Автор: д-р Анна Маринова

 

 

“Аз съм Господ, Бог твой – Ти си мой Бог”

 

 

Бог, както Той се разкрива в Библията, е Бог, Който общува с човека и винаги търси човешкия свободен отговор на Своя призив. Основа за общението на Бога с човека е общението на любов между трите Лица на Светата троица: Отец, Син и Свят Дух. Св. Максим Изповедник (+ 662), осъзнавайки дълбочината на тайната на Троицата: как трите Лица са един Бог, без да смята, че обяснява Троицата, пише, че Бог не може да е монада (едно Лице), понеже Бог е любов. А истинска любов може да има само между две и повече личности. Истинската любов винаги води до излизане от самия себе си, до желание да споделиш самия себе си с други. Това е причината Бог, Който няма нужда от нищо, да пожелае да споделя Себе Си.

 

Тази Божия любов, това Божие желание за общение се разкрива в Свещеното писание не в систематични догматико-философски изявления, а в историята на Израил, в обикновения човешки живот. Бог, Този, Който не може да бъде схванат с човешки ум и логика, Който е далече над всички наши понятия, разбирания, представи (Ос. 11:9б), смирява Себе Си и ни се представя по начин, по който първо Израил, а после и ние, всички народи, можем донякъде да Го разберем. Бог се разкрива чрез Своите имена.

 

В Древния изток името на дадена личност означава, че този, който носи име, реално съществува и е в отношения с другите хора. Узнаването на нечие име е път другите хора да могат да общуват със съответния човек. Донякъде същите разбирания са приложими и спрямо Бога. Но разликата е в това, че Сам Бог Се разкрива чрез имената Си.

 

Първото име, записано в Божието слово, с което Бог се самоназовава, е  elohjm (Бит. 1:1). То означава „могъщ, силен“. Но то не е демонстрация на сила и надмощие над всички и всичко, не е самодоволна заявка на всесилен господар. То дава увереност на Израил, а и на нас, че Господ е всемогъщият, силният (срв. Пс. 24:8б). Той е Този, Който държи цялата Вселена (Йов. 34:13) и осигурява живот на всички твари (Пс. 104:11-18). Този, Който с могъщата Си ръка действа в историята на Израил, като го извежда от „дома на робството“ (Изх. 13:14). Бог ни уверява, че Той се интересува, грижи се за нас и действа в живота на всеки човек.

 

В Свещеното писание на Стария завет Бог се разкрива с много имена. Те изразяват Божите действия, Божията грижа за човека и света. Когато Бог се открива на патриарсите Исак и Яков като „Бог на баща ти…“ (Бит. 26:24, 28:13), Той не просто заявява, че е техен Бог. Той, явявайки се на дадения праотец, общувайки лично с него, му напомня Своята грижа за неговите предшественици. Това напомняне е с цел уверение, че Бог, Който е „все същият“ (Пс. 102:28), ще продължава да се грижи за патриарха и за неговите потомци. Божията грижа, Божието водителство извиква отговор от страна на човека. Агар и Авраам отговарят на Бога, наричайки Го „Бог, Който вижда“ (Бит. 16:13б; 22:14). Давайки Му това име, те изповядват любовта си към Бога и същевременно Му благодарят за това, че Той се грижи  за тях и ги избавя от беди.

 

Своята грижа към Израил Господ проявява по време на египетското робство: Той, виждайки страданието на Своя народ (Изх. 3:7а), се явява на Моисей при един горящ, но неизгарящ трънен храст. Бог призовава Моисей, като го назовава по име: „Моисее, Моисее!“ (Изх. 3:4б). И Моисей отговаря на този Божи призив с думите: „ето ме!“ (Изх. 3:4б). Макар че едва в края на разказа става ясно, че Моисей, след известни колебания, приема Божието поръчение да изведе Израил (Изх 4:18), все пак тези две думи „ето ме!“ свидетелстват за готовността на Моисей. Той е готов да общува с Бога.

 

Тази готовност се вижда в молбата на Моисей Бог да му яви Своето име: „Ето, когато отида при израилтяните и им река: Бог на бащите ви ме изпрати при вас, и те ми кажат: Как Му е името? Какво да им кажа? (Изх. 3:13)“. Това желание на Моисей да узнае Божието име не е израз на любопитство. Той иска да се увери, че Този, с Когото общува, е Същият Бог, Богът на отците, Бог, Който вижда  (Бит. 16:13б; 22:14). Познавайки Божието име, Моисей желае да има лично общение с Бога, общение, което бидейки лично обаче, включва целия Израил: ако Бог изпраща Моисей при Израил, то Моисей иска да се увери, че Господ ще даде на Израил да познае Бога така, както Моисей Го познава. И Бог не отхвърля молбата на Моисей. Той му открива едно от Своите имена, като казва: еheje(h) aser eheje(h) (Изх. 3:14а). Поради особеностите на библейския еврейски език глаголите в това изречение могат да се преведат както в минало, така и в бъдеще време: „Аз съм бил Този, Който съм бил“, и „Аз ще бъда Този, Който ще бъда“. Безспорно, изречението изразява съществуването на единия, истински Бог. Но то не е насочено да увери атеисти в Божието съществуване, понеже такива по времето на Моисей не е имало. Тези Божи слова изразяват, че Господ винаги е. Но това „винаги е“ не е някакво състояние на Бога или наличие на Бога на дадено място, но което Бог може да бъде намерен. Тези думи изразяват Божието действие. Бог винаги е Този, Който е тук, за да действа, т. е. да проявява Своята благодат към Израил, към всеки човек. Бог е Бог, Който действа в човешката история, Който съдейства на Израил, за да бъде той „светлина на народите“ (Ис. 42:6в; 49:6). Затова Бог сключва съюз с Израил и му обещава: „Аз ще бъда ваш Бог“ (Изх. 6:7). Заедно с това Бог кани Израил към общение с думите „Ще ви взема за Мои люде“ (Изх. 6:7).

 

Въпреки че Израил отговаря на Бога, като Му обещава да бъде Негов народ, като изпълнява Божите слова (Втор. 5:27), от историята знаем, че Израил често се отвръща от Бога и се обръща към езически божества, „направа на човешки ръце“ (Пс. 135:15). Но не само Израил, дори праведници като Давид  не са без грях (срв. 2 Цар. 11 гл.; Пс. 51). Затова се прави тъжната констатация: „Всички се отклониха, заедно се поквариха; няма никой, който да върши добро, няма ни един“ (Пс. 53:3). Това състояние е следствие от греха на праотците Адам и Ева (срв. Бит. 3 гл.). Бог, колкото и да общува с Израил, със старозаветните праведници, колкото и да им разкрива Себе Си чрез Своите имена, изразяващи Неговите действия, това е недостатъчно, за да може не само Израил, но и всички хора пълнокръвно, лице с лице (срв. Изх. 33:11) да общуват с Бога.

 

Затова Бог не само се погрижи за Израил и останалите народи, не само им се откриваше „много пъти и по много начини“ (срв. Евр. 1:1), но Бог Сам влезе в историята. И не само влезе в нея. Бог Слово стана историческа личност, истински Човек (Йоан. 1:14). Той при Своето кръщение (Мат. 3:16-17), а и в разговорите със Своите апостоли ни откри личните имена на единия Бог – Отец, Син и Святи Дух, за да можем всички ние да имаме пълнотата на Богообщението. Но Бог Слово, Господ Исус, в Когото „телесно обитава цялата пълнота на Божеството“ (Кол. 2:9), не просто ни даде съвършени, според нашите възможности, знания за Бога, на базата на старозаветните намеци за Троицата (срв. Бит. 1:1-3; Ис. 6:6, Пс. 33:6 и др.). Господ чрез ангел Гавриил откри на Йосиф (Мат. 1:21), а чрез служението Си на целия свят, включително на нас, Своето име Исус.

 

Разбира се, това име, с което Божият Син благоволи да бъде назован, като истински Човек, носещ име, не е случайно. Името Исус (jesua) е съкратената форма на старозаветното име (jehosua) и означава „Спасител“. Спасител: това име на Бог Слово изразява цялото Му дело – това, че Бог Слово отдаде Себе Си на кръста „заради нас и нашето спасение“ (Никео-Константинополски символ на вярата). Затова името Исус е „над всяко друго име“ (Фил. 2:9б). В неговото име се прекланят не само повярвалите в Господ Исус, но цялата твар (Фил. 2:10). И макар че Господ Исус не дойде да прослави Себе Си, а името на Отец (Йоан 17:4, 6а), няма друго име, чрез което да бъдем спасени, освен името Исус (Деян. 4:12).

 

Бог Отец, Син и Святият Дух се откриха не само чрез и във земното дело на Господ Исус на Неговите съвременници, но на цялото човечество. Чрез предварителната благодат на Отец, Син и Святия Дух, Бог се откри лично на нас. Бог ни потърси и ни намери, като ни назова по име. Откри ни се като „Господ, Бог Твой“. От Отец, чрез Сина и в Святия Дух ние повярвахме и познахме, че Исус е Христос и че имаме живот в Неговото име (Йоан 20:31). Благодарение на делото на Исус Христос ние имаме любовта на Отец (2 Кор. 13:14), освещението и утехата на Святия Дух. Затова с дръзновение призоваваме Отец с думите „Авва“, т. е. „Отче“ (срв. Рим. 8:15в).

 

Но най-вълнуващото в личното ни общение с Бога е, че в следствие на Неговата близост, на това, че Той живее в сърцата ни (срв. Йоан 14:23), ние Го наричаме с „наши“ имена. Така ние Му казваме: „Ти Си моята песен“, „Ти Си моя обич“, „Ти Си моят живот“ и др. Всеки от нас, вярвам, може да сподели, че има „свои“ имена, с които се обръща към Господа. Тези „наши“ имена, с които ние Го наричаме, не само не противоречат на Свещеното писание, а напротив – те се потвърждават от него. Спомняме си, че в Библията има свидетелства на хора, които дават на Бога „свое“ име: напр. „Бог, Който вижда“.

 

Но когато ние даваме „наши“ имена на Бога, т. е. когато реално и лично общуваме с Бога, този наш личен опит никога не е някакво егоистично преживяване, което човек пази за себе си.

 

Божията прошка, любов, Самият Бог ни карат да споделяме Бога, да даваме външен израз на нашето общение. При общението ни с Бога сърцето ни сякаш гори, подобно на сърцето на пророк Йеремия (Йер. 20:9). Разбира се, не всички ние сме проповедници със слово, подобно на апостолите. Но това, че някои от нас не благовестват с устата си, не означава липса на богообщение, защото най-добрата проповед са добрите ни в Христос дела (Мат. 5:16).

 

Затова нека, имайки личното си общение с Господа, наричайки го с „наши“ имена и с тези, с които Той Сам ни се открива в Библията, да знаем, че ние сме призовани да благовестваме със слово, но най-вече с дела на любов. Това е истинското и най-съвършено прославяне и същевременно най-доброто благовестие, понеже ние ставаме благовестители заедно с Бога на името на Отец, Син и Святи Дух. Амин!



Цитати:


Последни новини

Епископ Болетер на осемдесет години

04.05.2021

Централната конференция горещо те поздравява, скъпи епископ Хайнрих, за твоя осемдесети рожден ден, който ще празнуваш на 13 май. Преди шестдесет години ти започна служението си в Методистката църква като млад стажант и кандидат за пасторско служение. Ти беше свидетел на обединяването, което създаде Обединената методистка църква, и скоро стана член на новосъздадения Генерален съвет […]

Прочети повече

Новини, От Европа