Автор: Джон Уесли
Проповедта можете да чуете тук.
“Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата. В оня ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! Не в Твоето ли име бесове изгонихме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие. И тъй, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара; и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара. И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък; и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна и падането й бе голямо.”
/Матей 7:21-27/
А/ Нашият божествен Учител ни е запознал с пълната воля на Бога относно пътя на спасението и е обърнал вниманието ни към най-главните пречки да ходим по него. Сега Той завършва с горните важни думи. С тях поставя печата Си под пророческите Си думи и влага целия Си авторитет в тях, за да бъдат те валидни за всички времена.
Б/ Защото така казва Господ /за да не може на никого да му мине мисълта, че има някакъв друг път/: “Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи!, ще влезе в небесното царство … и къщата падна и падането й беше голямо.”
В/ В тази проповед искам да разгледам, първо, примера на строителя, градящ върху пясък; второ, да посоча мъдростта на тоя, който гради на канара, и, трето, да завърша с практическо приложение.
І. 1. За първия нашият Господ казва: “Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи!, ще влезе в небесното царство.” Това е едно решение на Бога, което е непреходно, което трае завинаги. Затова за нас е от първостепенна важност да разберем цялата мощ на тези думи. Какво да разбираме под това: “който Ми казва: Господи, Господи”? Несъмнено се има предвид човек, който иска да върви по друг път към небето. Това включва всичките добри думи, цялото благочестие на езика, всяко произнасяне на вероизповеданието, всяко изразяване на верските убеждения, повтарянето на молитвите, изговарянето на благодарностите към Бога. Ние можем да говорим добри неща в името Му и да прогласяваме Неговите благости пред човешките чада. Можем да говорим за всичките Му славни дела и да прогласяваме милостта Му из род в род. Можем, пояснявайки духовните неща на духовните човеци, да им разкриваме смисъла на Божието откровение. Можем да осветляваме тайните на Божието царство, скрити от създанието на света. Можем да говорим с човешки и ангелски езици за дълбочините на божественото. Можем да прогласяваме пред грешниците: “Ето Божия Агнец, Който носи греховете на света.” Да, можем да правим това с такава божествена сила и с такива доказателства от Дух и от сила, щото да обръщаме грешници от заблудения им път и да покриваме множество грехове. И все пак е твърде възможно това да не е нищо повече от викане: “Господи, Господи!” Ако аз с успех съм проповядвал по този начин, въпреки това мога да бъда причислен към тия хора. Чрез Божията ръка мога да изтръгвам много души от устата на ада и въпреки това сам да попадна там. Да въздигна мнозина в небесното царство и все пак сам да не вляза там. Скъпи читателю, ако Бог е благословил поне чрез една моя дума душата ти, то моли се Той да бъде милостив към мене, грешника!
- Второ, това “Господи, Господи!” може да включва въздържането от зло. Можем да се пазим от всеки външен грях. Можем да се отвръщаме от всякакви думи и деяния, които са забранени от Божието слово. Може да сме в състояние да кажем на другите хора: “Кой от вас ме обвинява в грях?”/Йоан 8:46/ Съвестта ни може да е чиста от всякакво външно прегрешение срещу Бога и човеците. Може относно външните си действия да бъдем свободни от всякаква скверност, богопротивничество и неправда или, както апостолът свидетелства за себе си, “по правдата, която е от закона, непорочен”/Фил.3:6/, т.е. относно външната правда. И въпреки това не сме оправдани. Това не е нищо повече от повтаряне: “Господи! Господи!”; и ако не надмогнем това положение, няма да влезем в небесното царство.
- Трето, това повтаряне може да обхваща много от нещата, които обикновено биват наричани добри дела. Един човек може да участва в Господната трапеза, да слуша множество отлични проповеди и да не пропуска никаква възможност да прилага останалите благодатни средства. Аз мога да правя добро на своя ближен, да раздавам хляб на сиромасите и да обличам голите. Мога да съм толкова усърден в добри дела, че “да раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите”/1 Кор.13:3/. Да, мога да върша всичко това дори с желанието да угодя на Бога и с истинското убеждение, че Му угаждам по тоя начин. /Това несъмнено е така при хората, които считат, че Бог очаква от нас само да Му казваме: “Господи! Господи!”/ И въпреки това няма да имам дял в славата, която ще бъде открита.
- Ако някой се чуди на казаното, той трябва да признае, че не му е позната цялата религия на нашия Господ Исус Христос и особено съвършеният й облик, описан ни в тази проповед. Защото колко много липсват на всички тези усилия оная правда и святост на истината, която Той е описал в нея! Колко са отдалечени те от вътрешното небесно царство, отварящо се още сега в душата на вярващия, започващо от едно синапово зърно, но после развиващо огромни разклонения, в които растат плодовете на правдата, на добрите мисли, думи и дела…
- Но нашият Господ знаеше толкова добре, колкото и често повтаряше, разглежданата истина, че мнозина няма да я приемат. Затова изтъква, че “мнозина” /не един или неколцина, това не е рядък или особен случай/ “в онзи ден ще Ми рекат” не само, че са изрекли много молитви, много са Го прославяли и хвалили, въздържали са се от зло и са вършили добро; те ще добавят и нещо повече: “не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме и не в Твоето ли име направихме много велики дела?”/22/ “Пророкувахме” – ние направихме волята Ти известна на хората, показахме на грешниците пътя към мир и слава. И това сторихме в Твоето име, според истините на Твоето Евангелие; да, с Твоята власт, която утвърждава чрез Святия Дух словото, изпратено от небето. Също в Твое име или чрез Твоето име изгонвахме бесове от души, в които те са обитавали дълго време и са ги считали за свое пълно и несъмнено притежание. В Твоето име, чрез Твоята мощ, а не чрез нашата извършихме много велики дела, така щото дори “мъртви чуха гласа на Божия Син” /Йоан 5:25/, когато Той говореше чрез нас, и оживяха. “Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал”, дори когато сте гонили бесове в името Ми. Дори тогава не ви познавах като Свое притежание, защото сърцето ви не беше право пред Бога. Не бяхте кротки по сърце, не обичахте нито Бога, нито хората, не бяхте се обновили по Божия образ, не бяхте святи, както Аз съм свят. “Махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие”, защото такива сте, въпреки всичко вие сте престъпници на Моя закон на съвършената и свята любов.
- За да бъде съвършено необорим, нашият Господ си служи с пример. “Всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък, и като заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща” – нещо, което рано или късно ще стане с душата на всеки човек – пороят на външните изкушения или вътрешните съблазни, бурите на гордостта, на гнева, на яростта или на желанието. “И тя падна, и падането й беше голямо” – така че се стигна до вечна гибел. Това ще стане с всички, които се задоволяват с нещо по-малко от религията, описана по-горе. И падането им ще е толкова по-голямо, колкото повече чуват думите на Христа, но не ги изпълняват.
ІІ. 1. На второ място, трябва да посоча мъдростта на хората, които чуват, но и вършат, и така строят къщата си на канара. Истински мъдър е този, който върши волята на Небесния Отец, който надминава в правдата си книжниците и фарисеите. Той е нищ по дух, той познава себе си, както е бил познат /1 Кор.13:12/. Вижда и чувства всичките си грехове и вината си, докато те не бъдат умити в кръвта на примирението. Наясно е със състоянието си на изгубен, на подложен на Божия гняв, с пълната си неспособност да си помогне сам, докато не бъде изпълнен с мира и радостта на Святия Дух. Смирен и приветлив е, търпелив с всички. Не въздава зло за зло или хула за хула, а напротив, благославя, докато не победи злото с добро /Рим.12:21/. Душата му не жадува за нищо друго, освен за живия Бог. Сърцето му е пълно с любов към всички хора, готов е да даде живота си за враговете си. Обича Господа, своя Бог, с цялото си сърце, душа, ум и сила. В небесното царство ще влезе само този, който върши добро в такъв дух и поради това бива презиран и отхвърлян, мразен и осъждан, преследван от хората. Радва се и се весели, защото знае в Кого е повярвал и е сигурен, че сегашната временна скръб произвежда все по-голяма слава на небето.
- Колко истински мъдър е такъв човек! Той познава себе си като един вечен дух, идещ от Бога, обитаващ в къща от кал, за да не върши своята воля, а волята на Този, Който го е пратил. Познава света като място, където трябва да прекара известен брой дни или години не като жител, а като чужденец и пришълец, запътил се към вечните обиталища. Така и се отнася към света, не злоупотребява с него, защото знае, че е преходен. Познава Бога, Той е негов Отец и приятел, първопричината за всичко останало, Господ на духовете на всяка твар, единственото щастие за всяко надарено с разум същество. Вижда по-ясно, отколкото на сиянието на слънцето по пладне, че призванието на човека е да възвеличава своя Създател, да Го обича и да се радва в Него във вечността. Със същата яснота вижда и средствата, водещи към тази цел, към радостта в Божията слава, към блаженството още отсега да познаваш Бога, да Го обичаш и следваш, да вярваш в Исус Христос, Когото Той е пратил.
- И в Божиите очи такъв човек е разумен, защото строи къща на канара, върху вечната канара Господ Исус Христос. С право Исус е наречен така, защото е непоклатим, защото е “същият вчера, днес и до века”/Евр.13:8/. За Него свидетелстват както Божиите човеци от древността, така и апостолите: “Отдавна Ти, Господи, си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата. Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш, да, всички те ще овехтеят като дреха, като облекло ще бъдат сменени и изменени. Но Ти си същият и Твоите години няма да се свършат”/Пс.102:25-27/. Умен е такъв човек, който строи на подобна канара, който взема за единствен фундамент Христовата кръв и правда, онова, което Спасителят е сторил за нас. По тоя крайъгълен камък сравнява той вярата си и полага върху Него цялата тежест на душата си. Научен е от Бога да казва: Съгреших, Господи! Заслужих бездните на ада, но ще бъда “даром оправдан чрез изкуплението, което е в Христа Исуса” /Рим.3:24/. “Живота, който сега живея в тялото, го живея с вярата в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене” /Гал.2:20/. Този сегашен живот е един божествен, небесен живот, скрит в Христос. Дори в тази плът живея един живот на любов, на чиста любов към Бога и хората, един живот на святост и блаженство, като хваля Господа и върша всичко за Негова слава.
- Все пак такъв човек не бива да мисли, че не трябва да воюва, че е осигурен против изкушението. Бог е обещал да опази благодатта, вложена в него. Той трябва да бъде изпитан с огън като златото /Откр.3:18/. Няма да бъде изпитван по-малко от непознаващите Бога хора; даже може би повече от тях, защото сатана няма да се поколебае да изпита до крайност хората, които не може да увреди. Пороищата ще се устремят, но в такова време и по такъв начин, който е угоден не на княза на мрака, а на Бога, чието царство владее над всичко. Водите ще се втурнат, вълните им ще се издигнат и ще беснеят ужасно. Но Господ ще остане и над тях вечен цар и ще каже: “Дотук ще дохождаш, но не по-нататък, и тук ще се спират гордите ти вълни!” /Йов 38:11/. Ветровете ще задухат и ще се стоварят върху къщата, сякаш искат да я изтръгнат из основи, но няма да им се удаде; тя няма да падне, защото е стъпила на канара. Построена е върху Христос с вяра и любов, ето защо няма да бъде съсипана. Човекът няма да се уплаши, ако би се и земята поклатила /Пс.46:3/ и планините биха се преместили всред моретата. Дори ако бучат и се вълнуват водите, “който живее под покрива на Всевишния, той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия”/ Пс.91:1/.
ІІІ. 1. Колко непосредствено засяга всеки човек приложението на всичко това, внимателното изпитване дали строи на основата на пясък или канара! Доколко си загрижен ти да запиташ: коя е основата на моята надежда? Върху какво основавам аз очакванията си да вляза в небесното царство? Дали то не е стъпило върху пясък? Върху правоверността или точните възгледи, които наричам вяра, злоупотребявайки с думите? Върху това, че притежавам редица становища, може би по-разумни и съответстващи на писанията от много други? Ах, какво безумие! Това се казва наистина градене върху пясък, даже върху морската пяна! Въпреки силата на убежденията ми това означава да се опирам на нещо, което не може да ме издържи. Може би градя на това, че принадлежа към една правоверна църква, реформирана според британските представи, благословена с най-чистото учение, с най-древната литургия, с една църковна уредба, най-близка до апостолската. Това са несъмнено неща, заради които трябва да хваля Бога, те са улеснения да намеря спасение, но не са самото спасение. Сами по себе си те не ме ползват никак; заради тях ще остана без извинение и ще ме докарат до тежко проклятие. Затова всяко мое изграждане на такава основа е изграждане върху пясък.
- Ти не можеш, ти не бива да правиш това. Върху какво друго основаваш своята надежда за спасение? Върху своята невинност? Върху това, че на никого не вършиш зло и не нараняваш никого? Добре, подобна защитна реч може да е оправдана. Праведен си във всичките си деяния, напълно порядъчен човек си, даваш всекиму дължимото, нито мамиш, нито потискаш някого; вършиш правда на всеки и имаш чиста съвест пред Бога. Не живееш в никакъв съзнателен грях. Дотук добре, но това още не е всичко. Можеш да постигнеш подобно състояние, но все пак да не влезеш в небето. Дори ако твоята порядъчност произтича от правилни принципи, тя е само нищожна част от религията на Христос. Но очевидно си объркал нещо в самата основа и затова нямаш нищо общо с нея. Все още градиш на пясък, защото там виждаш основата на надеждата си за спасение.
- Отиваш ли по-нататък? Прибавяш ли към въздържането от всякакво зло и прилагането на всички благодатни средства? Вземаш ли участие при всеки случай в Господната вечеря? Молиш ли се насаме и с други? Постиш ли често? Слушаш ли Божието слово, изучаваш ли го и разсъждаваш ли върху него? Всичко това трябва да вършиш от самото начало, откакто си насочил лицето си към небето. И все пак всички тези неща не са нищо, ако останат сами за себе си. Те са нищо без най-важното в закона. Това си забравил. Не ти е известно от собствен опит що е вяра, милосърдие и Божия любов, що е святост на сърцето и отворено за душата небе. Ти продължаваш да градиш върху пясък.
- Преди всичко и над всичко, прилежен ли си в добри дела? Не пропускаш ли възможност да сториш добро на всеки човек? Храниш ли гладните и обличаш ли голите, спохождаш ли сираците и вдовиците в тяхната мъка? Посещаваш ли болни? Донасяш ли облекчение на затворници? Когато те посети странник, приемаш ли го? Давай нататък, приятелю! Пророкуваш ли в името Христово? Проповядваш ли истината, която е в Христос? Съпровожда ли влиянието на Неговия Дух словото ти и превръща ли го в Божия сила за спасение? Прави ли те Той способен да извеждаш грешниците от мрак към светлина, от робството на дявола към Бога? Тогава иди и научи що значи тази дума: “По благодат сте спасени чрез вяра”, а “не чрез праведни дела, които не сме сторили, но по Божията милост” /Тит 3:5/. Научи се да увиснеш гол на Христовия кръст и да считаш всяко сторено от теб дело за измет! Обърни се към разпнатия до Христос разбойник, към блудницата, от която бяха изгонени седем бяса. Иначе си все още върху пясъка и след като си спасил душите на другите, собствената ти душа погива.
- Господи, придай ми вяра, ако вече имам такава! Ако нямам, дай ми такава поне колкото едно синапово зрънце! Но пък “каква полза, ако казваш, че имаш вяра, а нямаш дела?”/Як.2:14/. Може ли тя да те спаси? О, не! Вярата, която няма дела, която не произвежда вътрешна и външна святост, която не преобразява сърцето по Божия образ и не ни очиства, както Бог е чист; оная вяра, която не създава религията, описана в предходната глава, не е вярата на Евангелието, не е християнска вяра, не е вяра, водеща към блаженство. О, пази се – повече, отколкото от другите клопки на сатана – да се задоволяваш с подобна несвята, нищожна вяра. Ако уповаваш на такава вяра, си изгубен навеки; все още строиш на пясък. Дойдат ли ветровете и устремят ли се водите, падането ти ще бъде голямо.
- Така че строй на канара. Опознай себе си чрез Божията благодат. Разбери и почувствай, че си роден като грешник и в грях те е заченала майка ти, че си трупал грях върху грях, откакто си започнал да правиш разлика между добро и зло. Признай, че заслужаваш вечна гибел, и се раздели с всякаква надежда да се спасиш сам. Нека цялата ти надежда се крепи върху това, че си умит в кръвта и очистен от Духа, че всичките ти грехове са понесени от дървото /1 Петр. 2:24/. И когато узнаеш, че Исус отне твоите грехове, смири себе си още повече пред Него с постоянното чувство на зависимост относно всякакво добро дело, мисъл и дума, на съзнаване на пълната си негодност да извършиш нещо добро, ако Той не те напоява всяка минута /Исая 27:3/.
- Така че плачи за греховете си и скърби по Бога, докато тъгата ти се превърне в радост. А и тогава плачи с плачещите и за всички, които не плачат за себе си. Скърби за греховете и страданията на човечеството и нека пред очите ти постоянно да е безбрежният океан на вечността, бездънен и неизмерим, погълнал вече милиони и милиони човеци и отворил устата си, за да лапне и онези, които все още са живи. Погледни първо към Божия дом, вечен на небето, а после и царството на мъртвите, тази бездна без покрив. Тогава оцени всеки миг, който едва е изникнал и вече бива погълнат от времето.
- По този начин прибави към сериозността си смирението на мъдростта. Поддържай всичките си страсти в равновесие, но особено гнева, грижите и страха. Дръж се спокойно във всичко, което е по Божията воля. Учи се да бъдеш доволен във всичко, в което попадаш. Бъди мил с добрите, приветлив към всекиго, особено към злите и неблагодарните. Въздържай се не само от външните белези на гнева, като избягваш да наричаш брата си “безделнико” или “бунтовни безумецо”, но и предотвратявай всеки вътрешен подтик, противоречащ на любовта, ако и да има такъв в сърцето ти. Бъди гневлив спрямо греха като оскърбление срещу божеството, но обичай грешника, както нашият Господ прави, макар и наскърбен поради коравината на човешкото сърце. Той тъгуваше за грешниците, но се гневеше на греха. Така и ти, “гневи се, но без да съгрешаваш” /Еф. 4:26/.
- Гладувай и жадувай “не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот”/Йоан 6:27/. Положи под нозете си света и неговите неща, всичките си богатства, почести и удоволствия. Какво може да ти даде той? Остави мъртвите да погребват своите мъртви, следвай образеца на Бога. Ако веднъж в душата ти се е пробудило святото желание по святостта, пази се да не го удовлетворяваш с нещото, наричано благочестие – тази жалка и блудкава пиеса, тази религия на външното актьорство и формализъм, която кара сърцето да се валя в праха, по-плътско и земно от всякога. Нека нищо друго не те удовлетворява, освен силата на блаженството в Бога, освен една религия, която е дух и живот, освен пребъдването ти в Бога и на Бог в теб, освен това да си жител на вечността, освен влизането “зад завесата”/Евр.6:19/ чрез кръвта на поръсването и освен сядането с Христа в небесни места /Еф.2:6/.
- Понеже виждаш, че всичко това е възможно чрез Тоя, Който те укрепява, чрез Христос, бъди милостив, както е милостив небесният Отец. Обичай ближния си както себе си. Обичай приятели и врагове като собствената си душа; нека любовта ти бъде търпелива и настоятелна към всеки. Нека тя бъде приветлива, кротка и блага, да те подбужда към сърдечно опазване на достойнството, към топла и чувствителна нежност. Нека се радва с правдата, когато я намери, с правдата, даваща блаженство. Бъди радостен за всичко, което служи за Божия слава и подбужда добра воля между човеците. Прикривай всичко с любов, говори за мъртвите и отсъстващите само добро, хващай вяра на всичко, което по някакъв начин служи за освобождението на ближните. На всичко се надявай, всичко претърпявай като победител над всякаква агресия, защото любовта никога не отминава, нито сега, нито във вечността.
- Нека сърцето ти бъде чисто, умито чрез вярата от всякаква несвята подбуда. Очисти себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваш в святост със страх от Бога /2 Кор.7:1/. Защото чрез силата на благодатта Му ти си умит от гордост поради дълбоката си нищета по дух; от гнева и от всяка зла и необуздана страст чрез смирението и милосърдието; от всякакво друго желание, освен да угаждаш на Бога и да се радваш в Него чрез гладуването и жадуването за правдата. Обичай Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и с всичките си сили.
- С една дума, нека твоята религия бъде религия на сърцето. Нека тя бъде положена в най-дълбокото място на душата ти. Бъди дребен, нищожен и зъл в собствените си очи /повече, отколкото думите могат да изразят това/; бъди покорен и свален в праха чрез Божията любов, която е в Христос. Размисли добре! Нека цялата насоченост на твоите думи, мисли и дела произтича от най-дълбокото убеждение, че се намираш на ръба на дълбоката бездна и заедно с останалите човеци можеш да се намериш или долу, във вечния огън, или във вечната слава. Нека душата ти бъде изпълнена с благост, нежност и търпение към всички хора. Нека всичко у теб да жадува по Бога, по живия Бог, да е изпълнено с копнеж за подобие по Неговия образ! Така покажи вярата си чрез делата си. Осъществявай волята на своя небесен Отец. Колкото по-сигурно ходиш тук, на земята, по Бога, толкова по-сигурно ще е царуването ти с Него във вечността.