ДЕН ЧЕТВЪРТИ (21 януари)

ДОВЕРИЕ: Не бойте се, имайте вяра!

Деяния 27:23-26
…защото ангел от Бога, на Когото аз принадлежа и на Когото служа, застана до мене тази нощ и каза: Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Цезаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе. Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде така, както ми беше казано. Но ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

 

Псалм 56
Лука 12:22-34

 

Размишление
Докато бурята бушува, насърчението и надеждата на Павел са в контраст със страха и отчаянието на неговите спътници. Нашият общ призив да бъдем ученици на Исус Христос изисква от нас да бъдем знак за противоречие. В един свят, разкъсван от тревога, ние сме призвани да бъдем свидетели на надежда, уверени в любещото Божие провидение. Християнският опит ни показва, че Бог пише право с криви линии и можем да продължим да се надяваме против всяко очакване, знаейки, че няма да се загубим. Защото постоянната Божия любов трае вечно.

 

Молитва
Боже Всемогъщи, в личните си страдания изплакваме своята болка и треперим от страх от болестта, мъката или от смъртта на любим човек. Научи ни да се уповаваме на Теб. Направи нашите църкви знаци на Твоята провиденческа подкрепа. Направи ни истински ученици на Твоя Син, Който ни научи да слушаме Твоето слово и да служим едни на други. Изпълнени с доверие, ние Те молим в името на Твоя Син и със силата на Святия Дух. Амин.