„…и Павел като ги видя, благодари на Бога и се ободри.“
(Деян. 28:15)
Павел беше отведен в Рим като затворник. Той изглеждаше изтощен и обезкуражен след дългото и бурно пътешествие, по време на което едва не изгуби живота си с останалите си спътници. Някой от християните в Рим, дойдоха да го видят, когато пристигна. Павел беше окуражен от това, което означава, че най-вероятно той беше поизгубил куража си. Но благодарение на тази среща той беше отново в състояние да свидетелства за вярата си. Възможността за това свидетелство му беше подарена, той не я беше уредил. Павел пристигна в Рим не като обикновен затворник, а като свидетелстващ пленник.
Един малък въпрос: окуражаваме ли нашите братя и сестри или сме източник тъкмо на обратното за тях?
Не сме избрали времето, в което живеем – нито този Адвентен период, нито епохата. Можем да изследваме времената и да използваме модерни и ефективни начини за християнско свидетелство, но никога не можем да контролираме всички ситуации. Затова и ние като Павел можем да приемем насърчение от другите и да възстановим силата си да свидетелстваме за вярата си. Спасението не е зависимо от нас, но разпространението на спасителната вест е наша работа! Възможно е този празничен период да ни е подарен, за да размислим и чуем Божието слово, да окуражим и да бъдем окуражени, да свидетелстваме за вярата си при срещите с нашите ближни.
Мили Боже, благодарим ти за куража, който получаваме от своите братя и сестри. Нека да бъдем Твои свидетели през тези дни на очакване, където и да се намираме. Благодарим Ти, че ни придружаваш и отваряш сърцата ни за Твоето дело. Амин.
Етиен Рудолф (48), Франция