„… И като слизаха от планината, Иисус им заповяда, като каза: Не съобщавайте на никого за това видение, докато Човешкият Син не възкръсне от мъртвите!“
(Матей 17:5-9)
Нека да се върнем към размишленията си от вчера: след като преживяха всички онези чудеса на планината, Петър и другите двама бяха щастливи да слязат при останалите и да им разкажат за това, което бяха видели и чули. Но Исус им забрани да направят това.
Тримата трябваше да научат, че някои неща изискат време на съзряване преди да бъдат разказани. Исус не им забрани да говорят завинаги, но поиска да запазят преживяното за себе си до Неговото възкресение. Вероятно останалите нямаше да могат да разберат чутото, без да са били на планината. Като ученици на Исус, ние трябва да научим, че да служим на ближните си означава да сме наясно с нуждите им към момента, без да им налагаме нашите собствени преживявания и открития. Да не забравяме – става дума за служба на другите!
В действителност дните на нашия живот често отминават без да са били особено вдъхновяващи. От време на време имаме нуждата да преживеем специални и необикновени моменти, да вдишаме свеж въздух в дробовете си. Ако това е така, нека да отидем при Този, Който ни води: Исус. Той обича да споделя истории от собствения Си живот и да бъде близо до нас. Целта и предназначението на тези моменти е да „презареди батериите ни“ и така да ни помогнат да бъдем в служение на нашите ближни. След това ние слизаме отново в нашия свят, не за да се претопим в него, но за да донесем вестта на надежда всред низостта на ежедневния живот.
От планината на преображението слизаме към равнината на служението и се възкачваме отново на планината – такъв е животът на християнина. Исус, Чието рождение ние с право празнуваме, никога не е бил безразличен към болките на този свят. Той дойде и донесе Благата вест на отдаденото на другите служение.
Господи, дай ми увереност, че Ти си Емануил – Бог с нас, Бог, Който е дори с мен. Ти не си с мен само в моите успешни начинания, когато всичко се подрежда добре, но също и в трудните моменти на живота ми. Благодаря Ти, Господи. Амин.
Фреди Нзамбе (45), Тунис