„Духът на Господа е на Мен, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и прожлеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените…“
(Лука 4:18)
Бог не спира да протяга ръка към човека. Той призова и изпрати пророк Исая, който знаеше, че изпълнява велико поръчение. Божият Дух бе върху него не само докато слушаше Господните слова, но и докато с вяра изпълняваше своята мисия. Исая стана Божи вестител, който не просто занесе Божието слово до народа, но самият стана Благата вест за хората.
Често ние се посвещаваме на това да занесем на някого благовестието, без да осъзнаваме, че сами трябва да станем такова благовестие, особено за най-близките си хора – у дома, в училище, на работа. Ние трябва да благовестваме не само с правилните думи, но и с правилен начин на живот, който хората да виждат.
По много конкретен начин и точно там, където се намираме, другите ще приемат вестта за Божията любов и това трябва да е истинско преживяване за тях и за нас. Бог привлича вниманието на много хора по много естествен начин, но преди ние да видим отговора на нашето свидетелство, те трбява да почувстват и преживеят силата на тази любов живота си. Свидетелството ни ще бъде истинско само ако станат реалност думите от Матей 5:16: „Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“.
Много ясно Бог е изявил, че тези, до които трябва да достигне Благата вест, са смирените, съкрушените, пленниците. Светът често ги игнорира, но Бог никога. Ние също не бива да ги игнорираме, а като пророк Исая трябва да достигаме до тях в най-трудните и мрачни моменти.
Господи, помагай ни да виждаме тези, които всички смятат за незабележими, защото са смирени и съкрушени. Води ни в нашите думи и дела, за да достигнем до тях с любящи сърца. Амин.
Януш Дашута (53), Полша