Едва ли е възможно Бог да бъде с човека в по-пълен смисъл на думата от това да приеме цялостна и пълна човешка природа, от това да се оприличи във всичко на нас, за да ни освободи от робството на греха. Въплъщението и последвалата жертва на кръста са най-пълният и съвършен израз на Божията любов към човека. Сам Христос казва: “Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот” /Йоан 3:16/. Любовта на Бога към хората е толкова силна, че хвърля Самия Творец в човешкия свят. Заради тази любов Бог направи дори това, което беше немислимо от гледище на религиозните учения – Бог стана човек.
Не можем да не сме потресени от любов, засвидетелствана по този начин. Понякога, усещайки равнодушието в молитвите и песните ни, се питам дали си даваме истинска сметка за това, което Бог направи заради нас. Този, Който е сияние на Божията слава и съвършен образ на Божието лице, Който държи всичко чрез Своето могъщо слово, Той, именно Той се оприличи във всичко на нас, и, както казва апостолът, “като беше богат, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия” /2 Кор.8:9/. Може ли християнинът да е равнодушен, обръщайки се към такъв Бог, Който по такъв невероятен начин застана на страната на страдащия човек, че прие върху Себе Си всички наши немощи и грехове? Може ли да е безчувствено неговото сърце, когато неговият Бог е “Емануил” /Бог с нас/, Бог? За съжаление, положителният отговор е възможен. Да, възможно е, защото макар и Бог винаги да е с нас, не винаги ние сме с Него. И това е възможно дори когато не пропускаме църковните богослужения, дори когато често четем Библията. Бог, Който “толкова” ни възлюби, че не пожали Единородния Си Син, Който ни обича с такава безпределна любов, желае Неговото отношение към нас да бъде споделено. Когато това не се случи, ние си оставаме далеч от християнската истина за Бога. Бог си е останал за нас Онзи отвъден Абсолют, Който повелява и наказва, Който е издигнат толкова високо над света, че не може да има нищо общо с него. Така си оставаме с една философска представа за Бога, докато библейската представа за Него е съвършено различна както в Стария Завет, така и в Новия.
Нужно е да се замислим над тези думи. Да се вгледаме в собствения си духовен живот и да преценим честно съответства ли той на истината, че Бог стана човек, за да можем ние да се богоуподобим. Водени ли сме във всичките си действия от любов към Бога или все още ни ръководи страха от наказанието? Ако е така, време е да прекрачим прага на надеждата. Сам Бог ни освобождава от робския страх към Бога и желае да ни дари радостта от общението със Себе Си. Нека влезем в тази радост, която блика от истината на Въплъщението, да се обогатим щедро от сиромашията на Този, Който обедня доброволно заради нас. И тогава ще заживеем наистина в една нова реалност – Бог, Самият Бог ще бъде заедно с нас във нашето ежедневие!