Здравко Безлов е роден на 6 април 1920 година в София. Той е едва на 8 месеца, когато баща му умира. Случаят довежда майка му в Евангелската методистка църква „Д-р Лонг”, където самотната вдовица с малкото бебе намира съпричастност и топлота. Скоро тя става ревностна членка в голямото методистко семейство в София. Здравко израства с децата и младежите на църквата и участва във всички инициативи. Завършва Софийската търговска гимназия и суперинтендент пастир Алфонс Прач го изпраща в Духовната семинария във Франкфурт на Майн (1939). Здравко Безлов завършва Семинарията (1943) с отличен и получава стипендия за докторат в САЩ. Въпреки това, в тези военни години той без колебание взема последния влак за България, защото чувства задължението си да заеме пастирския пост и да бъде с майка си. Веднага е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери. На 27-годишна възраст Здравко Безлов е ръкоположен в църквата „Д-р Лонг”. Получава за кратко време назначение за църквата в Русе, а после и в София – за „Д-р Лонг“.

 

Комунистическата власт започва подготовката за инсценирания процес срещу свещенослужителите на православната, католическата и евангелската църкви с обвинения за шпионаж. Здравко Безлов е най-младият подсъдим, преминал през Държавна сигурност, където е изтезаван и мъчен. След това е изпратен в трудововъзпитателен лагер и накрая е осъден на 15 години затвор. За ужасите, които преживява там, той почти не говори. Здравко Безлов е работил при нечовешки условия в каменовъглените мини и в откритите каменоломни, които оставят дълбоко в него един кошмарен спомен, често изплуващ в неспокойните му сънища. След 12 години и половина той е освободен. Наново обаче е преследван, уволняван и гонен като бивш политически затворник. Колко ли мъки и оскърбления му е коствало да е отхвърлен от обществото! След промяната на 10 ноември 1989 година, въпреки разклатеното си здраве, Здравко Безлов започва да работи за възстановяване на Методистката църква, събирайки старите методистки семейства в Русе, Шумен, Варна и София. Сградата на „Д-р Лонг“ е обсебена от други евангелски църкви, като п-р Безлов е заплашван дори с физическо насилие. През 1991 година епископ Хайнрих Болетер го назначава за суперинтендент на Методистката църква в България, а след една година и за пастир на църквата „Д-р Лонг“. И така, след 45 години, вече на 72 години, с инсулт, Здравко Безлов поема църквата със същата ревност и желание за служение на Бога, както преди да бъде свален от амвона. През 1992 г. Световният съвет на методистката църква присъжда на п-р Здравко Безлов наградата за мир. Тогава той споделя: „Аз мога да приема наградата само от името на всички пастири, които са страдали за Исус през комунистическия режим. Само Бог знае дали съм достоен за тази награда“. С цялата сума от наградата п-р Безлов създава фонд „Орган“ в църквата „Д-р Лонг“.

 

На 13 декември 1992 година пастир Безлов, слизайки от амвона, получава инфаркт. Желанието му да продължи работата обаче е огромно. На 26 февруари 1993 година, в деня, на който през 1947 година започва ужасният съдебен процес, пастир Здравко Безлов получава втори масиран инфаркт и Бог го прибира при Себе Си.

 

Ние благодарим на Бога, че ни даде примера на п-р Здравко Безлов – неговото неугасващо желание да работи за Бога и за Методистката църква в България, без да жали здраве и сили.



Цитати:


Последни новини

Епископ Болетер на осемдесет години

04.05.2021

Централната конференция горещо те поздравява, скъпи епископ Хайнрих, за твоя осемдесети рожден ден, който ще празнуваш на 13 май. Преди шестдесет години ти започна служението си в Методистката църква като млад стажант и кандидат за пасторско служение. Ти беше свидетел на обединяването, което създаде Обединената методистка църква, и скоро стана член на новосъздадения Генерален съвет […]

Прочети повече

Новини, От Европа