Преди края на годината друга заплаха за методистката организация се появява за първи път. Здравето на Джон Уесли се влошава рязко през ноември 1753 г. Той трябва да се оттегли за няколко седмици в страната, за да се лекува от “туберкулоза”. През това време той съчинява собствената си епитафия: “ Тук лежи тялото на Джон Уесли, главня, неведнъж изваждана от огъня; той умря от туберкулоза на петдесет и една годишна възраст, оставяйки след себе си (след като всичките му дългове бъдат изплатени) по-малко от десет лири, молейки се Бог да бъде милостив към безполезния си служител” (CWJ,2:26). Този текст (както е записан от Чарлз) е забележителен с използването на метафората за “главнята”, често прилагана по това време, но също и с повтарянето на твърдението на Джон от преди около десетилетие, че ако умре с повече от десет лири в джоба, трябва да бъде считан за крадец и грабител (Appeals, 83-88; горе стр. 130). След Нова година той отива до Горещия кладенец близо до Бристол, за да пие минерална вода като част от лечението си.
След като не може да пътува и проповядва, но е достатъчно добре, за да чете и пише, Джон започва проект, който дълго време е обмислял – коментар на Библията. В предговора към “Обяснителни бележки върху Новия завет”, написан на 4 януари 1754 г., точно когато Джон започва тази сериозна задача, той посочва, че творбата не е предназначена за учените, а е написана главно за “обикновените, необразовани” хора, разбиращи само английски. Библейските текстове (разположени на върха на всяка страница) са предимно от авторизирания превод на крал Джеймс (известен като Кинг Джеймс – бел. пр.), малко променени от Уесли, за да бъдат “близко до оригинала”. Чарлз помага на Джон в това начинание в края на февруари. Бележките трябва да бъдат кратки; намерението е да се избягват критични сведения, висок стил и полемични доводи. Всъщност, бележките са до голяма степен сравняване на материали от различни произведения: “Богословски лекции” на Джон Хейлин, “Практичен тълкувател” на Джон Гайс, “Семеен тълкувател” на Филип Додридж и “Gnomen Novi Testamenti” на Йоханес Бенгел. Последното произведение е една от първите творби на съвременното критично библейско знание. Уесли приема много от принципите на Бенгел относно текстовата критика. Въпреки че в по-голямата си част бележките са от тези източници, Уесли успява да ги съчетае по прекрасен начин. Той изразява признателността си и благодарността си към авторите в предговора, но избира да не ги споменава по време на изложението, “за да не отклонява разума на читателя от главната цел” (JWW,14:235-39).
Сериозното заболяване на Джон превръща въпроса за следващия ръководител на методисткото движение от теоретичен в практичен. Очевидният кандидат да наследи Джон е Чарлз. Той обаче рязко отклонява тази възможност. През декември съобщава на лондонското общество: “Аз нито мога, нито ще застана на мястото на брат си (ако Бог реши да го прибере при себе си), защото нямам нито тялото, нито разума, нито способностите, нито благодат за това.” Следващият вероятен кандидат би трябвало да бъде Уилям Гримшоу, свещеник в Хауърт. В много от ранните документи за собственост на методистите е поставен като трети по ред, след братята Уесли. Джон, все пак, се възстановява рано през пролетта и въпросът за приемствеността отново остава на заден план и се превръща в малко облаче на хоризонта.
Въпросът за единството в организацията присъства като главна грижа. Споразумението от 1752 г., в което подписалите се засвидетелстват взаимно доверие и обещават лоялност към Църквата и един към друг, е потвърждавано всяка година. Такова споразумение е подписано отново от Уесли и две дузини други хора през май 1754 г. Тяхното намерение да не действат независимо един от друг е потвърдено на Годишната конференция по-късно същия месец. Въпросът за обединението, характерен за методисткото движение, прави това споразумение особено важно за насърчаването на единството и дисциплината. В съгласие с този дух конференцията окончателно приключва връзката си с Уилям Дарни и неговите общества. Дарни обещава да не проповядва доктрини, противни на това, което методистите вярват и проповядват, но всъщност постоянства в своите калвинистки вярвания за крайното постоянство – че вярващият не може да претърпи крушение на вярата и не може да отпадне. Затова е обявено, че той е вън от организацията. Друг проповедник, Джон Грийн, прекратява връзката си с Уесли под натиск; той буквално напуска демонстративно, след като е укорен за проповядване срещу Джон Уесли (JWJ, 20:486).
От близо двете дузини проповедници, които присъстват на конференцията през 1754 г., около четиринадесет получават назначение около Лондон през края на април и в началото на лятото. Самият Уесли съставя план (първия окръжен план), който посочва кой, кога и къде ще проповядва всеки ден в седемте места на окръга. Планът се състои от колони за Фаундъри, Спиталфийлдс, Сноуфийлдс, Уопинг, Уелс, Уест стрийт чапъл и Уестминстър и редове, посочващи сутрешните и вечерните назначения (с инициали) за всеки ден от седмицата. Таблицата обхваща 18 страници от една от тетрадките на Уесли. Чрез това средство редовното обикаляне на пътуващите проповедници сред местните проповедници в обществата става по определен ред от средата на май да средата на август. Сред четиридесет и петте проповедници, отбелязани по някакъв повод в този план, само пет остават в окръг Лондон с Уесли след времето на конференцията.
Въпреки строгата дисциплина и сред ръководителите, и сред членовете обществата продължават да се разпространяват и разрастват, но с отмерена стъпка. С разпространяването на методизма в Източна Англия Чарлз Уесли отново показва предпазливост, както по-рано в Ирландия. След като проповядва близо до Норич през юли, той забелязва няколко човека да го следват до дома на хазяина му; те искат да бъдат приети в обществото там. Реакцията на Чарлз е предпазлива: “Казах им (както и на други преди това) да идват сред нас известно време и да видят дали ще им хареса … Аз не прибързвам [да приемам] в обществото. Първо да видим как живеят кандидатите.” (CWJ [MS], 7/27/54).
Една несполука във възходящото развитие е методистката клиника в Лондон. Джон Уесли започва да осигурява медицинско обслужване в края на 1746 г. Клиниката в новата зала в Бристол просъществува кратко. Но от началото клиниката във Фаундъри обслужва по около две дузини пациенти на седмица и продължава да се разраства в продължение на няколко години. Но по времето, когато той публикува седмата част от своя “Дневник”, през 1754 г. разширилото се обслужване увеличава разходите до момента, в който обществото, което включва повечето от подпомаганите бедни, не може повече да понася финансовия товар (J&D, 151). Проектът за сиропиталище има същата съдба (Societies, 277n).
Откъс от “Уесли и хората, наречени методисти” от Ричард Хайтценратер. Превод от английски език: Десислава Тодорова
Снимка: п-р Стоян Сталев