„И ангелът й каза: Не се бой, Мария, защото си придобила Божията благодат.“
(Лука 1:30)
В житейския си път срещаме различни хора. Някои от тях бихме искали да избегнем. Други пък ни изглеждат като ангели. Чрез подобни срещи придобиваме кураж и готовност да започнем нови неща, да направим нови стъпки в живота си. Това не е естествено за нас. Ние се боим от неизвестното. Несигурни сме за границите на собствените си възможности. И тогава някой идва при нас и ни вдъхва увереност, казвайки ни пред лицето на нашите страхове: „Не бой се“.
Много от това, което преживяваме, може да бъде видяно на лицата ни, включително нашите страхове. Те ни парализират и затова е важно някой по-силен да дойде при нас и да ни окуражи. Този кураж трябва да има здрава основа. За Мария тази основа беше Божията благодат. Тя нямаше причина да се страхува, защото беше придобила Божието благоволение. На пръв поглед това не беше очевидно – в трудното положение, в което тя се намираше, само чудо можеше да я накара да почувства Божието благоволение.
Много от това, което беше невъзможно, стана възможно, защото Мария беше подготвена да предаде себе си като „Господнята слугиня“. Божият Син дойде в този свят чрез нейния живот. Той донесе изцеление вместо унищожение, прощение вместо омраза.
Божието благоволение е за всички. Но дори когато ние го изпитваме по неочакван начин, то ни докосва и окуражава. Дава ни енергия. Бог говори тъкмо на нас! Ние разпознаваме това и знаем, че мястото, на което това се случва, е свято.
Мили Боже, предаваме всичките си безпокойства и страхове в Твоите ръце, за да бъдем свободни. Обърни нашето обезсърчение в сила и ни направи достатъчно силни, за да поемем по нови пътища. Амин.
Анна Палик – Кунчак (53), Сърбия