„А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Йерусалим.“ (Матей 2:1)
Като се замисля за 60-годишния юбилей на Централната конференция за Централна и Южна Европа, си спомням някои случки, които не са станали преди 60, а преди около 40 години. Тогава членовете на Богословската комисия към нашата Централна конференция дойдоха на заседание в Будапеща. Аз бях дете и с братята и сестрите ми нямахме търпение да посрещнем гостите от Западна Европа, защото те носеха подаръци. Банани, които бяха рядкост през втората половина на 70-те години на миналия век в Унгария; цветни моливи, които ние, децата, смятахме за особена ценност; швейцарски шоколади, които винаги изчезваха мигновено, защото бяха много вкусни; дрехи втора употреба, които ухаеха на хубав перилен препарат.
Едва по-късно разбрах, че тези гостувания са коствали много на нашите приятели от Западна Европа, които в бившите социалистически страни са били възприемани като заплаха. Въпреки това нашите братя идваха всяка година. Те не се притесняваха от трудностите. Защо? Защото ни обичаха. Аз добре зная, че изворът на тази тяхна любов към нас е Исус, Който от любов към хората прекрачи границата на нашия земен свят и се пожертва за нашето спасение.
Един знак за Христовата любов за мен е пристигането на тримата мъдреци от Изток, а посещенията на нашите братя в Будапеща са доказателство за тази любов.
Исусе Христе, Ти, Който дойде на земята заради нас, дай ми Твоята любов, за да мога и аз, без да се спирам пред нищо, да показвам любовта си към другите хора. Амин.
Мартон Хекер (50), Унгария