Освещението е немислимо извън контекста на общността на вярващите. За братята Уесли този принцип е извън всякакво съмнение, тъй като по самата си същност християнството е социална (общностна) религия: „Християнството е по съществото си една социална религия и (…) да се превърне в религия за отшелници, е равносилно на нейното унищожение. Под християнство разбирам този начин на прославяне на Бога, който тук е изявен на човека чрез Иисус Христос. Когато казвам, че е в основата си една социална религия, имам предвид не само, че тя не може да съществува толкова добре без общност, но че не може да съществува въобще без такава, без живот и общение с други хора“[1]. По свой начин Чарлз Уесли изразява същата идея, представяйки освещението като процес, който се осъществява в църковната общност:
Христос, от Който всяко благо произтича,
усъвършенства долу Своите светии.
Чуй ни, споделяме тук Твоето тяло
и Твое тяло сме:
Ела при нас, със Своя Дух ела,
от Твоето да получаваме желаем.
За повече и повече се молим
на Тебе, що изпълваш все во все.[2]
Братята Уесли се интересуват от проблема за природата на Църквата главно във връзка с нейната функция да служи за осъществяването на Божията мисия за преобразяване на човешкия живот. Може да се каже, че темата за освещението определя облика на Уеслиевата еклисиология: „Каква е целта на всеки църковен ред? Не е ли да довежда души от властта на Сатана при Бога и да ги съгражда в страх от Бога и любов? Редът, следователно, е дотолкова ценен, доколкото отговаря на тези цели; ако не върши това, нищо не струва“[3].
Англиканската църква през ХVІІІ в. е в сериозно затруднение да изпълнява посочените цели и методисткото движение с цялата си инфраструктура се превръща в своеобразно колективно „средство на благодатта“. Това определение принадлежи на проф. Ричард Хайтценратер и е предложено в една негова лекция, посветена на еклесиологичните възгледи на Джон Уесли. Аргументите, стоящи зад определението, трудно биха могли да бъдат оспорени: „Методизмът, като една удължена сянка на самия Уесли, може да бъде видян като едно движение, организирано да бъде колективно средство на благодатта за членовете си и за света. Методизмът е замислен от Уесли, за да помогне на хората да преживеят Божието присъствие в живота си по много различни начини (…) Организацията на малки групи в методистките общества, класовете и различните по-малки групи са били предназначени да насърчат молитвата, библейското изучаване, изповедта и другите дела на благочестието, за да допълнят останалите „институционални“ благодатни средства в Църквата (тайнствата). Дейностите на методистките общества също насърчавали проповядването, изучаването, подпомагането на бедните и посещаването на болните“[4].
Не е трудно да се забележи, че изграждането на обществата, класовете и по-малките групи, представени по-подробно в опита за обща богословска биография на братята Уесли, е напълно съобразено с разбирането на освещението като непрестанен, динамичен процес на израстване в благодатта. Този именно процес трябва да бъде насърчаван и решително подпомаган от подходящи колективни (общностни) форми, стимулиращи духовния растеж, продължаващо християнско обучение на хора от всички възрасти и разбираемо правило (практически насоки) за ежедневния живот.
Практическата организация на методисткото движение красноречиво опровергава обвиненията в индивидуализъм и пропагандиране на индивидуалното благочестие. Не по-малко красноречив е и Чарлз Уесли, чиито химни играят важна роля във формирането на методисткия общностен етос:
Призовани от Теб, се събираме в Твоето име
и да следваме Агнеца, кротко се съгласяваме,
следвайки примера Твой и обръщайки гръб на света,
на удоволствието и болката.
Възрадвани в надежда напред смирено продължаваме
и всеки ден изплащаме залога за венеца свой,
вършейки добро, понасяйки волята Господня,
и готвим се наградата си да получим.
Ела, Иисусе, повече не се бави,
тук освети ни и ни избави,
на земното събиране да видим края,
победоносно с Тебе да седим във рая.[5]
Молитвата за освещение е отправена от цялата събрана общност. Както християнството не може да съществува без общност, така и християнската святост е неосъществима без нея. Тъкмо защото е общностна (социална) по своя характер, светостта неизменно се стреми да приобщи към християнската общност всички човеци, които за нея са винаги и неизменно ближни. Не бива да се забравя, че делата на милосърдието стоят в непосредствена близост до любовта и правилното разположение на сърцето и по този начин се явяват важен елемент от самата същност на светостта според братята Уесли.
[1] Upon our Lord’s Sermon on the Mount, Discourse the Fourth // John Wesley’s Forty-Four Sermons, p. 237.
[2] Kimbrough, S T, Jr. The Lyrical Theology…, p. 218.
[3] Letter to “John Smith (25 June 1746), §10 // Works, 26:206.
[4] Heitzenrater, R. Wesleyan Ecclesiology: Methodism as a Means of Grace // Orthodox and Wesleyan Ecclesiology. Crestwood, NY: St. Vladimir’s Seminary Press, 2007, p. 126.
[5] Hymn 484 // Works 7:233.
Откъс от Топалски, Д. Пътят на освещението. С., 2017