„А когато вече се разсъмваше, Исус застана на брега; но учениците не познаха, че е Той.“ (Йоан 21:4)
След разочарованието на кръста дойде обезсърчението в ежедневието. Учениците бяха ловили риба цяла нощ без успех, но пред тях се появи Исус. Той щеше да напълни мрежите им и да изпълни техния живот.
Какво означава „брегът на езерото“ за хората, които са около нас? Вероятно това е мястото на техните обичайни занимания, на техните разочарования. Исус повика от брега отчаяните ученици. Не е ли призована и църквата „да отиде на брега“ – там, където се намират разочарованите, отчаяните, обърканите?
Мястото на църквата е на брега при изгрева на слънцето. Там тя може да даде знаци на надеждата на тези, които са изгубени. Възкръсналият Христос отиде при Своите ученици, за да им даде знак, че ги обича, че в сърцата им ще се роди нова надежда. И църквата има нужда от знаците за Божията любов, както за себе си, така и за цялото човечество. Те са ѝ необходими, за да бъде избавление от тъмната нощ на самотата, безразличието и страданието. Тя трябва да свидетелства за надеждата в Христос с подходящите думи, дела, с търпение, постоянство, солидарност, доброта, прошка и мир – с Божията любов.
Молитва: Благодарим Ти, Господи, че пронизваш мрака и ни даваш нова надежда. Помагай ни с готовност да носим Твоята любов на всички, които са разочаровани. Амин.
Etienne Rudolph (1966), Франция