Вие ще обичате също и чужденеца, тъй като вие бяхте чужденци в Египет
Библейски текстове: Левит 19:33-34; Псалм 146; Евреи 13:1-3; Матей 25:31-46
Размишление
Споменът за това, което са преживели израилевите синове в Египет, където те са били третирани като чужденци, е в основата на учението на Закона, който иска хората от Божия народ да приемат чужденеца сред тях. Споменът за тяхното собствено изгнание би трябвало да породи съпричастност и солидарност към изгнаниците и чужденците в наше време. Както беше за Израил, така и нашият общ християнски опит, черпен от спасителното действие на Бога, върви ръка за ръка със спомена за отчуждение и дистанциране (от Бога и от Неговото Царство). Тази християнска памет има етични последици. Бог възстанови нашето достойнство в Христос и ни направи граждани на Своето Царство, без ние самите да сме направили каквото и да е, за да го заслужим, но защото в Своята любов Той ни прави безвъзмезден дар. Ние също сме призвани да действаме свободно и сме насърчени от тази любов. Християнската любов означава да обичаш като Отца, което ще рече да зачиташ достойнството на другия и да се отнасяш към него достойно, и така да допринесеш за изцелението на раните на човешкото семейство.
Молитва
Вечни Боже, Ти не принадлежиш на никоя култура, на никоя страна, но си Господ на всички. Ти ни молиш да приемем пришълеца сред нас. Чрез Твоя Дух помогни ни да живеем като братя и сестри, да приемаме всеки в Твое име и да живеем в правда в Твоето Царство. Молим Те в името на Исус Христос. Амин.
Това е Божията ръка, която сее по земята мир, надежда и свобода; от всички краища ще прииждат Неговите чеда, всички те, обединени от Божията десница.