„Благ е Господ към ония, които Го чакат, към душата, която Го търси.“
(Плач. 3:25)
„Ако наистина сте опитали, че Господ е благ.“ (1 Петрово 2:3)
Ужасът, за който говори Йеремия не е просто проблем на далечното минало, на жестоката древност. Подобни сцени, които пророкът описва, са също част от настоящето. И дори сега, когато ужасяващо насилие се случва, гласът на пророка отеква: „няма кой да утешава“ (Плач. 1:2).
В такава ситуация е изненадващо да прочетем изповедта, която пророкът прави по-нататък: „Благ е Господ“. Това заключение не идва от обстоятелства, които ни описва богословието на просперитета: щастие, богатство, здраве, сила. Напротив, то е резултат от опитност, предадена ни с език, който разбива сърцето: „Само против мен обръща непрекъснато ръката Си цял ден“ (Плач. 3:3); „Прегради пътищата ми с дялани камъни, изкриви пътеките ми“ (3:9); „Отби настрана пътищата ми и ме разкъса, опустоши ме“ (3:11); „Опъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела“ (3:12) – тъмнина, отрова, страдание, бедствие, горчивина, безнадеждност.
Подобни опитности отекват и в думите на псалмиста: „Дори да ходя през долината на смъртната сянка…“ (Псалм 23:4). Тогава и само тогава, всред всичките трудности, ние можем да осъзнаем истински, че единственият източник на надежда и живот е Бог.
Господи, помогни ми, когато животът ми е поразен от сянката на смъртта. Нека да изпитам Твоето благодатно присъствие. Амин.
Алена Прохазкова (60), Чехия