Апостол Павел въвежда темата за духовните дарби в своите послания неизменно във връзка с темата за единството на Църквата. Той е напълно убеден, че християнското единство се обогатява от многообразието на дарбите, които всеки християнин е получил. Апостолът изразява последователно това свое убеждение във всяко от трите послания, които съдържат изброяване на духовните дарби – Римляни, 12 гл.; 1 Коринтяни, 12 гл. и Ефесяни, 4 гл.
В Римляни 12:4-5 Павел прави аналогия с човешкото тяло, в което има различни части с различно предназначение (”служба”), но това ни най-малко не разрушава целостта на тялото. Същото важи и за Църквата, която запазва единството си въпреки различието на дарбите на своите членове. Логиката на Павел задължава да се отиде и по-далеч – Църквата съхранява единството си не само въпреки, но и благодарение на това различие и многообразие.
В 1 Коринтяни 12:12-27 апостолът развива посочената аналогията по-широко, след като вече е направил примерно изброяване на духовните дарби. Единството на Църквата като духовен организъм е осигурено от това, че всички нейни членове са приели кръщение “в един Дух” и са напоени “с един Дух”. “Същият” Дух удържа единството в многообразието на дарбите. И тук Павел напълно естествено извежда единството на дарбите, службите и действията от единствеността на Бога: “Дарбите са различни, но Духът е същият. Службите са различни, но Господ е същият. Различни са и действията, но Бог е същият, Който върши всичко във всички човеци” (1 Кор. 12:4-6). Единството на дарбите обаче не се гарантира само от единството на техния Източник, въпреки че именно тази е определящата причина. Всички дарби, независимо от различията помежду си, са дадени за “обща полза” и имат в крайна сметка общо предназначение.
В Ефесяни 4:15-16 Павел отново има предвид аналогията с човешкото тяло, акцентирайки в този случай повече върху функционалното единство на отделните части (”съразмерното действие на всяка една част”), което съответства на морфологичното единство и цялост (”цялото тяло, сглобявано и свързвано чрез службата на всяка става”). Единството на различните дарби, посочени в ст.11, се явява продължение на едно изначално и основополагащото поле на духовно единение, образувано от действието на “един Дух” в “едно тяло”, призванието към “една надежда” и изповядването на “един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец, Който е над всички, чрез всички и във всички” (Ефес. 4:4-6).
Каталозите на духовните дарби, които Павел предлага в Римляни 12:6-8, 1 Коринтяни 12:8-10, 28-30 и Ефесяни 4:11, представляват своеобразна илюстрация на многообразието в “едното тяло” на Христовата Църква. Тази е общата, непосредствена и, може да се каже, главна цел, която апостолът постига с примерното изброяване на дарбите. Изброяването във всеки от каталозите е примерно, а не изчерпателно, и тази незавършеност на свой ред засилва внушението за практическата невъзможност да се сведе действието на многообразната Божия благодат до краен брой, стриктно назовани и строго дефинирани проявления. Трите каталога на Павел за духовните дарби се различават един от друг, въпреки че частично се покриват, и очевидно всеки един от тях е непълен. Каталозите взаимно се допълват и по този начин създават една по-пълна картина, която коментаторите трябва да имат пред погледа си, когато насочват изследователските си усилия към всяко едно от отделните изброявания, жертвайки понякога цялото за сметка на частите.
Даниел Топалски