„… а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона, за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновението.“
(Галатяни 4:4-5)
Струва ни се съвсем естествено да ситуираме раждането на Христос в определен исторически момент, но апостол Лука ни казва с точност кога и къде Спасителят е роден не за да засвидетелства това събитие като едно от многото в човешката история, а точно за да подчертае неговата уникалност.
В нашия свят, с неговите точни времеви и пространствени параметри, дойде Исус, Чиято история човешките представи не могат да поберат, защото Той е извън всяко време и пространство, но винаги и навсякъде. Можем ли да кажем, че има определено време за раждането на Христос – едно от лицата на Святата Троица – за Когото няма начало и край? В тази „пълнота на времето“ има нещо повече от изпълнение на очакванията и пророчествата за идващия Месия. „Изпълването на времето“ носи нещо ново, което светът дори не си е представял и за което изобщо не е бил подготвен.
Бог е Този, Който изгражда мост между небето и земята и прави възможно преминаването на временното към вечността. Когато идва Христос, времето престава да има власт над хората и вратите на вечността се отварят за всички, отворили сърцата си за Бога, Който стана човек.
В потока на нашето време, в който няма нищо ново под слънцето, навлиза Бог, поставя Себе Си под условията на човешките исторически ограничения и ставайки човек, променя нашето време, като го прави благовремие за всеки, търсещ спасение.
Единственото ново под слънцето – Христос – ни освобождава от товара на времето, което неминуемо отвежда към смъртта, като стъпка по стъпка ни води към живот в пълнота.
Господи, помогни ни да изкупваме благовремието, за да достигнем до пълнотата на живота. Амин.
Нина Топалска (33), България