Автор: Даниел Топалски
Евангелският текст от Марк 1:1-8 ни разказва за началото на благовестието. Евангелието започва направо, без предисловие: „Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син…“ (Марк 1:1). И какво е началото? Отговорът е даден от евангелиста чрез думите на пророк Исая: „Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, който ще устрои Твоя път; глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа. Прави направете пътеките за Него“ (вж. Исая 40:3). Разбирате, че съвсем не беше случаен и старозаветният прочит, който чухме. Евангелистът ни казва чрез думите на пророка, че началото е поставено с вестителя, с гласа на викащия в пустинята, с един, който трябваше да устрои Господния път, да призове човеците да приготвят пътя за Господа и да направят прави пътеките за него. В началото на благовестието виждаме не фигурата на Исус Христос, а тази на Йоан.
Много пъти сме размишлявали за значението на Йоановото служение, за съдържанието на неговата проповед и за смисъла на извършваното от него кръщение. Днес ми се иска да си останем именно в самото начало – такова, каквото ни го представя евангелист Марк. Да останем в началото на благовестието, където срещаме именно Йоан.
Защо благовестието започва с такова начало? Нужно ли е някой друг да предшества Господа? Нима Неговото явление в света, Неговото служение в този свят може да бъде наистина предшествано, подготвено от нещо или някого? Може ли светът да бъде изобщо подготвен за това, което следва – за явяването на Бога в плът, за Неговото страдание, смърт и възкресение?
Да, наистина Исус дойде в този свят, дойде в определен момент от световната история и като че ли Неговото идване („когато се изпълниха времената“) стана „плът от плътта“ на човешката история с всички предшестващи и всички следващи събития. И все пак Неговото идване донесе на същата тази история единственото „ново“ нещо под слънцето, което не беше се случвало и никога нямаше да се случи. Тогава как нещо такова, неподозирано, ново, нещо, което никой не би могъл да си представи, може да бъде предшествано и подготвено от който и да е човек?
Обърнете внимание, че в началото на благовестието ние наистина виждаме фигурата на Йоан, но това съвсем не означава, че той от свое име, по своя инициатива или вътрешна интуиция застава на това място. Йоан е изпратен, от Бога е изпратен той, от Божие име Йоан проповядва кръщение на покаяние за опрощаване на греховете. Какво излиза? Макар и да срещаме Йоан в началото на благовестието, Бог е Който е приготвил всичко в Своя благ промисъл. Йоан е именно пратеник, един, който е подготвен за своята мисия; един, който е казал „да“ на Божия призив; един, който е станал съработник на Бога; един, който е застанал в началото на благовестието, за да посочи ясно към Онзи, Който е по-силен от него самия, и на Когото Йоан не е достоен да се наведе и да развърже ремъка на сандалите Му.
И макар да стои от Бога поставен в началото на благовестието, това благовестие си остава „благовестието на Исус Христос“, а не на Йоан. Йоан е само предтеча, той е „приятелят на Младоженеца“, който е натоварен да се погрижи за всичко необходимо за сватбата и остава като страж пред вратата на стаята на Младоженеца и Неговата невеста.
Йоан ни посреща в целия си ръст в началото, но скоро самият той изяснява нещо, което започва да се случва още от момента на неговото излизане на сцената. Йоан ясно казва: “Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам” (Йоан 3:30). Затова е призован Йоан, такова е естеството на неговото служение – той трябва да се смалява и така да отстъпи своето място на „Божия Агнец, Който поема греха на света“ (Йоан 1:29). Грехът на света може да бъде поет само от Божия Син, Йоан не може да стори това. Той може обаче да проповядва покаяние, да кръщава с покайно кръщение, да подготви пътя за идването на Този, Който ще кръщава със Святия Дух и с огън, да Го посочи на питащите и да каже ясно на света: „Не съм аз Христос“, аз съм просто „глас на един, който вика в пустинята“.
Йоан се смалява, за да може Христос да бъде видян. Йоан се смалява, за да могат към Христос да се обърнат човешките очи и сърца. Той се смалява, но с това по един парадоксален начин неговото фигура израства, защото измежду “родените от жена няма по-голям от Йоан” (Лука 7:28).
Да, Бог е истинският инициатор на началото на благовестието на Исус Христос. Да, благовестието е именно на Исус Христос, Божия Син. Да, Йоан е само пратеник, служител, който върши само това, което е бил длъжен да извърши. Но все пак в началото на Евангелието според Марк ние се срещаме най-напред с Йоан Кръстител и това не може да е случайно.
Позволявам си да ви предложа едно възможно обяснение. Нима не е именно такова обичайното начало на благовестието в живота на всеки един от нас. Срещнали сме някой, който е бил за нас именно като Йоан, някой, който е подготвил нашата лична среща с Младоженеца и останал да бди като страж на вратата, за да не наруши никой този свят момент. Този някой най-вероятно не е изглеждал като Йоан Кръстител, не е носел облекло от камилска козина, но е сторил за нас същото като Господния предтеча. С думите и делата си той е изправил пътищата на сърцата ни пред идещия при нас Господ.
Да, благовестието за всеки един от нас е започнало именно така. Споделено е било с нас от човек, който е бил пратен и на когото Бог е дал благодатта си, за да има силата и свободата да свидетелства. Този някой може да е съвсем незначителен според стандартите на света, но измежду родените от жена няма по-голям от него и от всички останали, които са откликнали да бъдат предтечи на Господа.
Да, Бог може и от камъните да издигне синове на Авраам и свидетели за Себе Си, но Той не желае това. Той не желае да постави дори началото на благовестието без нас, а заедно с нас. Той не желае да го продължи без нас, а заедно с нас, колкото неверни, непостоянни, страхливи и колебаещи се да сме. Бог измежду човешките чада избра предтеча за своя Син, когато се изпълниха времената, Бог измежду човешките чада продължава да избира предтечи, които викат в пустинята на човешката безнадеждност, самота, фалшиво самодоволство и самоувереност, безпътица и липса на смисъл, които приготвят пътя на Господа към сърцата на човеците от своето време.
Всички ние сме призовани да стоим на едно такова място – в началото. Но заставайки там трябва да помним Кой ни е поставил там и Кой е Младоженецът. Трябва да знаем, че всеки път, когато заставаме там, още от първия момент, ние трябва да се смаляваме, а Той, Христос, да расте.
Готови ли сте да застанете на това място? Готови ли сте да участвате в началото на новия живот на хората, при които Бог ви изпраща?