Новорождението поставя началото на процеса на освещение в тесния смисъл на думата. Същността на този процес Джон Уесли дефинира в дневника си на 13 септември 1739 г. по следния начин: „Вярвам, че [освещението] е (…) Божият живот в душата на човека; участие в Божественото естество; умът, който е бил в Иисус Христос; или обновлението на сърцата ни по образа на Този, Който ни е създал“. Още в това ранно определение прави впечатление, че освещението е мислено като възможно само в рамките на интензивното общение между Бога и човека. Освещението е всестранно обновление на човека чрез причастност на Бога, Който единствено е свят и призовава човека към святост. Тази причастност е възможна благодарение на Христовото дело, чиито спасителни последици се прилагат в живота на всеки вярващ и на цялата Църква чрез действието на Божия Дух. В това отношение от ключова значимост са обичайните канали за предаването на многоразличната Божия благодат (т.нар. благодатни средства), измежду които Евхаристията заема средищно място.
Освещението разпростира последиците на новорождението върху всички измерения на човешкото съществуване, така че то да придобие своята цялостност. Този процес отнема време и се развива по подобие на физическото израстване, започвайки с новото раждане, преминавайки през детството и продължавайки към една все по-нарастваща зрялост. Вярващият израства постепенно в „духовен ръст и сила“. Ето защо освещението може да бъде определено и като израстване в благодатта. Това определение, подчертаващо постепенното преобразяване на християнина, съответства според Джон Уесли в най-голяма степен на библейската употреба на понятието освещение.
Освещението е процес, в рамките на който посетите при новорождението добродетели израстват и укрепват, за да формират един христоподобен характер и начин на живот (святост на сърцето и живота). Освещението е пълно и радикално обновление на нравите чрез култивиране на Христовите добродетели, което е невъзможно без действието на едната Божия благодат, която в тази фаза на via salutis се проявява като освещаваща (sanctifying grace). Последното определение има напълно условен характер, доколкото освещението в широкия смисъл на думата обхваща целия път на спасението.
В богословието на братята Уесли освещението се определя най-вече от начина на неговото осъществяване (modus) – чрез участие (причастност) на вярващия в Божественото естество по благодат, и от неговата цел (finis) – изобразяване на Христовите добродетели във вярващия (придобиване на ум Христов, обновление на сърцата и живота по Христовия образ). Така богословието на освещението се явява едновременно богословие на участието и богословие на добродетелта (аретологично богословие), което не може да бъде мислено извън своя неизменен общностен контекст. И тук приносът на всеки от двамата братя може ясно да бъде очертан, доколкото Чарлз е съсредоточен повече върху начина, а Джон – върху целта на освещението. Това различие в акцентите допринася за изграждането на една многостранна и по-цялостна, а в крайна сметка – и по-зряла представа за освещението.
Вярата, която действа чрез любов, си остава необходимото условие и в този етап на via salutis. Израстването (разгръщането, съзряването) на тази вяра довежда до задълбочаване на общението между Бога и човека, до напредък в светостта, която трябва да бъде мислена като диалогична категория. С пълно право сполучливото определение на Раниън за вярата в богословието на братята Уесли като joint venture може да се отнесе и до тяхното разбиране за светостта.
Невъзможно е при това положение освещението да се представя другояче, освен в неговата динамика. Това е блестящо илюстрирано от Джон Уесли в проповедта му, посветена на вярата: „Стремете се към съвършенство! Да, и когато достигнете някаква мяра на съвършената любов, когато Бог обреже сърцата ви, не мислете за почивка тук. Това е невъзможно. Не можете да се успокоите, трябва или да се издигнете, или да паднете; да се издигнете по-високо или да паднете по-ниско. Следователно, гласът на Бога към чадата на Израил, към Божите чада, е: Вървете напред, като забравяте това, което е зад вас, и се стремите към това, което е пред вас; тичайте към целта – към наградата на горното от Бога призвание в Христа Иисуса“.
(Откъс от Топалски, Д. Пътят на освещението. С., 2017)