Автор: Даниел Топалски
В проповедта си, посветена на новорождението, Джон Уесли се спира подробно на въпроса за връзката между кръщението и началото на новия живот. Като англикански свещеник, той е убеден, че кръщението е тайнство на въведението, чрез което човек влиза в завет с Бога и става член на Църквата, която е Тяло Христово. Кръщението се отслужва в името на Отца, Сина и Светия Дух, установено е от Христос и е знак, печат и залог за новорождението, без обаче да е непременно тъждествено с него.
Последното уточнение е резултат от многобройните срещи на Джон Уесли като пътуващ проповедник с кръстени хора, които с живота си се отричат от кръщението си по „най-очебиен начин хиляди и десетки хиляди пъти“ . Всички те според него трябва да преживеят едно ново, радикално действие на Божията благодат, което да активира дадения в тайнството начатък. Така промяната, изисквана от кръщението, може да бъде актуализирана и разгърната в ежедневието на вярващия човек.
Огромното мнозинство от хората, до които братята Уесли успяват да достигнат с вестта за необходимостта от новорождение, са номинални членове на Англиканската църква по силата на кръщението си. Те рядко прекрачват прага на енорийската си църква или не получават адекватна пастирска грижа, за да могат да напреднат в християнския си път. Нужна е радикална промяна, която само Бог е в състояние да извърши, за да може новият живот да се роди и да обхване всички аспекти на човешкото съществуване.
Именно тази нужда оправдава всички аргументи (в това число и крайните), които имат за цел да разколебаят и премахнат измамното формално уповаване на кръщението, което не държи сметка за начина на живот след приемането на тайнството: „…при кръщението си ти си се отказал от дявола и неговите дела. Колкото пъти му даваш място и вършиш делата му, ти се отричаш от кръщението си. Зачеркваш го с всеки умишлен грях, чрез невъздържаност, пиянство или отмъстителност, чрез всяка мръсна и неблагочестива дума, чрез всяка клетва, излизаща из устата ти. Отричаш се от кръщението си всеки път, когато оскверняваш Господния ден, когато вършиш някому нещо, което не искаш да ти вършат на тебе. Трето, дали си кръстен, или не, ти трябва да бъдеш новороден! Иначе ти е невъзможно да пожелаеш вътрешното освещение. А без вътрешно и външно освещение ти не можеш да бъдеш щастлив даже на тоя свят, да не говорим за бъдещия“.
Всички тези аргументи не отричат задължителността или действеността на тайнството кръщение. Те красноречиво подчертават, че неговото действие не e автоматично и независимо от вярата на кръщавания.
Ако с оглед на евангелизаторския контекст на служението си Джон Уесли настоява, че все пак външният белег (кръщението) трябва да се различава от вътрешната благодат (новорождението), то за Чарлз Уесли е важно да подчертае единството на вътрешното и външното измерение на тайнството в общността на вярващите:
Водата и Духът съединяват
вътрешната благодат и външния знак
в тайната велика, чрез която
отново раждат се душите ни.
Изпърво царството Ти на земята ще получим,
а после славата Ти ще съзрем.
В кръщението Бог отпечатва Своя образ в човешкото сърце и дава ясно вътрешно свидетелство, че греховете са простени. Божията благодат всажда новия живот вътре в човека и го прави съпричастен на благата на Божествения живот:
За тези изкупени от Теб изискваме
благодатта, която всажда славния живот.
Душите им кръсти във Свое име
и отпечатай образа Си във сърцата им.
Във лоното си този миг вземи –
свидетел истинен на греховете им простени,
и съпричастници на Твойто естество ги направи,
участници във царството небесно.
Кръщелното обновление се извършва чрез общото действие на трите Лица на Св. Троица – Отец, Син и Св. Дух. Те се проявяват като „съвместен Спасител“ (Joint Saviour), доколкото благодатта е една и неделима.
Кръщението е винаги събитие, в което участва общността на верните. Тя се моли за кръщаваните, които Бог приема и прави членове на същата тази общност.
Братята Уесли са единодушни в съгласието си с учението на Англиканската църква, че децата, които приемат кръщение, са в същото време новородени. В този случай събраната църковна общност се моли семето на вечния живот да бъде посадено в сърцето на кръщаваното дете:
Ако това е Твоята воля, Отче,
ако Иисус е заповядал този ритуал,
печата на Духа Си просвещаващ положи,
благодатта тогава нека знака придружи;
Ти семето на вечния живот посей,
сърцето на това дете Ти сам владей.
Джон Уесли завършва своя „Трактат за кръщението“ от 1756 г. с категорично заключение в полза на детското кръщение: „….не само че е законно и добро, но е и подобаващо, праведно и наша неотклонна длъжност, в съгласие с постоянната практика на цялата Христова Църква от най-ранни времена, да посвещаваме децата си на Бога чрез кръщение, както и на юдейската църква е било заповядано да прави чрез обрязването“.
(Откъс от Топалски, Д. Пътят на освещението, С., 2017)