„Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда.“ (Йеремия 29:11)
Преди няколко години, за да се прибера в Македония след престой в Борнхолм, Дания, трябваше да заобиколя през Швеция, Полша и България заради затварянето на ферибота. В пристанището на Истад видях знак, на който пишеше: „Божи терминал“. Тъй като се връщах от методистка конференция, си казах, че е напълно естествено да пристигна на „Божия терминал“. Едва по-късно разбрах, че на местния език това означава: „Терминал за стоки“. Това ми даде повод да се посмея, но също и да помисля за „Божия терминал“, който отваря пътя от един свят към друг. Необходимите документи бяха приготвени, можехме да чекираме багажа си. Теоретично можехме да се доверим, че ще достигнем до правилната дестинация.
За съжаление, реалността често изглежда различно. Хиляди страхове ме връхлетяха през нощта, когато крайната дестинация все още не се виждаше, а морето се вълнуваше: страхове, че няма да достигна целта, страхове от провал, страхове за бъдещето.
Във времето на очакване на Божието идване в света аз се опитвам да помня Божието обещание, че на мен и на всички, които Го приемат, Бог ще даде бъдеще – особено когато почвата под краката ни не е твърда. Бог има един добър план за нас. Това е нашата надежда.
Благодаря Ти, небесни Отче, за щастието да Ти принадлежа. Благодаря Ти, че ми даваш бъдеще, дори когато твърде често се прилепвам към миналото и пропилявам настоящето. Помогни ми да се доверя на Твоето обещание. Амин.
Кристина Цекова (54), Македония