Корените на основния модел на богослужението се крият както в Писанието, така и в нашето методистко наследство и опит. То отразява библейската, историческата и богословската цялост на християнското богослужение и лежи в основата на всички общи църковни богослужения. Основният модел помага при планирането на богослужението и помага на църквата да разбере основната структура и съдържание на нашето богослужение. Въз основа на този модел може да се разработи ред на богослужението.
В своето разнообразие и единство нашето богослужение представлява среща с живия Бог чрез възкръсналия Христос в силата на Святия Дух. Когато Божиите люде се съберат, Божият Дух е свободен да ги вдъхнови да се поклонят на Бога по най-различен начин, в зависимост от техните нужди. Радваме се, че малки и големи църкви, църкви от различни райони, от различни етноси и с ясно изявени местни традиции могат да се поклонят по начин, който помага на хората да се чувстват у дома си.
Духът е и източник на единството и истината. Писанието ни дава основен модел на нашето богослужение, което е устояло на времето. То дава на Обединената методистка църква чувство за идентичност и ни свързва с Църквата в света. Този модел може да бъде проследен назад във времето до така известния на Исус и учениците Му модел на богослужение – това в синагогите и около трапезата в еврейските семейства. В продължение на 2000 години то бива оформяно от опита и традициите на християнските общности.
Входът и Прогласяването на Словото и Отговорът, наричани често Литургия на Словото или Богослужение с проповед, представляват християнско адаптиране на древното богослужение в синагогата. Благодарението и Причастието, наричани Господна вечеря или Свето причастие, е християнско адаптиране на юдейското богослужение край семейната трапеза – така, както се провеждаше, когато Исус и учениците Му се хранеха заедно, докато Той обикаляше да проповядва и поучава; така, както Исус го промени в нощта преди смъртта Си, когато установи традицията на Господната трапеза; както и когато учениците разчупиха хляб с възкръсналия Господ (Лука 24:30-35; Йоан 21:13).
След деня на Петдесятница, когато първите християни обикаляха да проповядват и поучават, те продължаваха да вземат участие в провежданите в синагогите богослужения, където и да се намираха (Деян. 9:2ff., 20; 13:5, 13ff., 44ff.; 14:1; 17:1ff., 10ff., 17ff.; 18:4, 19, 26; 19:8; 22:19; 24:12; 26:11) и разчупваха хляб като свята трапеза по време на собствените си събирания (Деян. 2:42, 46).
Тъй като проповядването им и поученията им за Исус водят до скъсване на църквата със синагогата, християните започнали да провеждат адаптирано богослужение от синагогата и разчупвали хляб, когато се събирали в първия ден от седмицата. Подобно комбинирано богослужение на Словото и Трапезата е описано в Деян. 20:7ff. Очевидно това е бил приетия вече модел по времето, когато Лука пише за случилото се по пътя за Емаус (Лука 24:13-35). Тази история описва свързването на едно преобразено богослужение от синагогата и една преобразена свята трапеза и подчертава пред читателите, че те могат да познаят възкръсналия Христос опитвайки от Словото и Трапезата.
Разказът за случилото се по пътя за Емаус може да се използва днес, проповядвайки върху основния модел на богослужение или когато обучаваме на него. Така както на първия ден от седмицата възкръсналият Христос се присъедини към двамата ученика, така и в силата на Святия Дух възкръсналият и възнесъл се Христос се присъединява към нас, когато се съберем. Така както учениците изляха пред Него скърбта си и по този начин отвориха сърцата си за това, което Исус би им казал, така и ние изливаме пред Него това, което е в сърцата ни и по този начин отваряме себе си за Словото. Така както Исус „откри Писанията” пред тях и накара сърцата им да загорят, така и ние чуваме Писанията да се откриват пред нас и със запалени сърца хвалим Бога. Така както учениците трябваше да вземат решение и отклокнаха като поканиха Исус да остане с тях, така и ние бихме могли да постъпим по същия начин. Така както те се присъединиха към възкръсналия Христос край трапезата, така можем да направим и ние. Така както Исус взе хляб, благослови го, разчупи го и го даде по начина, по който учениците Го бяха видели да прави три дни преди това, така и ние извършваме тези три действия с хляба и чашата в името на възкръсналия Христос. Така както те Го познаха в разчупването на хляба, така и ние можем да познаем в Светото причастие възкръсналия и възнесъл се Христосл Така както Той изчезна и прати учениците в света с вяра и радост, така Той изпраща и нас в света. И така както онези ученици намериха Христа, когато пристигнаха по-късно нея вечер в Йерусалимр така и ние можем да намерим Христа с нас, където и да отидем.
Основният модел на богослужение преминава през дълъг период на развитие от новозаветно време насам. Уеслиевото съживление продължава това ударение върху Словото и Трапезата, отнасяйки благовестието в света посредством проповед, песен и отпразнуване на святата трапеза. Днес Обединената методистка църква се позовава на своето библейско и историческо наследство, стремейки се посредством този основен метод, да се покланя на Бога „с дух и истина”.
(Превод от The Book of Worship of the United Methodist Church: п-р Маргарита Тодорова)