„За това спасение претърсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която беше назначена за вас…“
(1 Петр. 1:10-12)
Това е текст, който не оставя, или не би трябвало да оставя, никого равнодушен. Швейцарският богослов Морис Рей е написал в една от книгите си, че несъмнено ангелите в небесата са изненадани от безразличието на човеците пред Божието предложение – Благата вест за Исус Христос. Векове наред главната задача на пророческата мисия е била да различи времето на спасението – това време на изцеление, когато Бог ще изпрати Своя Месия, за да възстанови всичко (вж. Деян. 3:20-21).
Пророците разбраха, че не за себе си служат в това. Ангелите също нямат достъп до това благовестие. Но какво да кажем за човечеството? Евреите били първите, които могли да празнуват тази вест. Нали сам Господ каза: „Аз не съм изпратен при други, освен при загубените овце от Израилевия дом“. Но вместо радостно да посрещнат дългоочаквания Месия, те решиха да Го погубят. Спомнете си как Исус оплакваше Йерусалим: „Йерусалиме! Йерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до теб! Колко пъти съм искал да събера твоите деца…“.
Две хиляди години по-късно много християни отдават всеки ден от живота си като свидетелство за истината. Исус Христос е светлината на света и на онези, които Го следват. Той ни предупреждава, че тъмнината не може да удържи светлината. От първата глава на Битие Божията светлина пребивава в този свят, тази същата светлина, която откриваме в пролога на Евангелието според Йоан, който пише: „И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я схвана“.
Когато Исус Христос умря на кръста, настана тъмнина. Христос идва скоро, за да потърси това, което е Негово. Нека да работим, докато е ден, защото денят Господен е велик и много страшен. Кой може да му устои? (вж. Йоил 2:11).
Господи Исусе, дай на Своята Църква сила, любов и мъдрост, за да може тя вярно да продължи своята мисия на свидетелство в този свят. Амин.
Абденур Абделмалек (59), Алжир