„Исус каза: И Аз не те осъждам; иди си, отсега нататък не съгрешавай вече.“

                                                                                                               (Йоан 8:11)

 

Нова утрин. Навън е тъмно, но чувам песните на птиците, които прославят новия ден. Лежа в леглото с мъж до себе си. Не, не е съпругът ми. Той замина далеч по работа. Освен това не ме обича вече. Рядко ми говори. Когато се прибере, се интересува само от храната и собствения си комфорт. Вечер си лягаме, а той се обръща на другата страна. Животът ми е скучен, безцелен и незадоволителен. Копнея за любов. Искам да бъда приемана, разбирана, да разговарям, да докосвам, да се вълнувам. И сега до мен има такъв човек. Това е неправилно, но съм обичана. Но какъв е този шум? О, съпругът ми се е прибрал по-рано!

Хващат ме и ме завличат в храма. Какво ли ме очаква? Дали ще ме убият? Защо ме водят там? Те копнеят за кръв, само чакат момента, в който ще могат да хвърлят по някого камък! Те викат, създават шум, правят гримаси. Всички се гнусят от мен. Сякаш съм дяволът. Убийте ме! Все ми е едно. Зная, че съм виновна.

Но какво е това? Не разбирам. Защо се допитват до този учител? Нали те самите са такива? Но аз знам какви са фарисеите – смятат себе си за праведни, а не са. Виждала съм ги да нарушават Закона. Но кой би ми повярвал? Вглеждам се в този непознат учител. Той е толкова различен! Излъчва спокойствие и това се забелязва особено много на фона на разярените мъже около него. Той гледа обвинителите ми, а не мен. Сега се навежда и започва да пише нещо в пръстта. Колко странно! Тишина. Правилно ли чувам? Той казва: „Който не е съгрешавал, нека хвърли камък“. Ще завали ли дъжд от камъни? Боже мой, моля Те, помогни ми!

Невероятно – всички си тръгват. Никой не остава – само непознатият и аз. Какво да направя? Да си тръгна ли, или да изчакам? Той ме гледа. Виждам в очите му истинска, чиста любов. Това е толкова неочаквано, но го чувствам и съм уверена, че този човек ме обича. Защо? Аз съгреших. Осъзнавам какво направих. Къде са всички, които ме обвиняваха? Той вижда ли, че са си тръгнали?

Тогава чувам неговия тих и успокояващ глас: „И Аз не те осъждам; иди си, отсега нататък не съгрешавай вече“. Спасих ли се? Ще живея? Мога да кажа само… „Благодаря Ти, Господи!“.

 

Молитва: Небесни татко, Ти знаеш, че сме несъвършени. Подари ни Своята любов и ни помогни да обичаме ближните си. Амин.

 

 

Ágnes Vadászi (1962), Унгария



Цитати:


Последни новини

Епископ Болетер на осемдесет години

04.05.2021

Централната конференция горещо те поздравява, скъпи епископ Хайнрих, за твоя осемдесети рожден ден, който ще празнуваш на 13 май. Преди шестдесет години ти започна служението си в Методистката църква като млад стажант и кандидат за пасторско служение. Ти беше свидетел на обединяването, което създаде Обединената методистка църква, и скоро стана член на новосъздадения Генерален съвет […]

Прочети повече

Новини, От Европа