На 19 март 2021 г. брат Богомир Илиев отмина във вечността. Напусна ни един от последните ветерани на Методистката църква в България. Той сподели съдбата на семействата на пастирите, които бяха осъдени на инсценирани, фалшиви съдебни процеси, защото останаха верни на своето призвание. Техните семейства преживяха много. Те бяха обект на нескрита омраза и бяха подложени на дискриминация и психологически тормоз. Днес за новите поколения е трудно да си представят какво са преживели техните родители.
Баща му, п-р Илия Илиев, не се пречупи през този труден период. След затвора трябваше да работи като строителен работник, но продължи да проповядва Божието слово в Русе. Неговата съпруга, нашата скъпа сестра Марта Илиева, през тези години се грижеше за църквата в Ловеч, където беше арестуван п-р Илиев. Изисквала се е голяма смелост да продължи делото, за което съпругът ѝ е бил в затвора. След това години наред тя служи всеотдайно в Русе заедно с него. Дължим благодарност за тяхното вярно служение през време на отминалия атеистичен режим, за да се запази Методистката църква. Днес съзнателно споменаваме мъчениците и героите на църквата, защото те не трябва да бъдат забравени!
В тази атмосфера премина по-голямата част от живота на Богомир Илиев. Тези преживявания оставят дълбок отпечатък. Въпреки това той можа да се радва на професионален успех и признание, защото беше инициативен и делови. Той имаше привилегията да участва при възстановяването на Методистката църква. Беше инициатор на сериозни социални програми в църквите в Хотанца и Ценово. Притежаваше богат административен опит. На моменти беше напорист, типично за организираните личности, но той беше полезен на своята църква.
Заедно с това Богомир Илиев направи сериозни проучвания в белите петна от историята на Методистката църква в България. Имаше много лични и споделени спомени за събития и личности от близкото минало. Проучваше архиви, четеше много материали в сайтове. Благодарение на своите обширни знания и богата култура успяваше да извлече златните зърна от прочетените документи. Стремеше се да изкара от забвение имената и делата на много от тружениците на църквата в България през трудните години.
„Блажени от сега нататък мъртвите, които умират в Господа. Да! казва Духът, за да си починат от трудовете си, защото делата им следват подир тях“. Откр. 14:13.
Нека така да запомним нашия брат Богомир Илиев – достоен живот, свързан с грижите и нуждите на своята църква, на която остана верен до последния ден от живота си!
Поклон пред светлата му памет!
П-р Бедрос Алтунян