Автор: Джон Уесли
“Не че съм сполучил вече, нито съм станал вече съвършен…”
/Фил. 3:12/
1. Едва ли има израз в Свещеното писание, който да е създал повече поводи за спор от тоя. Много хора не могат да понесат думата “съвършен”. Само изговарянето й за тях е вече мерзост; и ако някой проповядва за съвършенството, т.е. казва, че то може да бъде постигнато в този живот, той е подложен на опасността да бъде причислен към “бирниците и грешниците”/Мат.18:17/.
2. Ето защо някои изобщо избягват тази тема, защото тя “предизвиква много спорове”. Но не произлиза ли тя от Божието Слово? Кой дава правото на Божиите вестители да я пренебрегват, та дори ако и всички да имат затруднения с нея? Ние “не сме така познали Христа”/Еф. 4:20/ и не бива да даваме място на дявола. Каквото е казал Бог, това трябва и ние да кажем на хората; или да се покоряваме, или да не говорим нищо. Защото знаем, че един Христов слуга може да бъде “чист от кръвта” на грешниците само ако им изявява цялата Божия воля /Деян. 20:26/.
3. Така не бива да избягваме този израз, защото виждаме, че той е Божие, а не човешко слово. Но можем и трябва да изясним неговото значение, за да не се отклоняват хората с искрени сърца нито наляво, нито надясно от “прицелната точка за наградата” /Фил.3:14/ от Бога. Това е още по-необходимо, след като в предходния стих Павел изповядва, че не е съвършен. Въпреки това в 15-ти стих той назовава себе си и дори мнозина други зрели.
4. За да се справя с това привидно противоречие в посочените стихове и за да предпазя хората, стремящи се към “прицелната точка”, да не се отклонят в пътя /Евр. 12:13/, бих се помъчил да докажа:
I. В какъв смисъл християните не са съвършени.
II. В какъв смисъл са такива.
I. 1. В какъв смисъл християните не са съвършени? Първо, опитът и Словото ни учат, че те не са съвършени в познанието. В този живот те не са свободни от незнанието. Наистина, както всички хора, и те желаят да знаят повече за този свят; имат обща представа и за бъдещия свят, доколкото Бог е дал да се знае. Те знаят също /което “естественият човек не побира, защото то се изпитва духовно” – 1 Кор.2:14/ “каква любов ни е показал Отец, да се наречем Божии чада”/1 Йоан 3:1/. Знаят за “превъзходно великата Божия сила”/Еф.1:19/ в своите сърца и за мъдростта на Божието предузнание, което ги води в правия път и прави така, че всичко да съдейства за тяхното добро. Да, знаят какво очаква Бог от тях във всяка житейска ситуация и как да се запази съвестта им непорочна спрямо Него и човеците.
2. Но безброй са нещата, които те не знаят. Не могат да “проумеят Всемогъщия” /Йов 37:23/. “Ето, тия са само краищата на пътя Му … Кой може да разбере силата на гърма Му?” /Йов 26:14/. Те не могат да възприемат едно-единствено качество на Божията същност, камо ли да проникнат в това какво означава Святата Троица или как Божият Син взе образ на слуга /Фил. 2:7/.
Не им е дадено да знаят и кога Бог ще установи царството Си на земята, та дори и на онези човеци, на които Той се е открил частично чрез Своите слуги и пророци от създанието на света. Още по-малко им е известно кога ще е денят, когато “небето ще премине с бучене и стихиите ще се стопят”/2 Петр. 3:10/.
3. Често те не знаят причините защо Господ води така или иначе пътищата на човешките чада и трябва да се задоволят с това; въпреки че Той е обиколен от непристъпна слава, правдата и справедливостта са опора на Неговия трон. Да, дори с оглед делата Си в техния живот Бог често им казва: “Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш”/Йоан 13:7/. Колко малко знаят те за видимите дела на Неговата ръка, макар че те са пред очите им! Колко малко знаят за това как Бог “простира севера върху празния простор и окачва земята на нищо”/Йов 26:7/, как Той държи всичките части на тази необозрима машина свързани чрез невидима и неразкъсваема верига. Толкова голямо е незнанието и толкова ограничено познанието дори сред най-известните измежду хората!
4. Така че никой не е толкова съвършен в този живот, щото да е напълно свободен от незнанието. Към това се прибавя и податливостта на заблуждения, защото “отчасти знаем”/1 Кор.13:9/ и сме винаги застрашени да се заблудим, след като не знаем. Наистина, Божиите чада не се заблуждават по отношение нещата, свързани със спасението. Те не правят тъмнина от виделината и виделина от тъмнината /Ис.5:20/, защото са учени от Бога и пътят, на който Той ги учи, пътят на спасението, е толкова ясен, че “даже и глупавите няма да се заблуждават по него”/Ис. 35:8/. Но се заблуждават в нещата, които не са необходими за спасението, и то често. Често и най-добрите и мъдри хора се заблуждават дори когато трябва да приемат фактите. Твърдят, че нещо не е станало, след като то е факт, и приемат за факт това, което не е станало. Ако приемем, че не се заблуждават при приемането на фактите, все пак заблудата идва при съпровождащите обстоятелства, защото те се възприемат точно обратно на действителността; от това могат само да възникнат нови заблуждения. Оттам лоши деяния от миналото или настоящето се окачествяват като добри или добрите – като лоши. Може да се стигне дори до съвсем погрешна оценка за характера на хората. Не само добри хора се приемат за по-добри или лошите – за по-лоши, отколкото в действителност са, но и се приемат за добри хора такива, които са всъщност много лоши, или святи и безукорни се приемат за лоши.
5. Дори и спрямо Библията и най-благочестивите хора при най-добра воля не могат да избегнат заблудите; заблуждават се всеки ден, особено във възприемането на такива текстове, които не засягат пряко практичния живот. Затова и Божиите чада не са единни относно тълкуването на много библейски места. Но тези различия в мненията не доказват, че те не са в никой случай Божии чада, а че в този живот не бива да търсим непогрешими хора, както и всезнаещи хора.
6. Ако срещу тези мисли се възрази, че Йоан пише: “А вие сте помазани от Святия и знаете всичко”/1 Йоан 2:20/, то отговорът е този: “Вие знаете всичко, което е нужно за спасението на душите ви”. Ясно е, че апостолът никога не е имал намерението да създава някакво общовалидно правило; иначе би поставил “ученика по-горе от учителя”, тъй като самият Христос не знаеше всичко като човек. “За оня ден или час никой не знае, нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Отец”/Марк 13:32/. Второ, от думите на Йоан разбираме: “Пиша ви това поради тия, които желаят да ви заблудят”/1 Йоан 2:26/, също и от често повтарящото се предупреждение: “Никой да не ви заблуждава”/3:7/ – тези думи биха били напълно излишни, ако същите помазани от Святия хора изпитваха не само незнание, но и опасност от заблуждение.
7. Така че и самите християни не са толкова съвършени, че да са свободни от незнание и заблуждение. Можем да добавим, трето, че те не са свободни и от слабости. Само че трябва да се помъчим да разберем правилно тази дума и да не я използваме, както някои се мъчат, за обозначаване на отявлени грехове. Някой казва: “Всеки човек си има слабости, моята е пиянството”. Друг нарича слабост своята нечистота, трети – злоупотребата с Божието име, четвърти – да нарича брата си безумец или да отвръща на хулата с хула. Ясно е, че всички вие, които говорите така, ще отидете със слабостите си в пъкъла, ако не се покаете. Но с тая дума аз обозначавам не само “телесната слабост”, а и всички външни и вътрешни несъвършенства, които не са от нравствено естество. Например, слабост или ленивост на разума, безчувственост или безпорядък на способността за схващане, негодност за взаимосвързано мислене, нередовност или тромавост на въображението, също /за да не привеждаме други подобни слабости/ липса на добра и надеждна памет. Слабости от друг род, които са донякъде последица от горните, са: неуместно говорене, необмислени изрази, пълни с грешки изречения и хиляди други недостатъци в думи и действия. Такива се намират в по-голяма или по-малка степен и у най-добрите хора; никой не може да се надява, че ще бъде напълно свободен от тях, докато духът се върне при Този, Който го е дал.
8. Не можем също да очакваме, че ще бъдем напълно освободени от изкушенията. Няма такова съвършенство в земния живот. Наистина има хора, предали се ненаситно да вършат всякаква нечистота, които сякаш не са подложени на изкушения. Много други спят така дълбоко в мъртвешки сън на външното благочестие /2 Тим. 3:5/, щото хитрият враг на душата не ги изкушава да вършат груби грехове от страх да не се събудят, преди да ги е погълнал вечният огън. Знам, че има и Божии чада, оправдани “даром чрез изкуплението в Христа” и намерили изкупление чрез Христовата кръв, които понастоящем не усещат никакво изкушение. Бог говори на техните врагове: “Да не закачите помазаните Ми и да не сторите зло на пророците Ми” /Пс. 105:15/. Докато това трае, било дни или месеци, те “яздят по високите места на земята”/Ис. 58:14/, носени са като на орлови крила извън обсега на нажежените стрели на врага. Но това състояние не може да трае вечно, понеже сам Божият Син в дните на Своя земен живот беше изкушаван, и то до последния Си миг. Така че и ние, Неговите слуги, ще преживеем същото. Защото “доста е на ученика да бъде като учителя си”/Мат. 10:25/.
9. Така че християнското съвършенство не означава, както някои очевидно си представят, свобода от незнание, заблуждение, слабости или изкушения. Всъщност съвършенството е синоним на святостта. Двете думи имат еднакво значение. Всеки човек, който е съвършен, е свят, и всеки, който е свят, е в библейски смисъл съвършен. Но пак трябва да подчертаем, че на тази земя не може да има съвършенство. Няма такова съвършенство, което да е достигнало върха и да не се нуждае от постоянен растеж. Колкото и големи да са достиженията на даден човек, колкото и висок да е градусът на неговото съвършенство, той все пак има нужда да “расте в благодатта” и ежедневно да напредва в познанието на Бога, своя Спасител, и в любовта към Него.
II. 1. В какъв смисъл християните са съвършени? Това ще се опитам сега да изясня. Ще кажа предварително, че и в естествения, и в духовния живот има степени на развитие. Някои Божии чада са едва новородени деца, други вече са достигнали определена степен на зрелост. Така ап. Йоан се обръща поред в своето Първо послание към дечицата, младежите и бащите: “Пиша вам, дечица, защото ви се простиха греховете”/2:12/ и имате мир с Бога чрез Христос. “Пиша вам, младежи, защото победихте лукавия”/13/, или защото “Божието Слово пребъдва във вас”/14/. Вие угасихте огнените стрели на лукавия, страховете и съмненията, чрез които той разваляше мира ви; сега Божието свидетелство, че греховете ви са простени, остава в сърцата ви. “Пиша вам, бащи, защото познавате Този, Който е отначало”/13/. Вие познахте Отца, Сина и Святия Дух в дълбочината на своите сърца. Постигнахте “пълнолетно мъжество в мярката на ръста на Христовата пълнота”/Еф. 4:13/.
2. В последната част на своята проповед главно ще говоря за тях, защото те са действително християни. Но и самите дечица в Христа са дотолкова съвършени или “родени от Бога”, като че ли не вършат никакви грехове. Това е първо. Ако някой оспорва тази привилегия на Божиите чада, въпросът не може да се уреди чрез привеждане на теоретически доказателства, каквито биха се намерили безброй, без това да доведе до разрешаването му. Той не може да се разреши и чрез позоваване на опита на една или друга личност. Много хора смятат, че не вършат никакъв грях, когато в действителност вършат. Ще се позовем на Словото: “Бог да бъде признат за верен, а всеки човек за лъжлив”/Рим. 3:4/. Само Словото може да отсъди вярно.
3. Словото ясно декларира, че дори оправданият, новороденият не остава в греха и не живее вече в него /Рим. 6:1,2/. Той е съразпнат с Христа. “Тялото на греха е унищожено, за да не робува вече на греха”/6:6/. Понеже е умрял с Христа, е вече свободен от греха. Грехът вече не го владее, понеже не е под закон, а под благодат /14/. Освободен от греха, става слуга на правдата /18/.
4. Най-малкото, което проличава от тези стихове, е, че такъв вид хора, сиреч всички истински християни или вярващи в Христос, са освободени от видимия грях. Тази свобода ап. Петър описва така: “Пострадалият по плът се е оставил от греха, за да живеете през останалото в тялото време не вече по човешки страсти, а по Божията воля”/1 Петр. 4:1,2/. Най-малкото, което това “оставил от греха” може да означава, ако бъде приложено само относно външното поведение, е прекратяването на всякакво греховно деяние, на всякакво открито престъпване на закона.
5. Най-ясно го казва Йоан: “Който върши грях, от дявола е, защото дяволът отначало съгрешава. Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола. Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога”/1 Йоан 3:8-9/. И още: “Знаем, че всеки роден от Бога не съгрешава; но оня, който се е родил от Бога, пази себе си и лукавият не се докосва до него”/5:18/.
6. Наистина, твърди се, че това значи само: той не съгрешава предумишлено, или по навик, или не като всички останали хора, или както сам е правил това преди. Но кой го казва? Йоан? Не, в целия текст няма и дума в подкрепа на това, нито в цялото послание или в кое да било негово писание. Така че най-добрият отговор на подобно възмутително твърдение е категорично не. Ако някой може да приведе доказателства в подкрепа на Словото Божие, нека го стори.
7. Често, за да подкрепят това странно твърдение, хората привеждат примери от Библията: “Не съгреши ли Авраам, като излъга и се отказа от жена си? Не съгреши ли Мойсей, когато извади вода от канарата и разгневи Бога? Или, още по-убедително, не съгреши ли Давид, човекът по сърцето на Бог, в случая с Урия?” Сигурно е така. Вярно е. Но какъв е изводът от тези примери? Трябва да признаем, че с цялостния си живот Давид беше измежду най-святите мъже на Юда; също и че и най-святите измежду юдеите понякога съгрешаваха. Но ако трябва да признаем и това, че всички християни съгрешават и трябва да съгрешават, докато са живи, то ние най-категорично отхвърляме подобен извод. Той в никакъв случай не може да произтича от посочените примери.
8. При подобен извод явно е пренебрегнато следното изявление на нашия Господ: “Истина ви казвам: Между родените от жена не се е въздигнал по-голям от Йоан Кръстител; обаче най-малкият в небесното царство е по-голям от него”/Мат.11:11/. Опасявам се, че ще се намери кой да каже, че тук под “небесно царство” трябва да се разбира царството на вечното блаженство. Достатъчно е само да се изговори подобно тълкуване, за да се открие неговата неустойчивост. Не може да има никакво съмнение, че тук небесното царство е Божието царство на тази земя, към което принадлежат всички вярващи в Христос. С тези думи Господ изяснява две неща: първо, че между всички човешки чада, живели преди Неговото идване в плът, не е имало по-голям от Йоан Кръстител – нито Авраам, нито Давид или друг някой юдеин не е бил по-велик от него. Второ, че най-малкият в Божието царство /в това царство, започнало с идването на Исус на земята и растящо с голяма бързина/ е по-велик от Йоан. Ясният извод е, че най-малкият, който има Исус за свой цар, е по-велик от Авраам, Давид или който и да било юдеин. Не става дума за “по-велик пророк”, както някои считат, а че такъв е по-велик в Божията благодат и в познаването на нашия Господ Исус Христос. Затова не можем да сравняваме привилегията на истинските християни с това, което преди беше поверено на юдеите. Признаваме, че служението на юдеите “стана със слава…”, но нашето “го надминава много повече по слава” /2 Кор. 3:9/. Така че който иска да изкара завета на християните за подчинен на тоя на юдеите и който изследва проявените слабости на старозаветните личности и от тях заключава, че християните не са дарени с повече сила, заблуждава себе си много и “не знае писанията, нито Божия път”/Мат. 22:29/.
9. “Но няма ли места в Писанието, които подкрепят това разбиране, щом посочените примери не са достатъчни? Не казва ли то ясно, че дори и праведният съгрешава по седем пъти на ден?” Отговарям: не, Словото не казва нищо такова. Няма подобен текст в Библията. Може би се счита, че това са думите: “Праведният ако седем пъти пада, пак става”/Пр. 24:16/. Но тук става дума за нещо съвсем друго. Защото, първо, тук липсват думите “на ден”, така че твърдението не е друго, освен че праведният пада седем пъти в живота си. Второ, изобщо не става дума, че той пада в грях, а във временна беда – това личи ясно от предходните думи: “Не поставяй засада, нечестивецо, против жилището на праведния и не разваляй мястото му за почивка”. Следва: “Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, докато нечестивецът се препъва в злото”. Авторът иска сякаш да каже: “Бог ще го избави от неговата беда, но ако ти паднеш, няма да има кой да те избави”.
10. Възразява се още: Соломон ясно казва: “Наистина няма праведен човек на земята”/Екл. 7:20/, и по-нататък: “Който да струва добро и да не греши”. Отговарям: несъмнено така беше в дните на Соломон; така беше от Адам до Мойсей, от Мойсей до Соломон и от Соломон до Христос. Тогава нямаше нито един човек без грях. От деня, когато грехът дойде в света, нямаше и един човек на земята, който да върши добро и да не греши, докато се яви Божият Син, “за да носи греха”. Несъмнено вярно е: “Докато наследникът е малолетен, той не се различава по нищо от роб”. И святите мъже от старите времена, живеещи под юдейския закон в оня период на непълнолетие на църквата, “бяха поробени под първоначалните учения на света, а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закон, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получи осиновлението”/Гал. 4:1-5/, за да получат благодатта, която се откри чрез явлението на Христос, Който унищожи смъртта и осия живот и безсмъртие чрез благовестието /2 Тим. 1:10/. Каквото и да е било с ония, които са били под закона, без съмнение можем да твърдим заедно с ап. Йоан, че откакто го има Евангелието, “никой, който е роден от Бога, не върши грях”/1Йоан 3:9/.
11. Много е важно да разбираме огромната разлика между юдейството и християнството и да изследваме внимателно основанието за нея, дадено от Исус: “Ако вярва някой в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му”, и добавя: “А това казва за Духа, Който вярващите в Него щяха да приемат, защото Святият Дух още не беше даден, понеже Исус още не бе се прославил”/39/. С това не се има предвид /както някои учат/, че чудодейната сила на Святия Дух още не беше дадена. Нашият Господ беше я дал на апостолите, когато ги изпрати за първи път да проповядват Евангелието: даде им власт над нечистите духове, да изцеляват болни и дори да възкресяват мъртви /Мат.10:1/. Но Святият Дух с Неговите освещаващи дарби още не беше даден в оная степен, в която това щеше да бъде след прославянето на Исус. Едва тогава Той “възлезе нависоко, плени пленници, взе си в дар човеци, даже и непокорните, за да обитава като Господ”/Пс. 68:18/. Едва на Петдесетница ония, които чакаха “обещаното от Отца”, бяха въоръжени със силата да надделяват над греха чрез Святия Дух.
12. Това, че такова всеобхватно спасение от греха беше дадено едва след прославянето на Исус, се засвидетелства ясно и от ап. Петър. Говорейки за необходимите изпитания с цел изпитването на вярата, той продължава: “За това спасение претърсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която беше назначена за вас, като издирваха кое или какво време посочваше Христовият Дух, Който беше в тях, когато предизвестяваше Христовите страдания и след тях славата. И откри им се, че не за себе си, а за вас служеха те в това, което сега ви се извести чрез ония, които ви проповядваха благовестието чрез Святия Дух, изпратен от небесата” /1 Петр.1:10-12/. Това стана на Петдесетница и оттогава то се повтаря във всички поколения в сърцата на всички истински вярващи. Въз основа на дадената след Христос благодат апостолът назидава: “Както е свят Тоя, Който ви е призовал, така бивайте святи и вие в цялото си държание”/15/.
13. Ако тези мисли се вземат в цялата им сериозност, ще се види, че по никакъв начин предимствата на християните не могат да се мерят с това, което Старият завет разказва за отношенията между Бога и хората. Защото сега времето се е изпълнило, Святият Дух е даден, всеобхватното Божие спасение е предоставено на човеците чрез явлението на Исус Христос. Небесното царство е установено на земята, за което Божият Дух е говорил в старите времена /така че Давид е твърде далеч от това да бъде мащаб или мерило за християнско съвършенство/: “…слабият между тях в онзи ден ще бъде като Давид и Давидовия дом – като Бога, като ангел Господен пред тях”/Зах.12:8/.
14. Така че ако искаш да докажеш, че думите на апостола: “Никой, който е роден от Бога, не върши грях” не трябва да се схващат в техния прост, естествен и очевиден смисъл, твоите доказателства трябва да бъдат взети от Новия завет; иначе ще си като един фехтовчик, който сече въздуха. Обикновено се казва въз основа на Новия завет, че дори апостолите грешаха, и то най-изтъкнатите като Петър и Павел. Павел чрез острото си противопоставяне с Варнава, Петър чрез лицемерието си в Антиохия. Добре, да приемем, че Петър и Павел наистина са вършили грях. Какъв извод ще направиш от това? Че всички останали апостоли от време на време съгрешаваха? Тук няма и сянка на доказателство в тоя дух. Или искаш да кажеш, че всички други християни от апостолските времена вършеха грехове? Още по-лошо. Никой разумен човек не би направил подобни изводи. Или се аргументираш така: “Щом двама от апостолите веднъж са съгрешили, то и всички християни от всички времена са грешили през целия си живот”? Ах, скъпи брате, и едно нормално развито дете би се срамувало да мисли така. Няма елементарна логика да мислиш, че даден човек трябва да съгрешава. Не, да пази Бог да говорим така! Никой не е подложен на никакъв натиск да съгрешава. Божията благодат е достатъчна за всички. Тя е достатъчна и за нас днес. В изкушенията, които ни слитат, тя е изходен път. Никой изкушаван не е длъжен да побеждава изкушението. Защото Бог няма да изпита никого повече, отколкото той може да понесе.
15. “Но Павел три пъти се моли на Бога и въпреки това не беше освободен от изкушението”. Нека цитирам неговите думи в буквалния им превод: “Даде ми се трън в плътта, сатанински ангел или пратеник, за да ме бие. Затова три пъти горещо се молих на Господа той да ме остави. И Бог ми каза: Задоволявай се с Моята благодат, защото силата Ми е мощна в слабостта. Затова най-добре ще се похваля със слабостта си, за да живее в мен Христовата сила … защото когато съм слаб, тогава съм силен” /2 Кор. 12:7-9/.
16. Понеже това библейско място е една от крепостите на защитниците на съгрешаването, ще е добре подобаващо да я изпитаме. Преди всичко установяваме, че от текста в никакъв случай не личи този трън / какъвто и да е бил той/ да подбужда апостола да съгрешава, камо ли да го принуждава да греши. Така че тук няма никакво основание за твърдение, че християнинът трябвало да греши. Второ, църковните отци ни осведомяват, че трънът е бил някакво физическо страдание. Тертулиан казва, че става дума за силно главоболие; Йоан Златоуст и Йероним са на същото мнение. Киприян се изразява малко общо: “множество болезнени страдания на плътта и тялото”. Трето, думите на апостола напълно се съгласуват с това: “трън в плътта, за да ме бие, да ме бичува, да ме изтезава … Моята сила е мощна в слабостта”. Думата “слаб” се среща в тези два стиха поне четири пъти. Четвърто, какъвто и да е бил този трън, не може да е бил нито грях в мисълта, нито грях на дело. Не може да е бил и вътрешен подтик или извършено дело на гордост, гняв или пожелание на страстта. Това личи неоспоримо от непосредствено следващите думи: ”…с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила” /9/. Какво? Да се похвали с гордостта си, с гнева си, с пожеланията на страстите си? Апостолът продължава: “Затова намирам удоволствие в немощи … защото когато съм немощен, тогава съм силен” /10/. Това означава: когато съм телесно слаб, тогава съм духовно силен. Би ли се осмелил някой да каже: ако съм слаб чрез гордост или плътски пожелания, тогава съм силен в духа? Аз призовавам всички вас, които имате в себе си Христовата сила, да свидетелствате можете ли да се похвалите с гняв, гордост и с плътски пожелания? Угодни ли са ви тези слабости? Правят ли ви те силни? Не бихте ли скочили по-добре /ако е възможно/ в ада, за да се изтръгнете от тях? Решавайте сами дали апостолът се хвалеше с тези неща и дали те му бяха угодни. И накрая, може да се напомни, че този трън в плътта ап. Павел беше получил повече от 14 години преди да напише това послание; а посланието той написа много години преди смъртта си, така че му предстоеше дълъг път, много борби, много победи, щеше да придобие още повече дарби от Бога и да обогати познанието си за Исус Христос. Така че не можем /дори ако по това време Павел е бил в състояние на духовна слабост/ да правим извода, че никога не му беше дарявана сила и че като стар човек, като баща в Христос все още страдаше от тая слабост, и че до деня на смъртта си не беше постигнал някакво по-високо духовно ниво. От всичко това излиза, че разглежданият пример от живота на ап. Павел няма нищо общо с греха и в никой случай не е в противоречие с твърдението на ап. Йоан: “Никой, който е роден от Бога, не върши грях”.
17. “Но не твърди ли Яков точно обратното: Ние всички в много неща грешим /3:2/? Не означава ли това грешим същото, което означава думата грях?” В този случай да. Бих добавил, че хората, за които става дума тук, вършеха грехове; да, всички те допускаха много грехове. Но кои са тези хора? Те са “мнозината учители”, които Бог не беше изпратил /може би същите суетни човеци, за които става дума в 2:20, учещи за вярата без дела/, а не самият апостол или някой друг истински християнин. В местоимението “ние” е невъзможно апостолът да включва себе си или друг истински вярващ. Това става ясно от стих 9: “С него благославяме Господа и Отца и с него кълнем човеците. От същите уста излизат благословение и проклятия”. Вярно, но не и от устата на апостола или на друг човек, който е ново създание в Христос. Второ, от непосредствено предходния и очевидно свързан с нашия стих текст /“Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждение. Защото ние всички в много неща грешим”/ става ясно, че тези “ние” не са апостолът или истинските вярващи, а хората, които знаят, че ще приемат по-тежко осъждение заради многото си грехове. Но това за апостола не може да бъде казано, нито за някой, който върви по неговите стъпки. “Сега няма никакво осъждение за тия, които са в Христа Исуса, които ходят не по плът, но по дух”. Трето, този стих доказва, че под това “всички ние грешим” не се разбира всички християни или всички хора, защото непосредствено следва споменаването на някакъв мъж, който не греши, както правят тези “ние”. Той ясно е противопоставен на тях като “съвършен мъж”.
18. Така Яков се изразява ясно и обяснява думите си. Но ако някой все още се колебае, то Йоан, писал много години след Яков, слага край на всякакъв спор чрез гореспоменатото изявление. Но тук възниква нова трудност: как да примирим Йоан в съгласуване със самия него? На едно място той декларира: “Никой, който е роден от Бога, не върши грях” и още: “знаем, че всеки роден от Бога не съгрешава”, но на друго: “Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас” и “Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец и Неговото слово не е в нас”.
19. Колкото и тежка да е тази трудност на пръв поглед, тя изчезва, ако вземем предвид, че, първо, стих 10 бива разяснен чрез стих 8: “Ако речем, че нямаме грях” се подкрепя от: “Ако речем, че не сме съгрешили”. Второ, въпросът не е дали досега сме съгрешили или не сме. Никой от двата стиха не твърди, че ние грешим сега. Трето, стих 9 обяснява и 8, и 10: “Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда”, т.е., както вече е казал: “Кръвта на Христа ни очиства от всеки грях”. Никой не може да каже: аз не се нуждая от това. Нямам никакъв грях, от който да бъда очистен. Ако кажем, че нямаме никакъв грях, че не сме съгрешили, лъжем себе си и правим Бога лъжец. Но ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен не само да ни прости греховете, но и да ни очисти от всяка неправда, за да можем да вървим напред и вече да не съгрешаваме /вж. Йоан 8:11/.
20. Така че Йоан е напълно последователен в думите си и в съзвучие с останалите автори на Божието Слово. Това е още по-очевидно, ако обобщим всичките му изказвания по този проблем. Той учи първо, че “кръвта на Христа ни очиства от всеки грях”. Второ, никой не може да каже: Аз не съм съгрешил, нямам грях, от който трябва да бъда очистван. Трето, Бог е готов да ни прости греховете и занапред да ни предпазва от съгрешаване. Четвърто: “Пиша ви това, за да не съгрешавате, но ако съгреши някой”, или “ако е съгрешил” /както и да го преведем/, той не трябва да стои в греха, защото “имаме Ходатай при Отца, Исуса Христа праведния”/2:1/. Съвършено ясно. Но за да предпази от всякакво съмнение по този изключително важен въпрос, в третата глава апостолът отново подема въпроса и дава едно подробно изложение на своето учение: “Дечица, никой да не ви заблуждава /че ви насърчавам да си останете в греха/: който върши правда, праведен е, както и Христос е праведен. Който върши грях, от дявола е, защото дяволът отначало съгрешава. Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола. Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него, и не може да съгрешава, защото е роден от Бога. По това се разпознават Божиите чада и дяволските чада” /1 Йоан 3:7-10/. Тук въпросът, който в слабите съвести може би все още е оставил място за колебание, получава съвсем недвусмислен отговор от последния писател на библейски текст. Оттам извеждаме в духа на учението на Йоан и в съответствие с хода на мисълта в цялото Свещено писание заключението: “Един християнин е дотолкова съвършен, че не върши никакъв грях”.
21. Това е чудесното предимство на всеки един християнин, дори ако той е “детенце в Христа”. Но само ония, които са “силни в Господа” и “побеждават лукавия”, които “познават Този, Който е отначало”, могат да бъдат наречени съвършени в смисъл, че са свободни от лоши мисли и лоши подбуди. Първо, от лоши мисли. Тук трябва да се отбележи, че мисли, които се занимават с лукавия, не са повече лоши мисли. Има огромна разлика между една мисъл върху греха и една греховна мисъл. Човек може например да разсъждава върху едно убийство, извършено от някого. Това не е лоша или греховна мисъл. Така нашият прославен Господ несъмнено размисли върху това, което дяволът Му каза: “Всичко това ще ти дам, ако паднеш и ми се поклониш”. Но това не беше лоша или греховна мисъл. На такава Той не беше способен. От това следва, че ако и християните мислят като Него, те са свободни от лоши и греховни мисли.
22. Откъде ще дойдат лоши мисли у слугите на Господаря? “От сърцето на човеците излизат зли помисли”/Марк 7:21/. И щом сърцето повече не е зло, от него не могат да излязат лоши мисли. Ако дървото е лошо, и плодът е лош. Но ако дървото е добро, и плодът ще е добър. Сам Господ казва: “Също така всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове”/Мат.7:17/.
23. Същото блажено предимство на истинския християнин потвърждава и ап. Павел от собствен опит: “Оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли /всички горделиви и лишени от вяра мисли против волята на Бога/ и всичко, което се издига високо против познаването на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа”/2 Кор.10:4,5/.
24. Второ, християните са свободни също и от лоши подбуди. Това ясно личи от Христовите думи: “Ученикът не е по-горен от учителя си, а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си”/Лука 6:40/. Току-що Исус беше прогласил някои от висшите истини на християнството, и то такива, които са най-болезнени за плът и кръв: “Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и правете добро на тези, които ви мразят”. Той знаеше, че светът няма да последва това; ето защо добави: “Може ли слепец да води слепеца? Не ще ли паднат и двамата в яма?”/39/. Сякаш искаше да каже: “Не се допитвайте до плът и кръв, що се отнася до тия неща, до хора без духовно познание, на които Бог още не е отворил очите на разума”. В следващия стих Той оборва двете големи възражения на тези “мъдри глупаци”, които до ден днешен се повдигат: “Тия изисквания са непоносимо тежки” и “Те са недостижимо високи”. На това Господ отговаря: “Ученикът не е по-горен от учителя си”. Затова, ако Аз съм страдал, то бъдете доволни да вървите по Моите стъпки. И не се съмнявайте, че ще изпълня Своето дело: Когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си. Но Учителят беше свободен от всякакви лоши подбуди, което важи и за ученика, за всеки истински християнин.
25. Всеки такъв може да каже заедно с ап. Павел: “Съразпнах се с Христа и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене”/Гал.2:20/. Тези думи очевидно описват не само освобождението от греховни дела, но и от греховни мисли. Това е ясно казано: “Не живея аз /моята зла същност, тялото на греха е унищожено/, но Христос живее в мене /и с Него всичко свято, праведно, добро/. Двете неща: “Христос живее в мене” и “вече не аз живея” са в неразрушима зависимост. Защото “какво има светлината с тъмнината или Христос с Велиал?”/2 Кор.6:15/.
26. Този, Който живее в сърцата на истински вярващите, Който ги е очистил, им е дал надежда. Те са свободни от гордост, защото Христос беше смирен в сърцето си. Чисти са от егоизъм и себични желания, защото Христос желаеше само да върши волята на Отца и да осъществи Неговото дело. Освободени са от гняв в обичайния смисъл на думата, защото Христос беше кротък, търпелив и приветлив. Казвам “в обичайния смисъл на думата”, защото не всеки гняв е лош. Дори за Исус четем, че “изгледа с гняв” хората /Марк 3:5/. Но какъв беше тоя гняв? Той беше предизвикан от закоравяването на сърцата им. Христос беше гневен поради греха и същевременно натъжен за грешниците; гневен поради лошото дело, но наскърбен поради неговите извършители. С гняв, да, с омраза погледна Той на факта; със състрадание и любов на хората. Иди ти, който си съвършен, и върши същото. “Гневете се, но без да съгрешавате” /Еф. 4:26/. Така ще изпитвате отвращение от злото, сторено против Бога, но към злотвореца – любов и милост.
27. Така Исус спасява не само от делото на греха, но и от греха, който живее в сърцето, от злите помисли и подбуди. “Вярно, казват някои, Той ще ни спаси от нашите грехове, но не и преди смъртта, не в този свят”. Но как да помирим такъв възглед с изразителните думи на Йоан: “В това се усъвършенства любовта в нас, когато имаме дръзновение в съдния ден, защото както е Той, така сме и ние в този свят”? Сякаш апостолът е предвидил подобно схващане и е искал да премахне всякакво основание за него. Защото несъмнено тук той говори за себе си и за другите все още живи християни и твърди, че не при смъртта или след нея, но “в този свят” те вече са като своя Господ.
28. В съгласие с това са думите: “Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина. Ако ходим в светлина, както Той е в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исуса Христа ни очиства от всеки грях” /1 Йоан 1:7/. И по-нататък: “Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда”. Очевидно и тук апостолът говори за спасение “в този свят”. Защото не казва: “Кръвта на Исус ще ни направи чисти” /в часа на смъртта или в деня на съда/, а: тя ни прави /в настоящето/ чисти от всички грехове. Очевидно е също, че ако остава някакъв грях, значи не сме чисти от всички грехове; ако остава някаква неправда в душата, значи не сме чисти от всяка неправда. Никой, който съгрешава против собствената си душа, не казва, че тези думи се отнасят само за оправданието или за очистването от виновността за греха. Защото на първо място това би означавало да се смесят нещата, които апостолът ясно е разграничил. Той пише, първо, че Бог ни прощава всеки грях и, след това, че ни очиства от всяка неправда. Второ, то би значело да защитаваме с най-голямо усърдие оправданието чрез дела, да поставим външното и дори вътрешното освещение преди оправданието. Защото ако споменатото тук очистване не е нищо друго освен нашето очистване от виновността за греха, тогава ние не сме очистени от греха, сиреч не сме оправдани, камо ли да изпълним условието “да ходим в светлината, както Той е в светлината”. Така че остава едно значение: християните в този свят биват освобождавани от всеки грях и от всяка неправда. Те са съвършени в този смисъл, че не вършат грях и са свободни от лоши мисли и подбуди.
29. Ето така Господ е изпълнил обещанието, дадено чрез пророците от създанието на света: “Аз ще обрежа сърцето ти и сърцето на твоето потомство, за да любиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, та да живееш”/Втор. 30:6/; и чрез Давид: “Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мен” /Пс. 51:10/. А Йезекил казва: “Ще ви дам ново сърце и нов дух … и ще ви направя да ходите в повеленията Ми и да пазите съдбите Ми – вие ще Ми бъдете люде, и Аз ще бъда ваш Бог. Ще ви спася от всичките ви нечистотии … Така казва Господ Йехова: В деня, когато ви очистя от всичките ви беззакония … народите около вас ще познаят, че Аз, Господ, съградих разореното и насадих запустялото. Аз, Господ, изговорих това и ще го извърша” /36:25-36/.
30. “И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания”, както в закона, така и в пророците, и след като пророческото слово е потвърдено в Евангелието чрез прославения ни Господ и Неговите апостоли, “нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога”/2 Кор. 7:1/. “Нека се боим да не би да се открие … че няма да влезем в Неговата почивка”/Евр. 4:1,10/, защото, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела. Нека никой не изостава, нека “забравяме задното и се простираме към предното, да се пускаме към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса” /Фил. 3:13,14/. Нека ден и нощ викаме към Бога, докато бъдем “освободени от робството на тлението и преминем в славната свобода на Божиите чада”/Рим. 8:21/.