„Да не се мамите едни други; а да се боиш от своя Бог“
(Левит 25:17)
„Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но нека всеки със смиреномъдрие смята другия по-горен от себе си“ (Филипяни 2:3).
Кое може да ме накара да поставя себе си на заден план в полза на своя ближен? Каква би могла да е мотивацията? Защо да не се погрижа за собствените си интереси, вместо да пазя неговите? Страхът от Бога? За този страх пише на много места в Библията. Ето един стих от Левит, който се отнася до пазенето на съботната година: „Земята да не се продава завинаги, понеже земята е Моя; защото вие сте пришълци и заселници при Мен“ (25:23). В 55-ия стих на същата глава се казва: „израилтяните са Мои слуги“. Не бива да се отнасяме несправедливо с хората, както и трябва да се разпореждаме с всяка собственост, която ни е поверена, мъдро.
Апостол Павел обаче ни показва една различна мотивация. Неговият апел към филипяните не поставя на първо място сраха или ограниченията, а примера, който всички трябва да следват: Христос, Който смири Себе Си, за да Се пожертва за нас.
Господи, помагай ни да бъдем мотивирани и водени в своите взаимоотношения от любовта, изляна в сърцата ни от Твоя Свят Дух. Амин.
Венуше Черна (51), Чехия