„… изправете се и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава.“
(Лука 21:28)
Едно Дете идва от небето на тази земя и очаква да бъде прието: в твоето сърце! Бог става човек. Не велик герой, а малко плачещо бебе, което самò се нуждаеше от закрила. Бог – новороден в света, при нас, човеците. Бог става човек.
Бог идва като беззащитно бебе и така прави мен силен. Каква по-добра причина от това, за да издигна очите си към небето! И сега виждам много по-далеч – виждам Отца. А виждам ли своите ближни? Мога ли да издигна и техния поглед към небето? Или гордостта ми пречи?
С рождеството на Исус ние получихме спасение, затова аз вярвам, че Бог е във всеки човек, когото срещам. Сега, във времето на адвентите, се опитвам да си припомням това всеки ден. Трудно ли е? Може би. Съседът не винаги е приятелски настроен. Може би има хора, които искат да се възползват от мен. Може би съпругът ми е ядосан? Или съпругата те нещо недоволства?
Кой казва, че животът с Бога винаги ще върви гладко? Реалността не винаги ни позволява да се обърнем към Бога с радостни и смирени сърца. Понякога ще Го откриваме в най-неочаквани ситуации, които дори ще ни е трудно да проумеем. Имай вяра – днес – че Бог поглежда към теб с очите на всеки човек, когото срещаш, и ще видиш какво ще се случи…
Помогни ми да се издигна, Господи, за да разпозная Твоята светлина в хората около мен. Избави ме от лошите помисли и ми изпрати Твоята любов – любов, която ме укрепява и бди над мен и която ме направлява винаги, за да очаквам Твоето идване и да копнея за Твоето спасение. Амин.
Габи Ребоген (56), Австрия