Автор: Джон Уесли
“И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си. Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. И ако не послуша тях, кажи тогава на църквата: че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.”
/Мат. 18:15-17/
1. “ Не злословете!” – казва ни великият апостол /Тит 3:2/. Тази заповед е също така важна, както и “ Не убивай!” Но кой, даже и измежду християните, я спазва? Даже колко малко хора я разбират? Що е злословието? То не е, както някои считат, същото като лъжата или клеветата. Всичко казано от човека може да бъде истинско като Библията, и все пак да е злословие. Защото злословието не е ни повече, ни по-малко от това да кажеш нещо лошо за отсъстваща личност; да разкажеш нещо, което някой е казал или сторил, докато го няма. Например, видял съм някого пиян или съм го чул да кълне и ругае и разкажа това в негово отсъствие- това е злословие. Изразът ”говоря зад гърба” е много точен. Между това и клюкарството няма съществена разлика. Ако го правим меко и тихо /може би под прикритието на благоразположеност към обсъжданата личност и свързано с надеждата, че казаното вероятно не е толкова лошо/, то се нарича “шушукане” / 2 Кор. 12:20/. Но както и да става, въпреки различните обстоятелства, същността е все една. Това, което правим, е злословие. То означава, че потъпкваме заповедта “не злослови”, когато обсъждаме с трето лице грешките на някого, който не присъства и не може да изкаже мнението си.
2. Колко разпространен е този грях във всички кръгове на обществото! Големци и обикновени хора, богати и бедни, мъдри и глупави, учени и неучени го практикуват масово! Хора, различни във всички други отношения, тук са еднакви. Колко малко могат да засвидетелстват пред Бога: “ Чист съм от тази работа, имал съм тази стража на устата си и съм опазил вратата на устните си” /Пс. 141:3/. Къде може да се чуе по-дълъг разговор, без да прозвучи някое злословие? И това дори при хора, иначе боящи се от Бога и искрено стремящи се да имат чиста съвест пред Него и човеците.
3. Именно разпространението на този грях прави трудно освобождаването от него. Понеже той ни обгражда отвсякъде, сме в опасност да бъдем завлечени като от буря, ако не сме постоянно с ясното съзнание за дебнещата ни опасност. От тази гледна точка, така да се каже, цялото човечество прави заговор против нас. Неговият пример се промъква у нас – и ние не усещаме как – и неволно започваме да му подражаваме. Освен това този грях е близо до нас не само външно, но и вътрешно. Едва ли има и една зла възбуда у човека, която да не се задоволява от злословието и която да не ни влече към него. То задоволява нашата гордост – да разказваме за ония грешки на другите, които сами ние допускаме. Даваме свобода на своя гняв, злоба и други лоши чувства, говорейки враждебно за хора, които са ни разгневили. В много случаи хората робуват на своите “глупави и вредни страсти”/ 1 Тим. 6:9/, като разказват за греховете на своите ближни.
4. Толкова трудно е да избегнем злословието, защото то често ни сполита под някакъв претекст. Думите ни се пораждат от благородния и великодушен гняв, за щастие, не го наричаме ”свят” /срещу бедните грешници! Съгрешаваме от омраза срещу греха. Служим на дявола от чиста ревност за Бога! Предприемаме това зло само за да накажем злото. Така “всички лоши страсти оправдават себе си”, както е казал някой, и ни се пробутват под маскировката на святостта.
5. Но няма ли все пак път, за да избегнем тази клопка? Разбирa се, има един. В горните думи нашият Господ е посочил един ясен път. Никой, който върви решително и доверчиво по него, няма да се поддаде на злословие. Това правило е или непогрешимо превантивно, или сигурно лечебно средство срещу него. В предните стихове Господ е казал: ”Горко на света поради съблазните!” /Мат.18:7/. Неописуемо зло се влива в света от този извор на несвятост /”съблазни” са всички неща, чрез които човек бива отклоняван от Божия път или бива възпрепятстван от него/. “Неизбежно е да не дойдат съблазните – това е същността на нещата, в природата им: слабостта, глупостта и злото у човека.” Но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда”- добавя Господ. “Ако те съблазни ръката ти или ногата ти”, ако най- ценната наслада, най- обичаният или най- полезният човек отклоняват от пътя или те бавят, “отсечи” това и го хвърли от себе си. Но как да предотвратим някой да не ни стане пречка или ние да не станем пречка на някого? Особено ако виждаме, че някой живее в неправда? Нашият Господ ни учи на нещо много просто с цел да избягваме съблазните като злословието. “Ако ти съгреши брат ти, иди покажи вината му между тебе и него самия. Ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник”.
I. 1. ”Ако ти съгреши брат ти, иди покажи вината му между тебе и него самия”. Най- добре е това правило да се изпълнява по възможност буквално. Щом виждаш със собствените си очи, чуваш с ушите си как един твой брат и християнин съгрешава неоспоримо, задачата ти е ясна: използвай първата възможност и иди при него. И ако той не се закорави, “покажи вината му между тебе и него самия”. Наистина, човек трябва да внимава много да го направи в правилния дух и по правилния начин. Дали назиданието има полза зависи много от духа, в който бива налагано. Затова не забравяй усърдно да се молиш на Бога твоето наставление да стане със смирен дух, с дълбоко и всепроникващо убеждение, че само Бог така ще обърне нещата, че от този разговор да излезе нещо добро. Моли се той да опази сърцето ти, да просветли разума ти и да ти вложи такива думи в устата, които би благословил с удоволствие. Внимавай да говориш благо и смирено, защото “човешкият гняв не върши Божията правда” /Яков 1:20/. Ако брат ти е паднал в прегрешение, той не може да се възстанови чрез нищо друго, освен с “кротък дух” / Гал.6:1/. Ако е опърничав срещу истината, този човек може само с помощта на благостта да бъде докаран до нейното осъзнаване. Така че говори в духа на чувствителната любов, която “много води не могат да угасят” /Пес.8:7/.
Любовта, която не се оставя да бъде победена, побеждава всичко. Кой може да опише мощта на любовта? Затова увери брата си в своята любов към него. С това ще насипеш жар на главата му /Рим.12:20/.
2. Но внимавай също начинът ти на говорене да съвпада с Евангелието. Избягвай в изгледа и жестовете, в думите и тона ти да има някакъв привкус на гордост или самодоволство. Сериозно отстранявай всяко наставничество или осъдителност, всичко, което прилича на превъзнасяне или високомерие. Пази се от най-малкия белег на пренебрежение, важничене или презрение. Също така грижливо предотвратявай всякаква следа от гняв. Дори когато говориш съвсем сериозно, не отправяй упреци и нараняващи обвинения, направи така, че да се забелязва само огънят на любовта. Преди всичко не показвай и намек за омраза или враждебност, никакво огорчение или лошо настроение. Поведението и езикът ти да бъдат приветливи и благи, така че всичко да се определя от сърдечната любов. Въпреки това тази приветливост не бива да ти попречи да говориш сериозно и проникновено – ако може, с думи от Божието слово /защото другите нямат тяхната сила/ и винаги под погледа на Този, Който ще дойде да съди живите и мъртвите /2 Тим.4:1/.
3. Ако нямаш никаква възможност да говориш с брата си лично или той ти се изплъзва, можеш да възложиш това на някой посредник – общ приятел, на чиято мъдрост и честност можеш да имаш пълно доверие. Една такава личност, в която духът на гореописаните изисквания може да говори от твое име, може да постигне същата цел и да осъществи в голяма степен служението, което ти не можеш да осъществиш. Но пази се от изкушението да избягваш кръста си, оправдавайки се с липсата на възможности. Пази се също от това да допуснеш брат ти да се изплъзва, без да си опитал да го хванеш натясно. Много по-добре е лично ти да говориш с него. Но по-добре е да използваш посредник, отколкото да се откажеш от разговора. Този път е по-добър, отколкото ако няма никакъв.
4. Но какво да се прави, ако нито можеш да говориш лично, нито да намериш доверена личност? В такъв случай не остава друго, освен да пишеш. При определени обстоятелства това дори е най-добрият начин за изразяване. Имам предвид, ако въпросната личност притежава бурен темперамент, така че трудно да понася напътстване от някой, който е равен или по-нископоставен от нея. Но в писмен вид назиданието може да бъде така смекчено и изразено, че да е далеч по-лесно за понасяне. Освен това много хора могат да прочетат нещо, което иначе не биха могли да изслушат. При това гордостта им не е така дълбоко засегната, честта им не е така наранена; а и ако веднъж не обърнат внимание на нещо, могат пак да го прочетат и едва тогава сърцето им да бъде засегнато от изложението. Щом твоят подпис е положен, писмото има почти същата стойност, сякаш си водил личен разговор. Но винаги трябва да си пишеш името, освен ако няма сериозна причина против това.
5. Трябва да се обърне внимание, че нашият Господ ни нарежда да направим крачка към ближния си без никакво ограничение, но и да сторим това преди всичко останало. Никакво отлагане, никакъв друг избор. Това е пътят! Той наистина ни препоръчва две по-нататъшни стъпки, но те трябва да са едва след първата; никоя от тях не бива да я предшества. Да направим нещо друго или да не направим нищо е еднакво непростимо.
6. Не мисли да се извиняваш, че си тръгнал по някакъв друг път, с това: ”Та аз не съм говорил с никого, понеже бях така обременен и не можех да говоря”. Бил си обременен! Нищо чудно! Трябва да си такъв, щом ”съвестта ти е прегоряла” /1 Тим.4:2/. Защото си бил обременен от един греховен товар, от непокорство спрямо една такава ясна заповед на Бога. Трябвало е веднага да отидеш при брата си и да му покажеш вината му. Ако не си го направил, как няма да си обременен /освен ако сърцето ти не е напълно закоравяло/, щом потъпкваш Божията заповед и мразиш брата си в сърцето си? Какъв път си намерил, за да се разтовариш? Бог те наказва заради греха на бездействието, понеже не си посочил грешката на брата си. И ти се успокояваш, че сам си бил в грях: разказваш на брата си прегрешението на някой друг. Ако облекчението се изкупува чрез грях, това е висока цена. Надявам се да не намериш облекчение и да се натоварваш все повече, докато не отидеш при брат си и нищо друго.
7. Познавам само едно изключение от това правило: в особен случай може да е нужно да бъде обвинен някой отсъстващ виновник, за да бъде някой невинен спасен. Например, известно ти е, че някой иска да отнеме имуществото или живота на своя ближен. Възможно е изпълнението на това намерение да бъде предотвратено, ако изложеният на опасност бъде незабавно уведомен. В този случай горното правило е извън сила. Тук е разрешено и дори задължително да говорим лошо за отсъстващ, за да предотвратим злото. Но при това не забравяй, че по природата си злословието е смъртоносна отрова. Ако си принуден понякога да го използваш като лекарство, прави го със страх и трепет. Защото отровата е толкова опасна, че само голяма нужда я оправдава. Използвай я възможно най-рядко, само в случай на необходимост; прави това само в такава степен, колкото да се избегне някакво престъпление. Във всички други случаи ”иди при брата си и му покажи вината”.
II. 1. Но ако той не те послуша? Ако се отплаща със зло за доброто?
Ако се разгневи, вместо да се отвърне от грешката си? Ако те изслуша, но не се покае и продължи по лошия си път? Трябва да сме наясно, че в много случаи ще стане точно така. И най-нежното, най-меко изобличение често остава без резултат. Но благословението, което сме приготвили за другия, ще остане за нас. Какво да правим тогава? Нашият Господ има ясно и недвусмислено указание: “вземи със себе си още един или двама”. Това е втората крачка. Вземи един или двама от хората, за които знаеш, че са пълни с любов, които обичат Бога и ближния. Внимавай да не са високомерни, а смирени. Трябва да са благи и кротки, ненавикнали да “ въздават зло за зло и хула за хула, а да благославят” /1 Петр.3:9/. Вземи разумни хора, въоръжени с мъдрост от горе, непредубедени, непартийни, безпристрастни. Обърни внимание тези хора да са уважавани като личности и характери; ако са почитани от брата, при когото ще ходите, те са за предпочитане пред други.
2. Във всеки случай любовта ще е начинът на поведение, който ще се определи според обстоятелствата. Не може да се предпише поведение, което да е уместно за всички случаи. Може би трябва да се посъветват тези свидетели, преди да пристъпят към действие, да обяснят с любов на брата, че не хранят никакъв гняв или предубеждение към него и че идват при него само от принципно благоразположение и това ги е накарало да се захванат със случая. За да стане това още по-ясно, те биха могли отначало спокойно да изслушат повторението на твоя разговор с брата ти, включително онова, което той е казал в своя защита, и едва тогава да се търси избор на решение. След такова начало те биха били в състояние да осъществят по-нататъшните действия, така че да има потвърждение от двама или трима свидетели и с помощта на техния авторитет нещата да бъдат ясно установени.
3. В следване на тази цел не биха ли могли те, първо, накратко да повтарят твоите думи и отговора на брата ти; второ, да проумеят, изяснят и потвърдят дадените от теб обосновки; трето, да наблегнат на твоя укор по-настойчиво с указанието, че той е приятелски и нужен? Накрая не биха ли могли да изострят още дадените от теб съвети и предупреждения? Ако е нужно, накрая да обобщят още веднъж целия разговор.
4. С оглед на тези, както и на други правила, трябва да сме наясно, че нашият Господ не ни предлага два пътя. Не ни дава избор, а ясно ни заповядва да правим това и нищо друго. Също ни предписва кога трябва да бъде сторено то: нито по-рано, нито по-късно, а след като сме направили първата стъпка и преди да направим третата. Само в този период имаме правото да направим деянието на брата си известно на хората, които ще ни помагат да изявим братската си любов към него. Но да се пазим от разгласяване пред други хора, преди да сме направили първите две стъпки. Ако ги пропуснем или направим нещо друго, тогава чудно ли ще е, че все още се чувстваме обременени? Та ние сме грешни пред Бога и ближния си. Както и да разкрасяваме действията си, ако все още имаме съвест, то грехът ни ще ни намери и ще натовари душите ни.
III. 1. За да ни уведоми добре за тази важна работа, нашият Господ ни е дал трето указание: “Ако не послуша и тях, кажи това на църквата”. Това е третата крачка. Тук главният въпрос е как да се разбира думата “църква”. Целият контекст е така ясен, че не остава място за двоумение. Ти не можеш да кажеш на цялата църква, носеща името”англиканска”; и ако го направиш, това няма да служи за християнски цели; поради това значението на думата е друго. Ти не можеш също да го кажеш на всички хора в Англия, с които си пряко обвързан. И това няма да е от полза за никого. И това не е значението на думата. Няма никаква полза грешката на един член от църквата да се разтръбява на всички църкви и общности, които съществуват в Лондон. Нужно е да го кажеш на стареите на църквата, надзирателите на онова стадо Христово, към което двамата с брата ти принадлежите и които са натоварени да бдят над душите ви /Евр.13:17/. Това трябва да стане в присъствието на засегнатата личност; ако и да е публично, то следва да се изрече с максимална любов и благост, които случаят позволява. Към задълженията на стареите спада да положат грижа за поверената им личност и според тежестта на провинението “да увещават и изобличават с пълна власт” /Тит 2:15/. Направиш ли и това, ти си направил всичко, което Божието слово или законът на любовта изискват от теб. Ти вече не си съучастник в неговия грях. Ако брат ти погине, кръвта му ще остане на неговата глава.
2. И тук трябва да се знае, че това е третата стъпка и никоя друга, която следва да направим, и че тя трябва да бъде направена след първите две в правилната им последователност: не преди втората и още по-малко преди първата, освен при някакви извънредни обстоятелства. В някои случаи втората и третата стъпка могат да бъдат направени заедно. В определен смисъл те могат да са едно и също нещо. Стареят или стареите на църквата могат да бъдат така обвързани с прегрешилия брат, така че “ един или двама свидетели” вече да не са нужни, а това да се направи от него /тях/. Може да се окаже достатъчно да съобщиш за случая на стареите веднага след като си отишъл лично при брата си и си направил нужното.
3. Щом си направил това, ти си избавил душата си / Йез.3:19/. Не чуе ли той църквата, закорави ли се в греха си, тогава нека бъде като бирник и езичник. Ти повече нямаш никакво задължение към него, освен да го препоръчваш на Бога в молитвите си. Не бива повече да говориш за него, а да го предадеш в ръцете на Господа. Наистина, на него дължиш същото благоволение, което дължиш на всички останали езичници. Дължиш му учтивост и при всеки удобен случай човечност и готовност за служение, произтичаща от любовта. Но не поддържай никакво приятелство, никаква доверчивост и близки отношения с него, понеже той е отявлен езичник.
4. Ако това е правилото, според което живеят християните, тогава къде е страната, в която живеят те? Тук и там можеш да намериш неколцина, които чувстват като задължение на съвестта да живеят по този начин. Но колко невероятно малко са те! Колко тънко са засети по лицето на земята! Къде има общност от хора, които живеят изцяло по този закон? Можем ли да го намерим в Европа или, за да не ходим надалеч, във Великобритания или Ирландия? Боя се, не. Боя се, че трябва напразно да претърсваме Кралството. Горко на християнския свят! Горко на протестантите, на християните на реформацията! Ах, “кой ще стане за мене против злодейците? Кой ще стане с мене против ония, които вършат беззаконие?” /Пс. 94:16/. ”Ти ли си Божият човек?” /3 Царе 13:14/ Искаш ли чрез Божията благодат да бъдеш един от ония, които не се оставят да ги влече течението? Решен ли си с Божията помощ от тоя час занапред да имаш “стража на устата си” /Пс.141:3/? Да се водиш по принципа да не говориш зле за никого? Щом видиш брат си да греши, да отидеш насаме при него и да му посочиш греха? А след това да вземеш един или двама или да кажеш това на църквата? Ако това е твърдото решение в сърцето ти, тогава научи добре този урок: Не слушай, когато се говори лошо за някого!
Ако злото няма слушатели, тогава то няма и да се говори. Не е ли вярна поговорката, че укривателят е като крадеца? Тогава, започне ли някой да говори в обхвата на ушите ти нещо лошо, накарай го незабавно да замълчи. Запуши ги за гласа на клеветника, колкото и добре да умее той да омайва. Нека нежният глас на уверенията в благоразположението спрямо човека, изпаднал за момента в мрак, да заглушат този шепот! Не допускай да се вслушваш, дори когато клюкарят се оплаква, че се чувства обременен, ако не изкаже това, което знае. Обременен! Наивнико! Щом страдаш от проклетата си тайна като жена, която ражда, иди и се освободи от товара си по предписания от Господа начин. Иди сам при брат си и му покажи вината. После вземи един или двама ваши общи приятели и обсъдете въпроса в присъствието на грешника. Ако няма полза, кажи на църквата. Но ако не искаш да вкараш душата си в опасност, не разказвай на никой друг, нито преди, нито след тези стъпки, освен ако това не е безусловно необходимо за предотвратяването на някакво престъпление. Защо е нужно освен себе си да натоварваш още някого, като го правиш съвиновен за собствения си грях.
5. О, всички вие, които сте “ опозорявани заради Христа”, назовани с подигравателното име “ методисти”, дано пожелаете в това отношение да дадете пример на тъй наречения християнски свят! Не давайте ухо на злословията, на клеветите! Нека нищо от тоя род не излиза от устата ви! Внимавайте да не говорите лошо за никого, а за отсъстващите – само добро. Ако някой желае или без вашето съгласие ви разграничи от останалите, то нека отличителният белег на един методист да бъде: ”Той не критикува никого зад гърба му. По страха от това можете да го познаете”. Какво благословено въздействие на това себеотричане ще усетим в същия миг! Мигът ни ще бъде като река, ако по този начин търсим мира с всички /Евр.12:14/. Как ще ни облее Божията любов, ако изразяваме любовта си към своите братя! Какво въздействие ще се окаже върху всички, които са свързани с името на Господ Исус! Как ще се умножава непрестанно братската любов, ако премахнем такава голяма пречка от пътя си! Тогава всички членове на тайнственото Христово тяло ще се грижат един за друг съвсем от само себе си. “Ако страда една част, всички части страдат с нея, или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея” / 1 Кор.12:26/. Всеки ще обича брата си горещо, от сърце /1 Петр.1:22/. Но не само това. Какво въздействие ще бъде оказано дори върху дивия, несмислен свят! Колко бързо ще открие той в нас онова, което не е открил между хиляди от братята си, и ще възкликне /като Юлиян Отстъпник пред своите езически придворни/: “Вижте ги тия християни, как се обичат един друг!” Главно по този начин Бог ще победи света и ще подготви идването на Своето царство. Това разбираме от впечатляващите думи в молитвата на нашия Господ при последната Пасха: ”И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение, да бъдат всички едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил” /Йоан 17:20,21/. Дано Господ по-скоро установи това време! Той да ни направи усърдни във взаимната любов ”не само с думи, но с дело и в действителност” /Йоан 3:18/, както и Христос ни е възлюбил.