Всеки път, както и всеки процес, се определя от своята цел. Пътят на освещение според братята Уесли е устремен към пълното освещение, или християнското съвършенство. Ако Чарлз мисли съвършенството най-вече като довеждане на процеса на освещение до неговия логичен завършек, то Джон се опитва да го види като една динамична степен на духовна зрялост в рамките на самия процес, като важно събитие в хода на християнския живот, което приключва периода на юношеството и бележи началото на зрелостта (вж. 1 Йоан 2:12-14). Това, което свързва двете гледни точки в едно, е зрелостта на вярата, която действа чрез любовта. Именно в това се заключава „дължината, ширината и височината“ на християнското съвършенство“[1].
Албърт Аутлър оценява годините, прекарани в Оксфорд и белязани от въздействието на Тейлър, Тома Кемпийски и Лоу, като период, в който братята Уесли са изразители на идеята за християнското съвършенство в неговата западна форма, изразяваща се преди всичко в постигането на положение на святост и пълна посветеност на Бога. С помощта на Лутер и моравските братя те преоткриват това, което може да превърне съвършенството от теоретична цел в съкровена част от християнския опит – Божията благодат. Но докато за моравските братя целта на спасението е постигната с оправданието, за братята Уесли целта стои отвъд това. Така християнският живот се превръща в пътуване, чиято динамика е зададена от целта. Това е главната причина неизменно да се настоява за възможността за пълно освещение и християнско съвършенство в часа на смъртта или по-рано от този обичаен момент. Ако бъде отречена тази възможност, целият процес е поставен под въпрос. Бог обаче не е заповядал или обещал на човеците нещо невъзможно, а само това, което е възможно за тях благодарение на Божията благодат[2].
В хода на своето богословско израстване и съзряване братята Уесли се оттласкват от западното разбиране за съвършенството като perfectio (постигнато положение на съвършенство) по посока на едно разбиране, което възприема съвършенството като τελειότης („усъвършенстващо се съвършенство“), като „никога нестихващ стремеж към всичката пълнота на любовта“[3].
За братята Уесли библейската основа на стремежа към святост (съвършенство) е извън всякакво съмнение. От името на двамата Джон Уесли апелира към опонентите си за безпристрастна оценка и категорично настоява, че идеята за християнското съвършенство може да бъде открита както в Стария, така и в Новия Завет: „Това е учението и на св. Павел, св. Яков, св. Петър и св. Йоан и е толкова на господин Уесли, колкото и на всички, които проповядват чистото и пълно благовестие. Ще ви кажа съвсем ясно къде и кога открих това учение. Открих го в Божите слова, в Стария и Новия завет, докато ги четях с единственото желание да спася душата си“[4]. Джон Уесли дори е убеден, че съвършенството е заповядано от Бога и тази Негова заповед се съдържа съвсем конкретно в два евангелски откъса. Първият е призивът към съвършенство, отправен от Иисус Христос: „И тъй, бъдете съвършени, както и съвършен и Небесният ваш Отец“ (Мат. 5:48). Вторият откъс съдържа двойната заповед за любов: „Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първата и най-голяма заповед; а втората подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си“ (Мат. 22:37 – 39)[5].
Към важните за братята Уесли библейски текстове се отнасят и всички, които съдържат в себе си молитви за пълно освещение: „И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, да бъдат всички едно (…) Аз съм в тях, и Ти в Мене, за да бъдат в пълно единство …“ (Йоан 17:20 – 23)[6]; „Затова прекланям колене пред Отеца на Господа нашего Иисуса Христа (…) да ви даде, по богатството на славата Си, крепко да се утвърдите чрез Духа Му във вътрешния човек, и чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви, та, вкоренени и утвърдени в любов, да можете проумя с всички светии, що е ширина и дължина, дълбочина и височина, и да узнаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните във всичката пълнота Божия“ (Еф. 3:14-19); „А сам Бог на мира да ви освети напълно, и целият ваш дух и душата и тялото да се запази без порок при пришествието на Господа нашего Иисуса Христа“ (1 Сол. 5:23)[7].
Като истински богослов, обърнат към практиката, Джон Уесли се пита колко далеч може да стигне освобождението от чумата на греха в този живот. Отговорът е без съмнение израз на типичния за двамата братя радикален оптимизъм на благодатта par excellence: съществува възможност за пълно освещение, или християнско съвършенство, в този живот. Нещо повече, християнското съвършенство може да се разглежда едновременно като постепенен процес и като моментална качествена промяна.
В „Ясно изложение на християнското съвършенство“ Джон Уесли настоява, че между него и брат му не съществуват разногласия. Кореспонденцията помежду им както преди посоченото съчинение, така и след него, разкрива една по-различна картина на взаимоотношенията им във връзка с темата за съвършенството. Показателно е писмото на Джон до Чарлз от 27 януари 1767 г. В него по-големият брат призовава към постигане на единомислие по отношение на следните въпроси: какво е естеството на християнското съвършенство; какъв е начинът, по който то се осъществява, и кога то може да бъде очаквано[8]. Ако това признание се разглежда изолирано от общия контекст на споровете за съвършенството, възникнали в методистките общества, може да се стигне до заключението, че между мнението на двамата братя не съществуват значими пресечни точки. Запознаването с произхода и развитието на споровете за съвършенството, макар и в най-едри щрихи, показва, че в случая не става дума толкова за съществени разногласия между двама братя. Чарлз Уесли задейства предпазните клаузи, които предупреждават срещу опасността от ентусиазма и антиномизма, и по този начин принуждава Джон да прецизира своето разбиране за съвършенството, без да се отказва от неговите основни елементи.
[1] Hymn 132.11 // Works, 7.244 – 245.
[2] Вж. Runyon, Th. The New Creation…, p. 96.
[3] Outler’s Introdusction to Sermon 40, Christian Perfection // Works 2:98-99
[4] Ясно изложение…, с. 99.
[5] Пак там, с. 35.
[6] В King James Version вместо „за да бъдат в пълно единство“ стои „that they may be made perfect in one“ (букв. „за да могат да бъдат направени съвършени в едно“).
[7] Ясно изложение…, с. 34 – 35.
[8] Letters (Telford), 5:38.