“Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието.” /Марк 1:15/
Тези думи ни въвеждат непосредствено в следните размишления:
I. За същността на истинната религия, наречена тук от нашия Господ “Божие царство”, то е наближило.
II. За пътя към него, описан с думите: “Покайте се и вярвайте в благовестието”.
І. 1. Първо ще разгледаме същността на истинската религия, която нашият Господ нарича “Божие царство”. Същия израз употребява големият апостол в посланието към римляните, където тълкува думите на своя Господ по подобен начин: “Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух” /14:17/.
2. “Божието царство” или истинската религия не е ядене и пиене, но и голям брой от повярвалите в Христа ревнуваха за закона, и то дори за церемониалния закон на Мойсей /Деян. 21:20/. Каквото беше записано в него – било за жертвоприношения, било за различаване на чисти и нечисти ястия – те го приемаха не само за себе си, но и учеха езичниците, които се бяха покаяли, че и те трябва да се обрежат според Мойсеевия обред, иначе не могат да е спасят /Деян. 15:1/.
3. Противно на това апостолът заявява тук и на много други места, че истинската религия не се състои в ядене и пиене, нито в изпълняване на някакви благочестиви обичаи, с една дума, не във външни неща, които не са в сърцето, защото цялото съдържание на религията е “правда, мир и радост в Святия Дух”.
4. Религията не се състои във ВЪНШНИ неща, като форми и церемонии, колкото и внушителни да са те. Да приемем, че те са наистина така съвършени по форма и изразителни, че са полезни за обикновените хора, които по-малко търсят да видят нещо, а и за силно духовните хора. Това несъмнено е вярно за някои церемонии. Да, да приемем, че Бог беше наложил формите за юдеите, но ще видим, че дори за времето на тяхната валидност не в тях се състоеше истинската религия. Точно казано, тя изобщо не се състоеше в тях. Колко повече би важило това за правила и порядки, създадени от хора! Религията на Исус Христос се издига несравнимо по-горе и слиза далеч по-дълбоко от тях. Формите имат своето място и полза, доколкото служат на истинската религия. Би било суеверие да се вдигаме срещу тях, докато те от време на време помагат на човешката слабост. Но не бива да минават по-нататък! Никой не бива да си въобразява, че те имат сами по себе си стойност и че без тях религията не би могла да оцелее. Това би значело да ги направим мерзост пред Господа /Втор. 7:25/.
5. Същността на религията е толкова далеч от всякакви богослужебни форми, празнични обичаи и благочестиви порядки, че изобщо не може да се открие във външните действия. Наистина, вярно е, че никой не може да има религия, която е свързана с покварени, неморални действия или която върши на другите това, което не иска те да й вършат, която “знае да върши добро, но не го върши” /Як. 4:17/. Но все пак можем да избегнем лоши деяния и да вършим добро, а да нямаме никаква вяра. Да, двама души могат да вършат външно еднакви дела, например да хранят гладни и да обличат голи, и въпреки това единият да е истински религиозен, а другият – без всякаква религия. Защото единият действа от любов към Бога, а другият – от славолюбие. Това означава: ако и истинската религия от само себе си води към добри думи и дела, нейната същност не е в това, а в нещо по-дълбоко: “скришния в сърцето живот” /1 Петрово. 3:4/.
6. Казвам: на СЪРЦЕТО. Защото религията не се съдържа в ПРАВОВЕРНОСТТА, т. е. в правилността на нашите мнения. Те наистина не са нещо външно, но засягат разума, а не сърцето. Някой може да бъде правоверен във всички пунктове, може не само да има правилни възгледи, но и да ги защитава усърдно; може да мисли правилно за това как Господ стана човек, за Божието триединство и за всяко друго учение, което се съдържа в Словото; може да е съгласен с трите Вероизповедания – апостолското, никейското и Атанасиевото – и все пак възможно е да няма никаква вяра – също като един юдеин, турчин или езичник. Той може да бъде почти толкова правоверен, колкото дявола /наистина, не чак толкова, защото човек се заблуждава в някои неща; но не можем да допуснем, че дяволът ще има неправилни верски възгледи/, и въпреки това такъв човек може да е толкова чужд на сърдечната религия, колкото него /Як. 2:19/.
7. Само сърдечната религия заслужава да бъде наречена религия, само тя в очите на Бога е с висока стойност. Апостолът я обозначава обобщено с три понятия: “правда, мир и радост в Святия Дух”. Първо правда. За смисъл на правдата не е нужно да оставаме в неяснота, понеже си спомняме думите на нашия Господ, с които Той описва двата големи обхвата на действието й, върху които стоят законът и пророците: “Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила” /Марк 12:30/. Това е първият и най-важен обхват на християнската правда. Да копнееш за Господа, твоя Бог, да търсиш и намираш в Него щастието си. Той да е “твоят щит и извънредно голяма награда” /Бит. 15:1/ сега и във вечността. Всичко в теб да казва: “Кого имам на небето, освен Тебе? И на земята не желая друг, освен Тебе” /Пс. 73:25/. Да чуеш и послушаш думите на Този, Който ти казва: “Сине мой, дай сърцето си на мен” /Пр. 23:25/. И след като си му дал сърцето и душата си, за да царува Той там неограничено, тогава можеш да извикаш: “Любя Те, Господи, сило моя, Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой; Бог мой, канара, на която се надявам; щит мой, рог на избавлението ми и високата ми кула” /Пс. 18:1-2/.
8. Другата заповед е подобна на първата. Вторият голям обхват на християнската правда е тясно и неразделно свързан с първия, а именно: “Да възлюбиш ближния си като себе си” /Марк 12:31/. “Да възлюбиш”: ти трябва да го приемеш с истинско благоволение, с най-сериозно и най-сърдечно влечение, с горящо желание да го предпазиш от всякакво зло, да държиш злото далеч от него и според силите си да му служиш с цялото си имущество. Твой ближен не е само твоят приятел, роднина или познат, това не е само добродетелният и приветливият, който те обича, прави ти добро и ти отвръща с добро; не, всеки човек, всяко човешко същество, всяка сътворена от Бога душа. От това число не е изключен и оня, когото ти никога не си виждал, не знаеш нито лицето, нито името му. Също и оня, когото ти познаваш като зъл и неблагодарен, който все още ти причинява страдание и преследване. Ти трябва да го обичаш като себе си, със същия постоянен копнеж да е щастлив, да му оказваш постоянна грижа и преди всичко да го пазиш от всичко, което може да нарани тялото или душата му.
9. Не е ли тази любов “изпълняване на закона”, сбор на всичката християнска правда, на всичката вътрешна правда? Защото в същността й са включени милосърдие, смирение, благост, кротост /Кол. 3:16/, но също и цялата външна праведност, защото “любовта не върши зло на ближния” /Рим. 13:10/ нито с думи, нито с дела. Тя не може да причини никому умишлено зло или страдание и е усърдна да върши добро. Който обича ближния си, върши при всяка възможност добро на всеки, защото е пълен с милост и добри плодове /Як. 3:17/.
10. Но истинската религия, т. е. едно сърце, което стои право пред Бога и хората, включва също щастие и святост. Божието царство не е само правда, но и “мир и радост в Святия Дух”, защото само Бог може да даде, а светът не може да отнеме, мир, който превъзхожда всеки разум” /Фил. 4:7/. Защото този мир е неземно изживяване, едно божествено предвкусване на “великите дела, които въвеждат в бъдещия век” /Евр. 6:5/, каквото естественият човек не познава, колкото и мъдър да е в делата на този свят. В сегашното си състояние той и не може да ги познае, “защото те се изпитват духовно” /1 Кор. 2:14/. Този мир прогонва всяко съмнение, всяка болезнена несигурност, понеже Божият Дух свидетелства на духа на християнина, че той е Божие чадо. Този мир прогонва страха от наказанието, от Божия гняв, от ада, от смъртта. Който има Божия мир, изпитва “желание да бъде с Христа” /Фил. 1:23/, ако това е Божията воля.
11. Където Божият мир е намерил обиталище в душата, там е налице и “радостта в Святия Дух”, една радост, която се създава в сърцето чрез действието на Святия Дух. Това е Духът, Който причинява в сърцето една тиха, смирена радост в Господ Исус Христос, чрез Когото получихме примирението /Рим. 5:11/, примирението с Бога. Това примирение ни дава възможност да засвидетелстваме заедно с Давид: “Блажен оня, чието престъпление е простено, чийто грях е покрит” /Пс. 32:1/. Чрез Святия Дух душата на християнина бива изпълнена с непрестанна, дълбока радост, от която извира увереността, че той е Божие чадо. Това го подбужда “да се радва с неизказана радост” /1Петр. 1:8/ “поради надеждата на Божията слава” /Рим. 5:2/. Това е надеждата за славата, която ще ни се открие /Рим. 8:18/ и която отчасти се е открила и ще се изяви напълно, когато “получим венеца на славата” /1 Петр. 5:4/ в небето.
12. В Светото писание тази святост и това щастие биват назовани под общото понятие “Божие царство”, или “Небесно царство”. Понятието “Божие царство” дава да се разбере, че то е непосредствен плод от властта на Бога в душата. Щом Той упражнява Своята могъща власт и поставя Своя трон в сърцата ни, те веднага биват изпълвани с “правда, мир и радост в Святия Дух”. Понятието “небесно царство” означава, че небето е разтворено донякъде в душата. Защото който е изживял тази опитност, може да засвидетелства на ангелите и хората:
Придобихме вечността
и живеем в святостта.
През цялото Писание се чува свидетелството: “Бог ни е дал вечен живот и тоя живот е в Сина Му, Който има Сина, има тоя живот” /1 Йоан 5:11-12/, да, вечен живот. Защото “това е вечен живот, да познаят Тебе, единия и истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил” /Йоан 17:3/. На когото това е подарено, той може да извика към Бога, ако ще и пред устата на огнена пещ:
Към Тебе, Боже, защитени в Твоята власт,
към Тебе, Сине Божи, издигаме хвалебен глас.
Защото на земята Ти дойде в плът
и ще Те прославяме, докато сме живи.
Откри ни към небето ясен път;
където си, небето там с човека бива!
13. Това “Божие царство”, това Небесно царство е наближило. В рамките, в които бяха изговорени първоначално, тези думи означават, че “времето се е изпълнило”, че “Бог се е явил в плът” и е започнал да устройва царството Си сред хората и да царува в сърцата на Своите люде. Не се ли е изпълнило времето сега? Господ казва: “Ето, Аз съм с вас през всичките дни”, с вас, които изповядвате, че греховете ви са простени в Моето име, “до свършека на века” /Мат. 28:20/. Навсякъде, където се проповядва Христовото Евангелие, там “Божието царство е наближило”. То не е далеч от нито един измежду вас. Вие можете да навлезете в него, когато чуете Христовия глас: “Покайте се и вярвайте в благовестието”.
ІІ. 1. Този е пътят, по него вървете! Първо, покайте се, т. е. познайте себе си. Това е първата крачка към покаянието, което трябва да предшества вярата и себепознанието. Затова събуди се, ти, който спиш! Познай, че си един грешник, и то колко голям грешник! Познай обречеността на вътрешната си същност, която толкова се е отдалечила от първичната праведност, щото “плътта се противи на Духа” /Гал. 5:17/. Защото “копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не е се покорява на Божия закон, нито пък може” /Рим. 8:7/. Познай, че всяка сила, всяка, наистина всяка способност на душата ти е опорочена, защото основите й са разклатени. Очите на разума ти са помрачени, така че не могат да възприемат нито Бога, нито божествените неща. Облаците на невежеството и заблудата са над теб и те покриват със сянката на смъртта. Ти още не знаеш как може да опознаеш нито Бог, нито света, нито самия себе си. Твоята воля вече не е подчинена на Божията, а напълно объркана и негодна, насочена срещу всичко добро и ценено от Бога, предадена на всякакво зло и мерзост, омразни на Него. Желанията ти са отчуждени от Бога и обикалят земята. Поривите на сърцето ти, желанията и влеченията ти, радостите и скърбите ти, надеждите и страховете ти са безконтролни. Те или нямат мярка, или нямат правилна цел. Затова и в душата ти няма нищо здраво, а /ако използвам суровите думи на пророка/ “от стъпалото на ногата дори до главата няма в някое тяло здраво място, но струпеи, синини и гноясали рани” /Ис. 1:6/.
2. Това е вродената порочност на твоето сърце, на най-вътрешното ти естество. Какво може да се очаква от клоните, които произлизат от лош корен? От тях произтича неверието, което постоянно страни от Бога и заявява: “Кой е Господ, та да Му служим?” /Йов 21:15/. От тях произтича и бунтовничеството, което жадува да бъде като Бога, като то е извор, от своя страна, на гордост от всякакви разновидности. Гордостта говори: “Богат съм, нямам нужда от нищо” /Откр. 3:17/. От този горчив извор бликат горчивите струи на суетността, славолюбието, жаждата за почести, лакомията, плътските желания, пожеланията на очите и тщеславието на живота. Също от там извират гняв, омраза, злина, отмъстителност, завист, ревност, подозрителност; също и всички глупави и вредни страсти, “които пронизват с много скърби” /1 Тим. 6:10/; ако своевременно не се съпротивим на всичко това, то ще вкара душата ни във вечно погубление.
3. Какви са плодовете, които могат да дават такива клони? Само лоши и зли. От гордостта идва карането, суетното славолюбие, стремежът към почит от хората и всичко друго, чрез което отнемаме славата на Бога, която Той не може да остави на никой друг. От плътските желания произлизат чревоугодничеството, пиянството, сластолюбието, развратът, нецеломъдрието, чрез които тялото се омърсява, а то е създадено за храм на Святия Дух. От неверието идват всички зли думи и дела. Няма да ти стигне времето, ако искаш да изброиш всичките горделиви думи, с които си засегнал Всевишния, оскърбил си Святия Израилев; да си спомниш всичките зли дела, които са били или напълно порочни, или най-малкото не са служили за слава на Бога. Защото греховете ти са повече, отколкото можеш да изкажеш, по-многобройни от космите на главата ти. Кой може да преброи песъчинките на брега, или капките на дъжда, или твоите беззакония? /Пс. 40:13/.
4. Не знаеш ли, че “заплатата на греха е смърт” /Рим. 6:23/? Не само временна, но и вечна смърт. “Душата, която е съгрешила, ще умре” /Йез. 16:4/; защото устата Господни изговориха това. Това ще е втората смърт /Откр. 20:14/. Присъдата е: “вечна погибел от присъствието на Господа и от славното явление на Неговата сила” /2 Сол. 1:9/. Не знаеш ли, че всеки грешник не само “се излага на огнения пъкъл”, но и “заслужава огнения пъкъл”, т. е. е предварително осъден и пътува към наказанието си? Ти заслужаваш вечна смърт. Това е справедливата присъда за злото ти естество и дела. Справедливо е тя да бъде приведена в изпълнение. Разбираш ли това, усещаш ли го? Убеден ли си напълно, че си заслужил Божия гняв и вечното проклятие, че Бог не ти прави нещо несправедливо, заповядвайки на земята да се отвори и да те погълне, да се стовариш жив във вечния огън? Ако Той те е довел до истинско покаяние, убеден ли си напълно, че с това ти прави голямо добро, за да не бъдеш изтребен от лицето на земята /Плач 3:20/?
5. Но какво искаш ти да направиш, за да усмириш Божия гняв, за да бъдат изкупени всичките ти грехове и да избегнеш присъдата, която напълно заслужаваш? О, ти нищо не можеш да направиш, нищо, с което донякъде да компенсираш злите си дела, мисли и думи. Дори ако отсега нататък съумееш да правиш всичко без грешка; ако от този час до момента, когато душата ти се върне при Бога, можеш да ходиш в съвършено и непрекъснато послушание, то това не би било достатъчно, за да бъде изкупено миналото ти. Една вина не се отнема с това, че тя повече не се разраства. Тя си остава все така голяма. Да, сегашното и бъдещото послушание на всичките хора на земята и на всичките ангели на небето никога не би могло да удовлетвори Божията справедливост за един-единствен грях. Колко несмислена е идеята, че чрез това, което ще съумееш да сториш, ще бъдат изкупени греховете ти! Да бъде спасена една душа струва неизмеримо повече, отколкото цялото човечество е в състояние да плати. Така че щом за виновния грешник няма помощ, той несъмнено трябва да бъде изгубен навеки.
6. Но дори и съвършеното послушание в бъдеще да би могло да изкупи всичките минали грехове, пак това няма да те ползва, защото ти не би могъл да го осъществиш в нито един пункт. Опитай още сега, започни! Престани да вършиш грях, който те заплита. Не можеш. Как тогава искаш да обърнеш живота си от пълно зло към пълно добро? Това е напълно невъзможно, ако първо не бъде променено сърцето ти. Защото докато дървото е зло, то не може да носи добри плодове. Но можеш ли да промениш сърцето си, от зло да го направиш напълно свято? Можеш ли да съживиш една душа, която е мъртва в грехове, мъртва за Бога, а жива само за света? Можеш това толкова, колкото би могъл да съживиш един труп. Не, колкото си в състояние да придадеш на един труп и искрица живот, толкова би могъл да направиш една душа поне мъничко жива. В това отношение не би могъл да сториш нищо, напълно си безсилен. Дълбокото съзнание за твоята безпомощност, за това колко си грешен и виновен, е онази “скръб по Бога, която докарва спасително покаяние” /2 Кор. 7:10/, и тя е предвестницата на Божието царство.
7. Щом живото убеждение в твоята греховност в мисъл и дело, в твоята виновност и безпомощност биват съпроводени от съответните чувства: на сърдечна скръб, че си пренебрегвал дадената ти благодат, на угризение на съвестта и самоосъждане, на срам, който не ти дава да вдигнеш очите си към небето, на страх от гнева, който остава върху теб, на Божието проклятие, виснещо над главата ти, и на осъждение в пъкления огън, приготвен за ония, които са забравили Бога и не се покоряват на Господа Исуса; най-после, чувство за искрен копнеж да избегнеш този огън, на отвращение от злото и на желание да вършиш доброто – тогава ти казвам в името на Господа: “Ти не си далече от Божието царство” /Марк 12:34/. Още една крачка и можеш да влезеш. Ти си се покаял; сега повярвай в Благовестието.
8. “Благовестието” в широк смисъл обхваща цялото Откровение, дадено на човеците чрез Исус Христос; целия сбор на онова, което нашият Господ стори и изстрада, докато живееше сред хората. Става дума за следната основна истина: “Исус Христос дойде на света да спаси грешните” /Рим. 1:15/, или “Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” /Йоан 3:16/, или “Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония. На Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме” /Ис. 53:5/.
9. Вярвай в това и Божието царство е твое. Чрез вяра ти добиваш обещанието: “Той прощава и освобождава всички, които истински се каят и искрено вярват в Неговото Евангелие”. Веднага щом Бог е говорил на сърцето ти: “Дерзай, прощават ти се греховете” /Мат. 9:2/, Неговото царство идва в теб и ти имаш “правда, мир и радост в Святия Дух”.
10. Само се пази да не залъгваш душата си относно същността на тази вяра. Тя не е, както някои по най-глупавия начин смятат, просто изповядване на библейските истини, на вероучението или на онова, което е записано в Стария и Новия Завет. Дяволът вярва в това също като мен или теб, но пак си остава дявол. Вярата е нещо много повече; едно твърдо упование на Божията милост чрез Исус Христос. Тя е доверие в Бога, Който прощава. Тя е божествено убеждение, че “Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им” /2 Кор. 5:19/; това преди всичко значи: Синът ме възлюби и предаде Себе Си за мен; аз, точно аз съм сега примирен с Бога чрез кръвта, пролята за мен на кръста.
11. Вярваш ли така? Тогава Божият мир е в сърцето ти, болката и въздишките преминават. Ти вече не се съмняваш в Божията любов. Тя е толкова очевидна за теб, както обедното слънце. Ти викаш: “Господи, довека ще възпявам Твоите мисли, с устата си ще известявам Твоята верност из род в род” /Пс. 89:1/. Не се страхуваш вече от ада, от смъртта или от оня, който има власт, дявола. Пред Бог ти нямаш вече никакъв мъчителен страх, а благородния страх на негов син, който се бои да не Го нарани. Вярваш ли? Тогава: “Величае душата ми Господа, и духът ми се зарадва в Господа, Спасителя мой” /Лука 1:46/. Радваш се, че имаш спасение чрез Неговата кръв, прощение на греховете си. Ликуваш, че имаш “Дух на осиновление, Който вика в сърцето ти: Авва, Отче! /Рим. 8:15/. Радваш се в надеждата на безсмъртието и се спускаш към “наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса” /Фил. 3:14/ със сериозното очакване на доброто, което Бог е приготвил за всички, които Го обичат.
12. Вярваш ли сега? Ако да, то сега “Божията любов е изляна в сърцето ти” /Рим. 5:5/. Ти обичаш Бога, защото първо Той те е възлюбил. И защото Го обичаш, ти обичаш и брата си. И понеже си пълен с любов, радост, мир, имаш и дълготърпение, благост, верност, кротост, себеобуздание, милосърдие /Гал. 5:22/ и всички други плодове на същия Дух; с една дума, имаш всичко, което е свято, небесно и божествено. Защото докато с открито лице гледаш Господната слава /2 Кор. 3:18/, Божията любов и съвършения образ, по чието подобие си сътворен, ти “се преобразяваш в същия образ от слава в слава, както от Духа Господен”.
13. Това покаяние, тази вяра, този мир, тази радост и тази любов, това преобразяване от слава в слава биват възприемани от мъдрите на света като побъркване, обикновена фантазия и въображение. Но ти, Божи човече, не се тревожи заради това, не обръщай внимание. Ти знаеш в кого си повярвал. Внимавай никой да не отнеме короната ти. Дръж здраво това, което си спечелил, и следвай го по-нататък, докато достигнеш големите и скъпоценни обещания. И ти, който досега още не познаваш Господа, не допускай да бъдеш воден от безумни човеци, не се срамувай от Христовото благовестие. По никакъв начин не се плаши от ония, които хулят това, което не познават. Бог скоро ще превърне печалта ти в радост. Не допускай ръцете ти да остават бездейни. Още малко и Той ще те освободи от всеки страх и ще ти даде здрав дух. “Близо е Оня, Който оправдава” /Ис. 50:8/. “Кой е оня, който осъжда? Христос ли, Който умря и бе възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и ходатайства за нас”? /Рим. 8:34/.
Хвърли се сега с всичките си грехове, колкото и много да са те, при Агнето, така “ще ти се даде голям достъп във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос” /2 Петр. 1:11/.