“Белезите на новорождението” от Джон Уесли

Проповедта можете да чуете тук.

 

           “ …така е с всеки, който се е родил   от  Духа.”  /Йоан 3:8/

 

          I.  Какво значи да бъдеш “роден от Духа”, или “новороден”, или “роден от Бога”? Какво да разбираме под “новорождение”, “раждане от Бога” или “раждане от Духа”? Какво е това да бъдеш “син” или “Божие чадо”, или да имаш “Дух на осиновление”? Знаем, че обичайно тези привилегии са свързани с Божията милост и се дават при кръщението /Господ нарича това “рождение от вода и Дух”- Йоан 3:5/, но бихме желали да знаем какво представляват тези придобивки: какво е “новорождение”.

 

          II. Може би не е нужно да даваме някакво обяснение, тъй като Библията не ни дава такова. Но понеже въпросът е от най-голяма важност за всеки човек /защото никой не може да види Божието царство, ако не е новороден/, бих желал да изложа ясно неговите белези тъй, както ги намирам посочени в Словото.

 

          І. 1. Първият белег /и основата за всички останали/ е вярата. Павел пише: “Всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа” /Гал.3:26/. А Йоан: “А на ония, които Го приеха, даде правото да се нарекат Божии чада, сиреч на тия, които вярват в Него; които се родиха не от кръв, нито от плътска похот /не чрез естествените способности/, нито от мъжка похот /като осиновени деца, у които чрез осиновяването не става никаква вътрешна промяна/, но от Бога” /Йоан 1:12,13/. Също в 1 Йоан 5:1 се казва: “Който вярва, че Исус е Христос, е роден от Бога”.

 

          2. Но вярата, за която апостолите говорят тук, не е вяра, която съществува само в разума или спекулативна вяра. Тя не е просто съгласие с тезата “Исус е Месия” или даже с всички тези, които се съдържат в нашето вероучение или в Стария и Новия Завет. Тя не е само съгласие, че всички посочени твърдения заслужават да им се вярва. Да кажем, това би значило /кой може да го понесе?/, че и бесовете са родени от Бога, защото и те вярват. Те вярват и треперят, че Исус е Месия и че цялото Писание, дадено от Бога, е истинно, както е истинен Бог. Вярата не е само едно съгласие с божествените истини въз  основа на свидетелството на Бога или въз основа на доказателствата на чудесата, защото и бесовете слушат Словото от Божиите уста и Го познават като верен и истинен свидетел. Те трябваше да приемат свидетелството, дадено от Христос и от Отца, Който Го е пратил. Те са видели също и всички велики дела, извършени от Него, и чрез тях повярваха, че Той е пратен от Бога. Все пак въпреки тази вяра бесовете са “държани под мрак във вечни връзки за съда на великия ден”/Юда 6/.

 

          3. Всичко това не е друго, освен една мъртва вяра. Живата, истинска вяра – всеки, който я има, е роден от Бога – е не само съгласие, един акт на разума, а едно разположение, което Бог е причинил в сърцето на вярващия; едно съзнателно упование и доверие в Бога, че греховете му са простени заради заслугите на Христос и той е угоден на Бога като изкупен грешник. Това значи, че един човек първо трябва да се отрече от себе си; че заради това да се намери в Христос и чрез Христос да бъде приет се отказва от всякакво “упование на плътта”; че няма с какво да плати и не разчита изобщо на добрите си дела и на праведността си, а идва при Бога като изгубен, жалък, саморазрушен, проклет, покварен, безпомощен грешник; като един, чиято уста е затворена и е напълно виновен пред Бога. Едно такова усещане на греха /обичайно наричано “отчаяние” от ония, които говорят лошо за неща, които са им непознати/, свързано с едно пълно, неизказано с думи убеждение, че блаженството ни идва само от Христа, и със сериозно стремление към това блаженство, трябва да предшества живата вяра. А тя е упование в Оня, Който чрез Своята смърт плати изкупителната цена и изпълни Закона в Своя живот заради нас. Така че вярата, чрез която биваме родени от Бога, не е само да смятаме за истинни всички точки на нашето вероучение, но и да имаме едно истинско упование на Божията милост чрез нашия Господ Исус Христос.

 

          4. Един непосредствен постоянен плод на тази вяра, чрез която ние сме родени от Бога, един плод, който по никакъв начин, дори и за минута не може да бъде отделен от вярата, е властта над греха, властта над външни грехове от всеки вид, над всяка лоша дума или дело. Защото където стане дума за Христовата кръв, тя “очиства съвестта от мъртвите дела”. Тази кръв е властта над вътрешните грехове, защото очиства сърцето от всяко несвято желание и чувство. Този плод на вярата Павел подробно описва в Римляни, 6 глава. Как ще живеем вече в греха, ако сме умрели за него чрез вярата си? – пита той /2/. “Нашето старо естество беше разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха”/6/. “Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса. Да не царува грехът във вашето смъртно тяло”/11,12/, но “представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите”/13/. “Защото грехът няма да ви владее… Благодарение Богу, че като бяхте слуги на греха… сега сте освободени от него”/17, 18/. Простият смисъл на всичко е: благодарност на Бога, че в миналото бяхме слуги на греха, но сега сме освободени от него и сме вече слуги на правдата /18/.

 

          5. Същото неоценимо преимущество на Божиите синове е гарантирано и чрез Йоан пак така убедително, особено по отношение на властта над външния грях. Най-напред той възкликва, удивен от богатството на Божията благост: “Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чада; а такива и сме. Затова светът не познава нас, защото Него не познава. Възлюбени, сега сме Божии чада и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим, както е” /1 Йоан 3:1-2/. После добавя: “Никой, който е от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него, и не може да съгрешава, защото е роден от Бога”/9/. Но някой ще каже: “Правилно, който е роден от Бога, не съгрешава по навик”. По навик! Откъде идва това? Никъде не прочитам подобен израз. Не го пише в Книгата. Бог ясно казва: “Той не съгрешава”, а ти прибавяш “по навик”. Кой си ти, та коригираш Божиите изявления и с това прибавяш нещо на Книгата? Пази се от това, та да не би Бог да ти притури язвите, написани в нея. Особено в случай, че добавеното от тебе обяснение съвсем променя текста, така че скъпоценното обещание пропада напълно и чрез твоите човешки трикове и извъртания Словото става съвсем безсилно. О, пази се, ти, който така си играеш с думите на тази Книга, че й отнемаш съвсем духа и смисъла и оставяш след себе си само едни мъртви думи, да не би Бог да ти отнеме дела от Дървото на живота!

 

          6. Но нека да изясним думите на апостола във взаимна връзка с контекста. В стих 5 на тази глава той е казал: “Вие знаете, че Той /Христос/ се яви да носи греховете. В Него няма грях”. Какъв е изводът от това? ”Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава; никой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал”/6/. За да подчертае тази важна истина, Йоан прибавя едно във висша степен важно предупреждение: “Дечица, никой да ви не заблуждава” – защото мнозина ще ви изкушават, като ви говорят, че сте неправедни и грехът ви петни, но въпреки това сте си деца на Бога. “Който върши правда, праведен е, както  Христос е праведен, Който върши грях, от дявола е, защото дяволът отначало съгрешава” /7, 8/. После четем: “Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога” /9/. “По това – прибавя апостолът – се разпознават Божиите чада и дяволските чада”/10/. По еднозначния белег /съгрешава или не съгрешава/ се разпознава единият от другия. Същия смисъл имат думите от 5 глава: “Знаем, че всеки роден от Бога не съгрешава; но оня, който се е родил от Бога, пази себе си и лукавият не се докосва до него”/18/.

 

          7. Друг плод на живата вяра е мирът. Понеже “сме оправдани чрез вяра”, понеже всичките ни грехове са умити, “имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос”/Рим.5:1/. Това самият ни Господ завеща на всички Свои последователи в нощта, преди да бъде предаден: “Мир ви оставям, Моя мир ви давам /на вас, които “вярвате в Бога”, “вярвате и в Мене”/; Аз не ви давам, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои”. И по-нататък: “Това ви казах, за да имате в Мене мир”/16:33/. Това е оня “Божи мир, който никой ум не може да схване”/Фил.4:7/, онова спокойствие на душата, което не може да бъде възприето от сърцето на естествения човек, а и духовният човек не може да изрази с думи /1 Кор.2:9/. Това е мир, който не може да бъде отнет от всичките власти на земята и ада. Вълни и бури могат да минат върху него, но те не го разтърсват, защото той е основан на канара. Той съхранява сърцата и мислите на Божиите чада по всяко време и на всяко място. Дали им е добре или страдат, дали са болни или здрави, дали са в изобилие или оскъдица, те са щастливи в Бога. Научили са се във всякакво положение да бъдат доволни и да благодарят на Бога чрез Исуса  Христа, защото добре знаят: каквото и да става, то е най-доброто, защото такава е Божията воля. “Сърцата им /във всички житейски ситуации/ са непоколебими, защото уповават на Господа”/Пс.112:7/.

 

          ІІ. 1. Втори библейски белег на тия, които са родени от Бога, е надеждата. Петър казва на всички Божии чада, разпръснати по света: “Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда”/1 Петр.1:3/. Жива надежда, защото има и мъртва надежда, както има и мъртва вяра; една надежда, която не произлиза от Бога, а от Неговия враг и врага на човеците, която личи по делата им. Защото този, който е баща на гордостта, е родител и на всяка зла дума и дело; напротив, всеки, който има живата надежда в себе си, е свят както Този, Който го е призвал /15/. Всеки човек, който честно маже да каже на своите братя в Христа: “Възлюбени, сега сме Божии чада… и ще Го видим, както е”, той “очиства себе си, както Той е свят”/1 Йоан 3:2,3/.

 

          2. Тази надежда, както Словото я описва – “пълна увереност във вярването” и “пълна увереност в надеждата” – едни изрази, които са твърде слаби в сравнение с оригинала, на първо място включва свидетелството на нашия собствен дух или съвест, че ходим “със святост и искреност пред Бога”/2 Кор.1:12/; на второ място /и преди всичко/, свидетелството на Божия Дух, Който свидетелства заедно с нашия дух, че ние сме Божии чада /Рим.8:16/. “И ако сме чада, то сме и наследници, наследници на Бога и сънаследници с Христа”/17/.

 

          3. Нека внимателно отбележим какво Бог ни учи с тия думи относно великолепната привилегия да си Божие чадо. За кого тук е казано, че “свидетелства”? Не за нашия дух, а за един друг, а именно за самия Дух на Бога: Той е, Който “свидетелства на нашия дух”. За какво свидетелства Той? “Че сме Божии чада, наследници на Бога и сънаследници с Христа”, ако страдаме заедно с Него, ако ежедневно носим своя кръст, ако с радост понасяме заради Него гонения и подигравки и с това и се “прославяме заедно с Него”. На кои хора Святият Дух дава това свидетелство? На всички, които са Божии чада. С предходните стихове апостолът доказва, че именно за тях става дума: “Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии чада. Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но сте приели дух на осиновление, чрез Който викаме: Авва, Отче! Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чада” /Рим.8:14-16/.

 

          4. Промяната в стих 15 заслужава внимание: “Но сте приели дух на осиновление, чрез който викаме: Авва, Отче!”. Вие, доколкото сте Божии чада, заради синовството си сте приели духа на осиновлението, чрез който викаме /ние/: Авва, Отче! Ние, апостолите, пророците и учителите /защото така би трябвало да се разбира това/, ние, чрез които вие сте повярвали, “Христовите служители и настойниците на Божиите тайни”/1 Кор.4:1/. Както ние и вие имаме един Господ, така имаме и един дух; както имаме една вяра, така имаме и една надежда. И вие като нас сте запечатани с “обещания Святи Дух” /Еф.1:13/, залогът на нашето наследство, понеже Той е същият Дух, Който свидетелства заедно с вашия и нашия дух, че сме Божии чада.

 

          5. Така се изпълва писаното: “Блажени скърбящите, защото те ще се утешат”/Мат.5:4/. Защото лесно е да се повярва, че “скръбта ще се преобърне в радост”/Йоан 16:20/, щом някой усеща в себе си свидетелството, макар че може скръбта да предшества това свидетелство на Божия Дух и нашия дух /да, в определена степен трябва да го предшества, докато стенем под ужаса и чувството, че Божият гняв е върху нас/. Колкото и силна да е тази скръб, когато дойде часът на новорождението, тя отминава поради радостта, че се е родил човек /Йоан 16:21/. Може да е така, че някои от вас сега да са скръбни, защото сте “странни на израилевото гражданство”/Еф.2:12/ и сте убедени, че нямате тоя Дух, че сте “без надежда и без Бога на света”. Но щом дойде Утешителят, сърцата ви трябва да се радват и “радостта ви да бъде пълна”, и “радостта ви никой няма да отнеме”/Йоан 16:22/. “Хвалим се в Бога”/Рим. 5:11/,  ще кажете, “чрез нашия Господ Исус Христос, чрез Когото получихме това примирение” и “придобихме достъп до тази благодат и се радваме поради надеждата за Божията слава”/5:2/. “Вие, казва Петър, които бяхте възродени от Бога за жива надежда, сте вардени чрез вяра за спасение; затова радвайте се, ако и за малко време да скърбите сега в разни изпитни с цел изпитването на вашата вяра, което е по-скъпоценно от златото… да излезе за хвала и почест, когато се яви Исус Христос, Когото любите, без да сте Го видели; в Когото като вярвате…радвате се с неизказана и преславна радост” /1 Петр.1:3-8/. Наистина неизказана! Никой човешки език не може да опише тази радост в Святия Дух, тя е “скритата манна… която никой не познава, освен оня, който я получава” /Откр.2:17/. Ние знаем, че тя не само е налице във време на скръб, но и прелива. “Малко нещо ли са Божиите утешения”/Йов 15:11/ за Неговите чада, когато липсва всякаква земна утеха? О, не. Ако трябва да понесат много страдания, още повече ще бъдат утешени чрез Божия Дух, дотам, че “ще се присмиват на погибелта”/Йов 5:21/, на оскъдицата, на болката, на ада и гроба. Защото познаваме Този, Който “има ключовете на смъртта и ада”/Откр.1:18/, които Той в скоро време ще хвърли в бездната. Защото те скоро ще чуят силен глас от небето: “Ето, скинията на Бога е с човеците: Той ще обитава с тях, и те ще бъдат Негови люде, и сам Бог ще бъде с тях. Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече, нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка, първото премина” /Откр.21:3,4/.

 

          ІІІ. 1. Трети библейски белег на ония, които са родени от Бога – и най- важният от всички – е любовта, онази “Божия любов, изляна в сърцата им чрез Святия Дух”/Рим.5:5/. “Понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата им Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!”/Гал. 4:6/. Гледайки винаги на Бога като на свой примирен и обичащ баща, те Го молят чрез Неговия Дух за своя ежедневен хляб, за всичко, от което се нуждае тялото и душата им. Изливат пред Него сърцето си, като знаят, че “получават това, което са попросили”/1 Йоан 5:15/. Копнежът им е по Него. Той е радостта на сърцето им, “щит и извънредно голяма награда”. Ожидането на душата им е “да вършат волята на Отца”/Йоан 4:34/; тя “ще се насити като от тлъстина и мас, и с радостни устни ще Го славословят устата им”/Пс.63:5/.

 

          2. В същия смисъл се казва: “Всеки, който люби родителя, люби и родения от Него”/1 Йоан 5:1/. Духът му се радва в Бога, неговия Спасител. Той искрено люби Господ Исус Христос. “Съединява се с Господа и е един дух с Него”/1 Кор.5:17/. Душата му е прилепнала за Бога и Го е избрала като най-прекрасен измежду десетки хиляди. Знае и чувства какво значи това: “Възлюбеният ми е мой и аз съм негова”/П. П. 2:16/. “Ти си по-красив от човешките чада, на устата ти се изля благодат; затова те благослови Бог до века”/Пс.45:2/.

 

          3. Необходимият  плод на тази любов към Бога е любовта към ближните, към всяка душа, сътворена от Бога, в това число и враговете, и онези, които ни вършат зло и ни преследват; една любов, с която считаме всеки човек по-горен от себе си, обичаме го като собствената си душа. Да, нашият Господ изразява това още по-силно, като ни учи да се обичаме един друг, както Той ни е възлюбил. “От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята” /1 Йоан 3:16/. Когато чувстваме себе си готови за това, тогава наистина обичаме ближните си. Тогава знаем, че “сме преминали от смърт в живот”, защото обичаме брата си. По това познаваме, че сме родени от Бога, че пребъдваме в Него и Той в нас, гдето ни е дал от Духа Си”/1 Йоан 4:13/. Защото любовта е от Бога и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога”/4:7/.

 

          4. Но някои могат може би да запитат: “Не казва ли апостолът: “Ето що е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди”/1 Йоан 5:3/? Сигурно това е любов към нашите ближни в същия смисъл, в който тя е любов към Бога”. Но какво всъщност твърдите вие? Това ли, че придържането към външните заповеди е всичко, което се включва в “да обичате Бога с цялото си сърце, душа, ум и сила и ближния си както себе си”? Това ли, че любовта към Бога не е едно преклонение на сърцето, а само външно служение? Или пък това, че любовта към ближните не е нагласа на сърцето, а само поредица от външни действия? Едно такова криво изложение на думите на апостола само като се спомене, е достатъчно, за да бъде оборено. Ясното, неоспоримо значение на текста е следното: белегът и доказателството, че обичаме Бога, т.е. пазим първата и най-голяма заповед, е това, че спазваме и всичките останали Негови заповеди. Истинската любов ни подбужда да вършим това, щом веднъж е изляна в сърцата ни. Защото който обича Бога от цяло сърце, не може да прави друго, освен да Му служи с всичките си сили.

 

          5. Втори плод на любовта към Бога /доколкото това може да се отдели от всичко друго/ е всеобхващащото покорство пред Този, Когото обичаме, и съгласие с Неговата воля; покорство спрямо всичките Божии заповеди, независимо дали те важат за външния или вътрешния човек; покорство на сърцето и живота във всяко убеждение и в цялостния начин на живот. Едно от убежденията, което съвсем очевидно е задължително, е усърдието за добри дела, гладът и жаждата да се върши на хората добро по всички възможни начини, готовността “да се иждивим за душите им”/2 Кор.12:15/, за всяко човешко същество, без да очакваме каквато и да било награда от този свят, а само награда при възкресението на мъртвите.

 

          ІV. 1. И тъй, аз ясно изложих белезите на новорождението така, както ги намирам в Словото. Така сам Бог отговаря на трудния въпрос какво означава да бъдеш роден от Него. Да бъдеш Божие чадо според отсъждането на Святия Дух значи чрез Христос така да вярваш в Бога, щото “да не съгрешаваш” и по всяко време и на всяко място да се наслаждаваш на оня мир от Бога, който превъзхожда всеки разум. Да се надяваш на Бога дотолкова чрез възлюбения Му Син, щото не само да имаш “свидетелството на добрата съвест”, но и това на Святия Дух, Който “свидетелства с нашия дух, че сме Божии чада”. От това не може да произлезе друго, освен трайна радост в Господа, с Когото сме примирени. Да обичаш Бога, Който те е възлюбил толкова, с любов, с каквато не си обичал нищо друго, така че си способен да обичаш всички човеци както себе си с една любов, която не само непрестанно гори в сърцето ти, но и огрява всичко, което казваш и вършиш, и превръща целия ти живот в едно непрестанно усърдие, в едно нарастващо покорство спрямо заповедите: “Бъдете милосърдни, както и Отец ваш е милосърден” /Лука 6:36/; “Бъдете святи, понеже Аз съм свят”/Лев.11:44/ и “Бъдете съвършени, както е съвършен вашият небесен Отец”/Мат.5:48/.

 

          2. И тъй, кои сте вие, които сте родени от Бога? Вие “знаете това, което Бог е благоволил да ни подари”/1 Кор.2:12/. Вие знаете със сигурност, че сте Божии чада, и “сърцето ви е уверено пред Него”/1 Йоан 3:19/. Всеки от вас, който е приел тия думи, трябва да чувства и със сигурност да знае дали към този час /нека отговори Бог, а не човеците!/ е такова чадо на Бога или не е. Въпросът не е какво си бил, когато си кръщаван, а какво си сега. Има ли го в сърцето ти духа на осиновлението? Не подминавай този въпрос. Не те питам дали си бил роден от вода и дух, а дали си сега храм на Святия Дух, Който живее в теб? Съгласен съм, че си преживял “обрязването на сърцето”/ както Павел изразително нарича кръщението/, но почива ли сега Христовият Дух и славата върху теб? В противен случай твоето обрязване става необрязване /Рим.2:25/.

 

          3. Затова не казвай в сърцето си: “Аз някога съм бил кръстен, затова сегасъм Божие чадо”. За съжаление, такова заключение не е правилно. Колко кръстени чревоугодници и пияници има, колко кръстени лъжци и хулители, колко кръстени присмиватели и богохулници, кръстени развратници, крадци и спекуланти? Как мислиш? Всички те ли са сега Божии чада? Истина ви казвам, които и да сте вие, които отговаряте на гореспоменатите категории: ”Вие сте от баща дявола и желаете да вършите похотите на баща си” /Йоан 8:44/. В името на Този, Когото вие разпъвате втори път, и с Неговите думи към вашите обрязани предци аз ви казвам: “Змии, рожби ехиднини! Как ще избегнете от осъждението в пъкъла?”/Мат.23:33/.

 

          4. Кажете как? Как, освен ако не бъдете родени изново? Защото сега сте мъртви във вашите грехове и престъпления. Ако кажете, че не можете да бъдете новородени, че освен кръщението няма друг начин за новорождение, това означава всички да бъдете запечатани за проклятието, предадени на  пъкъла, без никаква надежда, без никаква помощ. Може би някои считат това за напълно справедливо. В своето усърдие за Господаря на господарите те понякога казват: “Иди, та изтреби грешните амаличани и воювай против тях, докле ги довършиш/1 Царе 15:18/. Нека бъдат изтребени до крак! Те друго не заслужават!” Не, не бива да говорите така, и аз няма да го кажа. Това, което аз и вие заслужаваме напълно, е пъкълът! И чиста милост, съвършено незаслужена милост е, че ние още не сме сред неугасимите адски пламъци. Ще кажете: “Но ние сме измити, ние бяхме родени от вода и дух “. И те са били това, но този факт изобщо не променя истината, че заплахата и сега тегне над вас, както и над тях. Не знаете ли, че това, което високо се цени между човеците, е мерзост пред Бога /Лука 16:15/? Елате, вие, светски светии, които биват прославяни от човеците, и вижте кой измежду вас пръв ще хвърли камък върху тях, върху тия нещастници, които не заслужават да живеят на земята, тези низки развратници, прелюбодейци и убийци. Само че първо научете що значи тази дума: “Който мрази брата си, е човекоубиец”/1 Йоан 3:15/. “Който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си” /Мат.5:28/. “Прелюбодейци! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога?”/Як.4:4/.

 

          5. Истина, истина ви казвам: също и вие трябва “да се родите изново”. Защото иначе няма да видите Божието царство. Не се надявайте повече на тази строшена тръстика, че сте били новородени чрез кръщението. Кой ще отрече, че тогава вие сте били преобразени в Божии чада и наследници на небесното царство? Но независимо от това в момента сте дяволски чада. Затова трябва да бъдете новородени. Не допускайте сатана да внушава в сърцата ви да се захващате за използваната дума, след като нещата са ясни. Вие чухте кои са белезите на Божието чадо; всички вие, които ги нямате в душите си, независимо кръстени ли сте или не, трябва безусловно да ги приемете или несъмнено ще се погубите завинаги; вие, които сте кръстени, имате единствената надежда: ако някога чрез кръщението сте станали чада на Бога, но сега сте чада на дявола, можете отново да получите правото да станете Божии чада /Йоан 1:12/, да си възвърнете това, което сте изгубили – “духа на осиновлението, чрез който ще извикате: Авва, Отче!”

 

          Амин, Господи Исусе! Дано всеки, който отвори сърцето си пак да потърси Твоето лице, да получи отново тоя дух и да извика: “Авва, Отче!” Нека още веднъж да придобие правото да вярва в Твоето име, че ще бъде Твое чадо, да знае и чувства, че има изкуплението чрез кръвта Ти, прощението на греховете /Еф.1:7/, че не може да съгрешава, защото е роден от Бога. Нека сега бъде “възроден за жива надежда, така че “да очиства себе си, както Ти си чист”/1 Йоан 3:3/; и понеже е Твой син, нека духът на любовта и славата да почива на него, като го “очиства от всяка плътска и духовна нечистота”, и “се усъвършенства в святост със  страх от Бога”/2 Кор.7:1/!