„Дечица, да не обичаме с думи нито с език, но с дело и в действителност.“
(1 Йоан 3:18)
Адвентният период е време на очакване. Но това очакване не прилича на това, което познаваме от ежедневния си живот. Това не е напразно чакане на автобуса или отегчително очакване на закъсняващ влак. Не е възможно пасивно да очакваш Христос.
Животът с Бога е динамичен. Той ни зове към постоянна промяна. Светият Дух ни подтиква към действие, кара ни да тичаме. Можем да попитаме: за какви промени става дума и къде ни отвеждат те? Не е нужно да живеем на бързи обороти, за да живеем ефективно и да бъдем ценни като християни. Не живеем сами и само за себе си. Живеем с Бога, което означава, че имаме мисия, отворена за останалите. Тя ни движи, изпълва нас и нашия ежедневен живот.
Какво ни носи началото на Адвентния период? Какво е приготвил за нас Бог този път? Ние все още не знаем, така че аз бих искала да ви поканя на един вид приключение с Бога.
На полски език използваме различни думи за „раждане“. Една от тях е думата „решение“. Раждането на Исус беше решение за нас – за нашите въпроси за Бог, за нашата нужда от спасение. Неговото раждане ни отвори път, който води към Бога.
За идещия Адвент се опитайте да разрешите проблем или конфликт, който разрушава едно взаимоотношение. Опитайте се да бъдете разрешение за самотата на някого, за нуждата на някого от подкрепа, кураж, помощ. Бъди инструмент в Божиите ръце, носейки на другия това, което е добро – вяра, надежда и любов.
Опитът от живота с Бога и от живота за другите ни променя. Нашите сърца и души са подложени на постоянно промяна. Бог ни формира по Свой образ и подобие.
Могъщи Боже наш, молим те да бъдем полезни, така че да носим на другите надежда и изпълнение на мечтите по същия начин, по който Ти ни донесе отговор на нашата нужда от спасение. Молим Те, изпрати ни да споделим това, което е добро, с нашите ближни и ни дай възможност да изпитаме Твоята сила. Амин.
Моника Зубер (35), Полша