През тази седмица всички арменци, пръснати по целия свят, възпоменаха трагичните събития от преди 5 поколения и почетоха паметта на жертвите от всеки арменски дом и род.
В началото на XX век Османската империя се разпада, водят се войни, хазната е празна. Младотурските офицери искат да променят Турция. Всяка революция има само една цел: промяна на собствеността. Къде има пари? При арменците! Това е така, защото те са трудолюбиви, инициативни и почтени. Затова те са прогонени от домовете им и собствеността им бива заграбена.
Така започва един трагичен марш на смъртта за милиони арменци. Единствената възможност те да запазят живота си, е да се откажат от вярата си. Всяко семейство пази спомена за мъката на жертвите от тези събития – един милион и половина! Оцелелите изоставят всичко и се пръскат по целия свят, за да запазят живота на семействата си. Част от този бежански поток идва в България.
Един млад поет – Пейо Яворов, телеграфист в Поморие, е трогнат от тяхното страдание и написва безсмъртното си стихотворение “Арменци”:
“Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик…”
Ние днес искаме да изкажем благодарността си за великодушието и състраданието на българския народ, който прие с готовност арменските бежанци. За България това са най-тежките години след две изгубени войни – Балканската и Междусъюзническата, след това тя е въвлечена в Първата световна война, победена и унижена. Но въпреки това българският народ отваря домовете си, заедно с това и сърцата си за измъчените “изгнаници клети”.
В сянката на тази годишнина остава един по-ранен геноцид – от 1895 г., когато арменски бежанци са приети и подслонени от младата българска държава, току-що освободена от турското робство. В този бежански поток има много деца сираци, родителите на които са загинали. Един арменски пастор, Абрахам Амирханянц, доскоро заточеник в Сибир, вместо да се радва на свободата си в спокойна Финландия, родина на съпругата му, пристига във Варна, защото не може да остане равнодушен към страданието на своите съотечественици. Пастор Амирханянц организира трапезария за сираци и в Русе, Шумен и Бургас. Тези деца не отрастват в сиропиталища, а в семейства и много благодетели ги подпомагат. Той основава Арменските методистки църкви в Русе, Варна и Бургас. Гробът на пастор Абрахам Амирханянц е във Варна.
Какъв е урокът на историята? Днес ние, арменците в България, най-напред трябва да изразим своята благодарност с дълбок поклон пред тези, които приеха нашите бащи с отворени сърца и споделиха хляба си с тях.
Сто години по-късно прочитът на историята на арменския и българския народ ни кара да се замислим за настоящето. Бащите ни бяха бедни, но благородни, нямаха богатство, но имаха богати сърца. Днес ние, техните потомци, прекланяме глава пред жертвата на своите предци, които с цената на живота си запазиха християнската си вяра. Тези хора нямат гробове, няма къде да се положат цветя и венци, но в България цветята ще бъдат сложени на един гроб и пред паметниците на Пейо Яворов от потомците на признателните арменци.
Нашият народ като птицата феникс възкръсна от пепелта на опожарените домове и безкрайното страдание и днес ние сме благословени и успели по целия свят, защото Бог е с нас!
П-р Бедрос Алтунян ( От името на Арменските евангелски църкви в България)