Бог обреже сърцата ви, не мислете за почивка тук. Това е не-възможно. Не можете да се успокоите, трябва или да се издигнете, или да паднете; да се издигнете по-високо или да паднете по-ниско. Следова-телно, гласът на Бога към чадата на Израил, към Божиите чада, е: Вър-вете напред, като забравяте това, което е зад вас, и се стремите към това, което е пред вас; тичайте към целта – към наградата на горно-то от Бога призвание в Христа Иисуса“ .