“Духът в начатък” от Джон Уесли

 

“…сега няма никакво осъждане на тия, които са в Христос Исуса, които ходят не по плът, но по Дух. “

/Рим. 8:1/

 

          I. Под “които са в Христа Исуса” Павел очевидно има предвид ония, които искрено вярват в Него, които са “оправдани чрез вяра” и имат “мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос” /Рим. 5:1/. Които вярват така, вече не ходят по плът”, не следват правилата на провалената природа, а “ходят по Дух”. Техните мисли, думи и дела са под ръководството на Божия Дух.

 

          II. “Сега няма никакво осъждане” за тях. Бог не ги осъжда, защото ги е “оправдал даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса” /Рим. 3:24/. Простил е всичките им беззакония и е изличил всичките им грехове. Те самите вече не осъждат себе си, защото “са получили не духа на света, но Духа, Който е от Бога, за да познаят това, което Бог е благоволил да им подари” /1 Кор. 2:12/ – Духа, Който “свидетелства заедно с техния дух, че са Божии чада” /Рим. 8:15/. Към това се прибавя “свидетелството на тяхната съвест, че са живели на света със святост и с искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат” /2 Кор. 1:12/.

 

          III. Но това слово често е бивало зле разбирано, и то по опасен начин. Голям брой “неучени и неутвърдени люде”, които не знаят нищо за Бога и затова не са основани в благодатта и познаването, изопачават Писанието за своята погибел. Затова аз искам първо възможно най-ясно да опиша тия, които са в Христос Исус, които ходят не по плът, но по Дух, и, второ, доколко “няма осъждение” за тях. Ще завърша с практическо приложение.

 

          І. 1. Първо искам да опиша тия, “които са в Христа Исуса”. Не са ли те тия, които вярват в Неговото име, които са “вкоренени в Него, не в своята правда, а в правдата, която е чрез вяра в Христа” /Фил. 3:9/? За онези, които имат “изкуплението си чрез кръвта Му” /Еф. 1:7/, може да се каже с право, че са в Христос, защото Той пребъдва в тях и те в Него /1 Йоан 4:13/. Те “се съединяват с Господа и са един дух с Него” /1 Кор. 6:17/. Неделими са от Него, както пръчките от лозата. С Него, тяхната глава, са свързани така, както човек не може да го опише с думи и както преди сърцето им не си е представяло дори.

 

          2. “Който пребъдва в Него, не съгрешава” и “не ходи по плът, а по Дух”. С думата “плът” Павел обичайно обозначава пропадналата ни природа. В този смисъл я употребява той, когато пише: “А делата на плътта са явни” /Гал. 5:19/, а малко преди това: “Ходете по Духа и няма да угаждате на плътските страсти” /16/. Именно за да докаже, че не угаждат на плътските страсти тия, които ходят по Духа, той веднага добавя: “Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да можете да правите това, което искате” /17/. Тук, буквално преведено, не се казва: “за да не можете да вършите това, което искате”, като че ли плътта надделява над духа. Това е един превод, който не само няма нищо общо с оригиналния текст на апостола, но и обезсилва аргумента му; той твърди точно обратното на това, което той доказва.

 

          3. “Които са Исус-Христови, са разпнали плътта заедно със страстите и похотите й” /Гал. 5:24/. Те се въздържат от всички дела на плътта: от блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания /19-21/ и от всякакви намерения, думи и дела, към които води опорочената ни природа. Докато усещат в себе си горчив корен, те биват изпълвани със сила свише, за да го смачкат под нозете си. Затова у тях не може да поникне горчив корен. Всяка нова буря, която преживяват, им дава нов повод да извикат: “Благодарение Богу, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос” /1 Кор. 15:57/.

 

          4. В сърцата и в живота си те “ходят по Духа”. Той ги учи да обичат Бога и ближния си с любов, която е като “извор на вода, която извира за вечен живот” /Йоан 4:14/. Той ги води към всяко добро желание, към всеки божествен и небесен подтик, за да бъде свята всяка мисъл в сърцата им.

 

          5. Които “ходят по Духа”, биват водени от Него и към едно свято поведение. Говоренето им е “винаги с благодат” /Кол. 4:6/, с любов и страх от Бога. “Никаква гнила дума не излиза от устата им, но онова, което е добро за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат” /Еф. 4:29/. Ден и нощ се упражняват да вършат само това, което е угодно на Бога. В цялото си външно поведение те следват Оня, “Който ни остави пример” /1 Петр. 2:21/, да вървим по стъпките Му. В отношенията си с хората се изявяват като правдиви, милостиви и истинни; всичко, което вършат, е за слава на Бога.

 

          6. Те наистина “ходят по Духа”. Изпълнени с вяра и със Святия Дух, притежават в сърцата си и показват в живота си истинските плодове на Духа, а именно: любов, радост, мир, дълготърпение, кротост, себеобуздание, милосърдие, верност, благост /Гал. 5:22/ и всичко друго, което е похвално и достойно. Те “украсяват във всичко учението на Бога, на нашия Спасител” /Тит 2:10/. Доказват на целия свят, че са движени от същия Дух, Който възкреси Исус от мъртвите /Рим. 8:11/.

 

          ІІ. 1. Доколко “няма никакво осъждане” за тия, които са по такъв начин “в Христа Исуса”, “които ходят не по плът, но по Дух”?

 

          Първо, за тях няма никакво осъждане по отношение на техните минали грехове. Бог не ги осъжда заради тях, те като че ли никога не са извършвани. Греховете са хвърлени като камък и потъват в морските дълбочини; Бог повече не си ги спомня. Бог постави Христос за умилостивение за ония, които вярват в Него, и така показа правдата Си в прощаване на греховете, извършени по-напред /Рим. 3:25/. Никой от техните грехове не е вече бреме, дори споменът за тях е изтрит.

 

          2. Те не чувстват никаква осъдителна присъда в душата си, не усещат вина или страх от Божия гняв. Имат свидетелството в себе си /1 Йоан 5:10/. Сигурни са, че поръсването с кръвта е валидно и за тях /Евр. 12:24/. Не са получили дух на робство, за да бъдат пак под страх, а дух на осиновление, чрез който викат: Авва, Отче! /Рим. 8:15/. Понеже са оправдани чрез вяра, имат мир с Бога. Той владее в сърцата им и им дава трайно чувство за Своята прощаваща милост, на което те отговарят с повика на чистата съвест /1 Петр. 3:21/.

 

          3. Ако някой каже: “Но понякога вярващият в Христос може да изгуби от погледа си Божията благодат, да го обгърне такава тъмнина, че вече да не вижда невидимия и да не може повече да има свидетелството, че изкупителната кръв е валидна за него, да е вътрешно отделен и отново да усеща “смъртната присъда” /2Кор. 1:9/. Аз отговарям: да приемем, че е така, че той не вижда Божията благодат. Тогава не е никакъв вярващ, защото вярата означава светлина, светлина от Бога, която огрява душата. Щом някой изгуби тази светлина, той изгубва за известно време и вярата си. Несъмнено искрено вярващият в Христос може да изгуби светлината на вярата и в следствие на това да се върне за малко в осъждението. Все пак не така е с тия, които сега “са в Христос”, които сега вярват в Неговото име. Защото докато вярват и ходят по Духа, не ги осъжда нито Бог, нито собственото им сърце.

 

          4. Второ, те не са под осъждение, защото сега съгрешават и престъпват Божиите заповеди. Та те не правят това. Не ходят по плът, а по Дух. Доказват отново и отново, че обичат Бога, като пазят Неговите заповеди /1 Йоан 5:3/. Йоан свидетелства: “Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога” /1 Йоан 3:9/. Той не може да съгрешава, докато Божият зародиш, тази обичаща, свята вяра, пребъдва в него. Докато пази себе си, лукавият не се докосва до него /1 Йоан 5:19/. Ясно е, че не може да бъде осъден за греховете, които изобщо не е извършил. Затова “които се водят от Духа, не са под закон” /Гал. 5:18/, под неговото проклятие, защото той осъжда само тези, които го нарушават. Заповедта “Не кради” осъжда само тези, които крадат. “Пази съботния ден” осъжда само тези, които не го пазят. Но срещу плода на Духа няма закон /Гал. 5:23/. Или както в 1 Тимотей Павел обяснява по-обширно: “Знаем, че законът е добър, ако го употребява някой законно, като знае това, че законът не е отправен към праведния /срещу него той няма никакво действие, никаква сила/, а срещу беззаконните и непокорните, срещу нечестивите и грешните, срещу неблагоговейните и скверните… според славното Благовестие на блажения Бог” /1:9-11/.

 

          5. Трето, които ходят по Духа, не са под осъждение заради техния вътрешен грях, дори когато той е налице. Твърде очевидно, за да бъде отричано и ежедневно доказвано, че разтлението на човешката природа се забелязва дори при тия, които са останали чада на Бога чрез вяра. В себе си те имат зародиша на гордост и суетност, гняв, страсти и зли пожелания, да, грехове от всякакъв род. По тази причина Павел се обръща към тия, на които преди малко е засвидетелствал, че те са “в Христос Исус”, “призвани в общението на Сина Му Исуса Христа, нашия Господ” /1 Кор. 1:2,9/: “И аз, братя, не можах да говоря на вас като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа” /3:1/. “Младенци в Христа – значи те бяха “в Христос”; те бяха вярващи на едно по-ниско стъпало, и все пак колко грях беше останал още в тях, колко “плътски копнежи, враждебни на Бога” /Рим. 8:7/.

 

          6. И все пак те няма да бъдат осъдени заради всичко това. Ако и да чувстват в себе си плътта, злата си същност; ако и от ден на ден да им става все по-ясно, че сърцето им е “измамливо повече от всичко и е страшно болно” /Йер. 17:9/; докато не му се поддадат, докато не дават никакво място на дявола, докато продължават войната с греха, гордостта, гнева и пожеланието, за да няма плътта власт над живота им, а да “ходят по Духа”, “няма никакво осъждане за тия, които са в Христа”. Тяхното честно, макар и несъвършено покорство е угодно пред Бога. Те “пребъдват в Бога” и познават по Духа, Който Той им е дал”, че и Той пребъдва в тях /1 Йоан 3:24/.

 

          7. Четвърто, да, макар че те по всяко време са убедени, че всичките им дела са обвързани с греха; макар че са сигурни, че няма да изпълнят съвършения закон нито в мисли, нито в думи или дела; макар че знаят, че не са обикнали Господа, своя Бог, от цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичките си сили; макар че забелязват как гордостта и своеволието се примесват и в най-благородните им дела; макар че дори и в най-тясната си връзка с Бога, събрани в голяма църква или изливащи в самота душата си пред Този, Който знае мислите на сърцето, са засрамени от постоянното отклоняване на своята мисъл или от студенината и тъпотата на чувствата си – въпреки всичко няма никакво осъждение за тях, нито от Бога, нито от собственото им сърце. Само щом си помислят за всички тия грешки, им става ясно, че се нуждаят от поръсване с кръвта, която ги измива пред Бога, и от “Ходатая, Който всякога живее, за да ходатайства за тях” /Евр. 7:25/. Тези грешки не могат да ги отведат далеч от Тоя, в Когото са повярвали. Напротив, именно те ги притеглят към Него, защото им е нужен постоянно. Същевременно колкото повече усещат нужда в себе си, толкова по-сериозен е копнежът им и толкова по-усърдни са “както да са приели Христа, така и да се обхождат в Него” /Кол. 2:16/.

 

          8. Пето, те не са осъдени заради “греховете от слабост”, както ги наричат обичайно. Би било по-разумно да ги наричат само слабости, за да не изглежда, че оправдаваме и закриляме греха, като го поставяме в зависимост от слабостта. Но ако трябва да запазим още един двузначен и опасен израз, той е: под грехове от слабост аз разбирам такива неумишлени грешки като тая да считаме нещо за истинно, макар то да е фактически лъжливо; или да нараняваме ближния, без да искаме или без да знаем – може би точно когато мислим, че му правим добро. Ако и това да са отклонения от святата и съвършена воля на Бога, те по същество не са никакви грехове и не полагат никакво бреме върху съвестта на тия, които са в Христа. Те не ги отделят от Бога, нито отмахват светлината на Неговия лик от тях, защото в никакъв случай не противоречат на същността на тия, “които не ходят по плът, но по Дух”.

 

          9. И накрая: няма никакво осъждане за ходещите по Духа заради неща, които не зависят от тях, били те вътрешни или външни, сторени или пропуснати. Например, раздава се Господна трапеза, а ти не участваш. Защо? Възпрепятстван си от болест и не можеш; заради това няма да бъдеш осъден. Няма вина, защото ти нямаш избор. “Защото ако има усърдие, то е прието според колкото има човек, а не според колкото няма” /2 Кор. 8:16/.

 

          10. Един вярващ понякога може да бъде наистина угнетен, защото не може да прави това, за което душата му копнее. Когато е задържан далеч от хвалението на Бога в голямо събрание, може да извика: “Както еленът пъхти за водните потоци, така душата ми въздиша за Тебе, Боже. Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог. Кога ще дойда и ще се явя пред Бога? /Пс. 42:1-2/. Той копнее да “отиде с множеството и да заведе шествието в Божия дом” /4/. Ако и да не може да отиде, не чувства никакво осъждение, вина, неприязън от страна на Бога; би се отказал от желанията си и би утешил така душата си: “Надявай се на Бога, защото аз още не Го славословя за помощта от лицето Му” /5/.

 

          11. По-трудно е да се каже нещо за т. нар. изненадващи грехове – когато например един иначе търпелив човек при изненадващо и силно изкушение говори и действа, сякаш не е съгласен с царската заповед: “Да възлюбиш ближния като себе си”. Не е лесно да положиш едно ясно правило за такива случаи. Не можеш да кажеш дали, общо взето, хората ще бъдат осъждани за изненадващи грехове или не. Но изглежда, че когато един вярващ бъде изненадан от някаква грешка, той малко или много ще бъде осъден според това дали волята му малко или повече е взела участие. Според това дали греховното пожелание, дума или дело са повече или по-малко умишлени, по наше мнение, той засяга Бога и натоварва повече или по-малко душата си с вина.

 

          12. Но ако това е така, тогава има изненадващи грехове, които носят голяма вина и проклятие. Защото в някои случаи ние биваме изненадвани поради умишлена и ненаказуема небрежност или поради леност на душата, която е трябвало да отърсим от себе си, преди да е дошло изкушението. Един човек може да бъде пазен от Бога да не изпада в изкушения и все пак да казва на душата си: “Още малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън” /Пр. 6:10/. Ако е изпаднал по невнимание в капан, който би могъл да избегне, тогава не е извинение, че това става неочаквано – той е можел да предвиди опасността. Тук падението, ако и да е изненадващо, по същността си е умишлен грях. И затова то трябва да получи осъждане от Бога и от собствената съвест.

 

          13. От друга страна, може да дойдат внезапни атаки от света или от бога на този свят, а често и от злото ни сърце, които не сме предвидили и не бихме могли да предвидим. От това дори един вярващ, докато вярата му е слаба, може да бъде свален почти без волята му да вземе участие, да изпадне в гняв или да мисли лошо за другите. В такъв случай ревнивият Бог /Втор. 5:9/ несъмнено ще му покаже, че е действал глупаво. Би го убедил, че се е отклонил от съвършения закон и от образа на Исус Христос /Фил. 2:5/. Тогава той би скърбял със “скръб по Бога” /2Кор. 7:10/ и би се срамувал пред Бога. Все пак заради това не трябва да бъде осъден. Бог не му вменява глупостта, но се смилява за него, “както баща жали чадата си” /Пс. 103:13/. Също и сърцето му не го осъжда. И всред тези грижи и срам той все още може да каже: “Ще уповавам и не ще се боя, защото Господ Йехова е моя сила и песен, и Той ми стана спасение” /Ис. 12:2/.

 

          ІІІ. 1. Остава още да изложа някои практични последици от досегашните разсъждения. Първо, ако заради техните минали грехове “няма никакво осъждение за тези, които са в Христа Исуса” и “които ходят не по плът, а по Дух”, тогава защо си така плашлив, маловерецо? Ако и някога твоите грехове да са били като пясъка, какво те тревожи това, щом сега си в Христа Исуса? “Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? Кой е оня, който ще ги осъжда?” /Рим. 8:33/. Всички грехове, които си сторил от младостта си до времето, когато си бил “обдарен във Възлюбения” /Еф. 1:6/, са ответи като плявата, няма ги, изчезнали са и са погълнати; няма да бъдат повече припомняни. Сега ти си “роден от Духа”. Би ли се измъчвал или безпокоил заради това, което е станало преди рождението ти? Стига с твоя страх! Ти не си призван на страх, а на “сила, любов и себевладение” /2 Тим. 1:7/. Осъзнай призванието си! Радвай се в Бога, твоя Спасител, и благодари на Господа, твоя Отец, чрез Христос.

 

          2. Казваш ли: “Но аз пак съм съгрешавал и след като получих спасението чрез Неговата кръв, затова се кая в пръст и пепел”? Добре е, че се каеш, и Бог е, Който те кара да го правиш. Но вярваш ли ти сега? Направил ли те е Той способен да кажеш: “Зная, че е жив Изкупителят ми” и “живея с вярата в Божия Син” /Гал. 2:20/? Тогава тая вяра те очиства от всичко, което си сторил, и няма за тебе никакво осъждение. Вярваш ли истински в името на Божия Син, всичките грехове, които си сторил до този час, се разсейват като утринната роса. “Стой твърдо в свободата, за която Христос те е освободил” /Гал. 5:1/. Той още веднъж те е освободил от властта на греха, от неговата вина и наказание. “Не се заплитай отново в робско иго”, в дяволските връзки на греха, в злите пожелания, в порочните фантазии, в думи и дела – най-лошото иго откъм близката страна на ада; не се обвързвай в робски и мъчителен страх, вина и себеосъждение.

 

          3. Второ, ходят ли всички, които са в Христа Исуса, не по плът, но по Дух? От това следва, че никой, който сега съгрешава, няма никакво участие и дял в тая работа. Собственото му сърце го осъжда. А щом нашето сърцето ни  осъжда, ако собствената ни съвест свидетелства, че сме виновни, тогава Бог без съмнение прави същото, защото “е по-голям от сърцето ни и знае всичко” /1 Йоан 3:20/. Затова не можем да Го излъжем, ако и да залъгваме сами себе си. Не се опитвай да кажеш: “Аз вече бях оправдан, моите грехове бяха простени”. Аз не знам нищо за това, не искам да обсъждам вярно ли е то или не. От близко разстояние във времето е почти невъзможно да знаеш със сигурност дали това е било истинско Божие дело или ти само си мамил собствената си душа. Но това знам съвсем сигурно: “Който върши грях, от дявола е” /1 Йоан 3:8/. В такъв случай дяволът е твой баща. По това не може да се спори, защото ти вършиш делата на баща си. Не залъгвай себе си с празни надежди! Не казвай на душата си: “Мир, мир!” /Йер. 6:14/. Защото това не е никакъв мир. Извикай силно! Призови от бездната своя Господ /Пс. 130:1/; може би Той ще чуе гласа ти. Ела при Него, както в началото, беден и окаян, грешен, сляп и гол. Пази се от това да дадеш покой на душата си, преди Неговата прощаваща любов отново да бъде изявена, преди Той да те изцели от отстъпничеството ти” /Йер. 3:22/ и отново те изпълни с “вяра, която действа чрез любов” /Гал. 5:6/.

 

          4. Трето, няма никакво осъждане за тия, които ходят по Духа поради все още наличните грехове на мисленето, докато те не им се поддадат, нито поради грехове, съпровождащи делата им. Затова не се измъчвай поради липсата на богоподобие, дори когато то е все още в сърцето ти. Не се тревожи, че все още не отговаряш на Божия образ и че гордост, своеволие или неверие съпровождат делата ти. Не се бой да си дадеш сметка за всичкото зло на сърцето си и да познаеш себе си такъв, какъвто си. Да, моли се на Бога да не се мислиш за нещо повече, отколкото си. Молитвата ти винаги да е:

 

Покажи същината на моята душа

и бездната на вродения вътре в мен грях.

Всяко неверие ти на бял свят извади,

гордостта, дебнеща скрито в сърцето.

         

Ако Господ чуе тази молитва и пробуди сърцето ти, ако ясно ти покаже на кой дух служиш, тогава внимавай да не пропадне вярата ти. Смири се. Сниши се до пръстта. Считай се за нищожен и суетен. Но “да не се смущава сърцето ти, нито да се бои” /Йоан 14:27/. Помни винаги добре: Аз, точно аз “имам Ходатай при Отца, Исуса Христа, праведния” /1 Йоан 2:1/. “Колкото е високо небето от земята, толкова голяма е милостта Му” /Пс. 103:11/. Бог е милостив към теб, грешника! Към грешник като теб! Бог е любов; Христос е умрял! Затова те обича Отец! Ти си Негово дете! Затова от теб не е скрито никое добро. Добро ли е делото на греха, което е разпнато в теб, да бъде унищожено /Рим. 6:6/? Така и ще стане! Ти ще се “очистиш от всяка плътска и духовна нечистота” /2 Кор. 7:1/. Добро е, че не бива да остане нищо друго в сърцето ти, освен чистата Божия любов. Бъди куражлия! Ти трябва да “възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с всичките си сили”. “Верен е Оня, Който ви призовава, и ще извърши това” /1 Сол. 5:24/. Той ще те насърчи търпеливо да продължаваш делото на вярата и да продължиш да работиш с любов и да устояваш в радостен мир, всемирно упование, в сериозно и предано очакване, докато “ревността на Господа на силите извърши това” /4 Царе 19:31/.

 

          5. Четвърто, щом тези, които са в Христа, които ходят по Духа, няма да бъдат осъдени за грехове поради слабост, за неумишлени провали, за неща, които не могат да предотвратят – тогава бъди внимателен ти, който уповаваш на Исусовата кръв, да не бъдеш измамен от сатана. Все още си наивен и слаб, сляп и неосведомен, по-слаб, отколкото думите могат да го изразят, по-наивен, отколкото сърцето ти може да го схване; не знаеш още нищо от онова, което трябва да знаеш. Въпреки това слабостта и глупостта ти и техните плодове, които още не можеш да предотвратиш, не бива да разбиват вярата и детинското ти упование на Бога и да нарушават мира или радостта ти в Господа. Правилото, което някои установяват за преднамерените грехове и което в този случай може да бъде опасно, е несъмнено мъдро и сигурно, когато бъде приложено спрямо слабостта и неспособността. Паднал ли си, човече Божи? Въпреки това не оставай легнал, не се окайвай и не се вайкай за слабостта си, а кажи смирено: “Господи, мога да падна всеки момент отново, ако не ме държиш в ръката Си”. След това стани! Скочи и ходи! Върви по пътя си! “Тичай в прилежащото пред теб поприще” /Евр. 12:1/.

 

          6. И накрая, един вярващ не трябва да бъде осъден заради това, че е бил изненадан от нещо, което душата му мрази /при положение, че то е станало не поради собственото му невнимание или поради умишлена небрежност/. Затова и ти, който вярваш, можеш да отидеш със скръбта си при Господа, щом бъдеш изненадан от някаква грешка. Това ще бъде скъпоценен балсам за теб. Излей сърцето си пред Него и Му предай скръбта си. Моли се с цялата си сила; Той “състрадава в нашите немощи” /Евр. 4:15/. Искай да укрепи, уякчи и заздрави душата ти и няма да допусне пак да паднеш. Господ не те осъжда. От какво можеш да се боиш? Нямаш никаква нужда от измъчващ страх. Ти трябва да обичаш Този, Който те е възлюбил, и това стига. По-голямата любов ще донесе по-голяма сила. Докато Го обичаш от цялото си сърце, ще бъдеш “съвършен, без никакъв недостатък” /Як. 1:4/. Чакай с мир часа, в който “Бог на мира ще те освети напълно и ще се запазят непокътнати духът, душата и тялото ти без порок до пришествието на нашия Господ Исус Христос” /1 Сол. 5:23/.