„Кой ще стане за мене против злодейците?“
/Псалм 94: 16а/
Във всички времена тези, които нито са се бояли от Бога, нито са зачитали хората, са се сдушавали и са образували съзаклятия, за да осъществяват тъмните си дела. С това те са се изявявали като по-мъдри от своите съвременници, защото по този начин им е било по-лесно да вършат делата на своя баща, дявола. От друга страна, във всички времена богобоязливи хора, загрижени за благото на своите ближни, са считали за необходимо да се обединяват, за да се противопоставят на делата на мрака и да разпространяват познанието за Бога, техния Спасител, и да разширяват Неговото царство. Сам Той ги е упълномощил да вършат това.Откакто има хора на земята, Бог ги е учил да се обединяват в служението си на Него и ги е свързвал в едно чрез Духа Си. Ръководил ги е, за да съсипват делата на дявола – първо сред самите себе си, а чрез себе си и сред околните хора.
Това е първоначалното предназначение на Христовата църква. Тя е създадена като група от хора, за да спаси, първо, всеки един собствената си душа, а после да си помагат един на друг в достигането на спасението и, накрая, да избавят всички хора, доколкото това е възможно, от настоящите и бъдещите злини, за да се отхвърля царството на сатана и да се обогатява царството на Христа. Това би трябвало да бъде постоянна грижа на всеки един църковен член; иначе не би било уместно той да бъде наричан член, защото не е жива част от Христовото тяло.
Съответно това би трябвало да е постоянна задача и грижа на всички онези, които са обединени под британската корона и се назовават общо „Църква на Англия“. Те са обединени с цел да се противопоставят на дявола и неговите дела и да водят война против света и плътта – верните съюзници на лукавия. Но съответства ли реалността на тази задача? Дали всички членове на Англиканската църква са вложили сърцата си в общата цел „да съсипват делата на дявола“ и да се борят против света и плътта? За жалост, не можем да кажем това. Те са толкова далеч от него, че една голяма част, боя се – по-голямата част от хората е „светът“ – народ, който не знае, че Бог иска да го спаси. Наместо да разпънат плътта с нейните страсти, тези хора й робуват всеки ден и вместо да съсипват делата на дявола, което е истинската им задача, те ги утвърждават.
В тази „християнска страна“ (както ние учтиво наричаме Великобритания); да, в тази „християнска църква“ (ако трябва да дадем титлата на народната общност) ние все още се нуждаем от неколцина, които да станат против нечестието и да се обединят против злосторниците. Не, никога не е било по-нужно от днес ония, които „се боят от Господа“, да се разбират взаимно и да издигнат знак против злото, заливащо страната. Има достатъчно основания всички Божии служители да се сплотят срещу делата на дявола, да се изправят за Господа с единни сърца, намерения и усилия и да направят дига срещу потопа на злото, доколкото могат.
За целта в края на миналия век в Лондон се събраха няколко личности. Скоро те се нарекоха „Общност за обновление на нравите“. За почти 40 години те извършиха вероятно много добри неща. Но когато повечето от тях починаха и получиха наградата си, техните наследници, с хладки сърца, се отклониха от целта. Преди няколко години тази общност беше закрита. Не остана друга, която да продължи нейното дело в нашето кралство.
Но скоро беше основано ново дружество от същия вид. Днес бих желал да покажа, първо, вида на неговите цели и какви стъпки бяха предприети досега; второ, значението му и различните възражения, издигнати против него; трето, от какъв род трябва да са хората, които да вземат участие в начинанието и, четвърто, в какъв дух и по какъв начин трябва да се преследва целта. Ще завърша с една практично приложение за членовете и за всички богобоязливи хора.
Остави коментар