„Ще ви дам и ново сърце и нов дух ще вложа вътре у вас, и като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце.“
(Йезекиил 36:26)
Този стих от Йезекиил не се чете на Рождество Христово, въпреки че аз го намирам за много подходящ. Ново сърце, в което царуват мир и правда; нов дух, който прави възможно единството; едно човешко сърце, което отваря небесата. Само така хората ще могат да достигнат вечността. Само така ще можем да стъпим здраво на земята, да отправим поглед нагоре и да съберем ръце в молитва.
Студените камъни не са подходящи за основа на пътя към Господа. Каменните сърца затъмняват пътя на мира, заробват хората, превръщат религията в идеология и разрушават творението, вместо да го освещават.
Спомням си една мисъл на Адолф Колпинг: „Трябва да предлагаш сърцето си в залог, за да спечелиш хората“. Това за мен е първата стъпка към новото сърце и новия дух. Сега ще илюстрирам това с един пример.
По време на миналогодишното възкресенско бдение направихме лабиринт от почти 1000 чаени свещи. Застанах на входа му: той водеше към самия център и аз тръгнах, но пътят мина покрай центъра, изведе ме към външната страна на лабиринта и едва тогава ме насочи към вътрешността. Това се повтори няколко пъти, докато най-накрая се озовах в самия център.
Това беше едно особено преживяване: ходиш, изгубваш се, търсиш, срещаш изненади, пристигаш и откриваш мир и покой.
Предполагам, че тримата влъхви, търсещи новородения Цар, са преживели същото, докато открият Детето, Чието сърце беше толкова добро, че Го доведе на земята.
Да достигнеш центъра. Мисля, че това описва и авторът на Псалм 139: „Господи, опитал си ме и си ме познал … Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; опитай ме и разбери мислите ми; и виж дали има в мен оскърбителен път; и ме води по вечния път“ (139:1, 23-24). Имам чувството, че псълмопевецът иска да каже: „Отнеми каменното ми сърце и ми дай меко сърце, за да мога да намеря пътя към Теб и към истинската човечност“.
Да се свети Твоето име, Боже, не моето! Да дойде Твоето царство, не моето! Твоята воля да бъде, не моята! Помагай ни да пазим творението и ни подари мир с Теб, мир с хората, мир със самите себе си и ни освободи от всеки страх. Амин. (По молитвата на Даг Хамаршьолд)
Christoph Petau (55), Австрия