Скъпи братя и сестри в Христос,
В края на моето епископско служение бих искала да изразя дълбоката си признателност за привилегията да вървя редом с вас през изминалите две години.
Българската годишна конференция заема особено място в сърцето ми. Вашата непоколебима вяра, смелото ви свидетелство и всеотдайността, с която споделяте Благовестието в нелеките условия на вашето мисионерско поле, са неизменен източник на вдъхновение за мен. Бях свидетел на любовта ви към Исус Христос, на ревността, с която се стремите да достигнете до хората около вас, и на решимостта ви да утвърдите силно методистко свидетелство, вярно на Уеслиевата традиция, което да пребъде и за идните поколения.
Особено съм благодарна за ръководството на пастор Даниел Топалски, както и за верните пастори и миряни, които с такава всеотдайност продължават своето служение. Вие ми припомнихте, че Църквата не се измерва с числеността си или с материалните средства, с които разполага, а с верността си към мисията на Исус Христос.
Предстои ви да посрещнете новия си епископ и моята молитва е да продължите да укрепвате единството помежду си, да израствате като Христови ученици и дръзновено да възвестявате Божията благодат, която преобразява човешкия живот. Вашето служение е значимо не само за България, но и за цялата Глобална методистка църква. Вие сте важна част от това световно дело на Светия Дух.
Макар служението ми като ваш епископ да приключва, нашите взаимоотношения съвсем не приключват с него! Завръщам се към служението си като суперинтендант на Годишната конференция на Среден Тексас (MidTexas) и се радвам, че партньорството ни с България ще продължи. Връзката между нашите конференции е много повече от организационно споразумение – тя е израз на общата ни вярност към Благовестието и на взаимната ни обич и отговорност един към друг. Очаквам с радост да продължим съвместната си работа с Даниел и с вашето църковно ръководство, да укрепваме партньорството помежду си, да насърчаваме нашите църковни общности да изграждат близки отношения въпреки разстоянията, които ни делят, и да откриваме нови възможности да служим заедно на Христос. Благодарна съм, че този нов етап от моето служение ще ми позволи да запазя връзката си с хората, които имах радостта да опозная и обикна.
Искам да ви насърча с нещо съвсем просто: Не се уморявайте да вършите добро! Нека погледът ви остане отправен към Исус, сърцата ви – отворени за Светия Дух, а ръцете ви – неуморни в делото на Божията жътва. Бог все още има много да извърши в България!
Благодаря ви за гостоприемството, за молитвите, за приятелството и за привилегията да бъда ваш епископ. Макар възложеното ми епископско служение сред вас да завършва, връзките, които ни съединяват в Христос, остават. Ще продължа да се моля за вас и да се радвам на всичко, което Бог върши чрез вашето служение.
„Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас.“ (Филипяни 1:3)
С дълбока признателност, неизменна обич и голяма надежда за вашето бъдеще,
Епископ Лия Х. Грегъри
Глобална методистка църква