Единственият източник на божествения живот, в който вярващите получават благодатната възможност да участват, е Триединният Бог. Освещението е възможно поради единодействието на трите Лица на Троицата, Които могат да вдъхнат дъха на новия живот и да оживотворят падналия човек. По този начин въздигането от духовната смърт е дело на цялата Троица: Отец дарява благодатта на новия живот чрез Сина, Който „упражнява същата сила“, в Святия Дух, Който изпълва с тази сила вярващия човек. Само тогава той ще може да види Бога и да изпълни това, което Той иска от него:
Фонтан на живота божествен,
за нас познат си като Три в Един.
Отец и Син, и Дух Свети събират се,
та всичко, що е долу, да се съживи.
Всяко от трите Лица
диханието жизнено вдъхва
и се възправяме тогава, за да видим Бога
и да изпълним всичко, що е заповядал Той.
Докато всажда се духовният живот,
силата на Отца ний чувстваме,
Синът все тази сила упражнява
и съживява Той когото пожелае.
Пробужда ни Духът животворящ,
изпълвайки ни със благодатта Си.
И във съгласие цялата Троица действа,
мен да възправи от смъртта.[1]
Чарлз Уесли настоява, че правилната вяра по отношение на Св. Троица трябва винаги да бъде придружавана от духовния опит на срещата с Божието обновяващо действие. Твърдата основа на т.нар. „Атанасиев символ“, препоръчан за честа богослужебна употреба в The Book of Common Prayer от 1662 г., съвсем не е достатъчна, ако човек не преживява вътрешното обновление, чиято едничка цел е богоподобието (similitude of God). Светлината на интелекта не може да открие тайната на Св. Троица. Тази тайна може да бъде преживяна, защото Триединният Бог благоволява да превърне вярващия човек в Свой храм и да го изпълни с божествен живот:
На Атанасиевата твърдина съм основан,
но от основа по-твърда се нуждая,
за да опази гаснещата моя вяра:
душата си да чувствам обновена, искам аз,
по Божие подобие и
по характера на Вечносъществуващия.
…..
Със светлината на ума подсигурен,
напразно прави думи казвам аз за Теб,
докато Ти не се откриеш сам.
Ти само си достатъчен за мен –
Троица тайнствена,
живееща във моето сърце.
Ела тогава, Триединни Боже непознат,
и Своето напълно завладей,
навеки опази ме да съм Твой,
блажен наследник, отреден за слава,
Господен храм, изпълнен без остатък
със живот божествен.[2]
Божественият живот е изявен в пълнота в Иисус Христос. Човешката душа не може да утоли жаждата си с нищо друго и с никой друг, освен с въплътения Син Божи. Той е Изворът на божествения живот, Който никога няма да пресъхне в сърцето на вярващия човек[3].
[1] Trinity Hymns 1767, p. 80, Hymn 125.
[2] Trinity Hymns 1767, p. 102 – 103, Hymn 19: 2, 5, 6.
[3] Scripture Hymns 1762, 1: 328 – 329, Hymn 1018.
(Откъс от Топалски, Д. Пътят на освещението. С., 2017)