„Тогава Исус отново им говори: Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.“
(Йоан 8:12)
Спомням си, че родителите ми винаги запалваха една лампа под формата на усмихнато лице в стаята ми, преди да заспя. Слабата светлина ме караше да се чувствам по-спокойна. Така се чувстваме и в живота. Когато преминаваме през мрачни моменти, си мислим за светлината, която Бог ни изпраща. Дори често да не я виждаме ясно, тя винаги осветява пътя ни.
Исус Христос е истинската светлина. Чрез Святия Дух Той може да огрее живота ни и да направи самите нас светлина в този свят. Тези, които са докоснати от тази светлина, могат да докоснат и живота на другите.
Когато виждали първите християни, хората си казвали: „Вижте, каква любов имат помежду си!“. Тази любов е резултат от Христовата светлина. Аз светлина ли съм за хората?
Ние трябва да бъдем светлина за своите ближни, без да ги заслепяваме. Те трябва да ни разпознават като християни и методисти. Ето го нашето поръчение: „нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“ (Матей 5:16).
Молитва: Боже, помагай ни да отразяваме в този свят Христовата светлина, която не заслепява, а показва пътя към Теб. Амин.
Julia Kopacz (1994), Полша