Чарлз Уесли е последователен в своите определения за истинската религия. Тя се свежда до новорождението и откриващата се чрез него възможност за участие в божественото естество. Такова е разбирането на по-малкия от братята Уесли още през 1737 г., според една бележка в дневника му, нанесена три години по-късно[1]. Очевидно за него участието в божественото естество е самата сърцевина на истинския религиозен опит, в рамките на който трябва да се преценява автентичността на всяко отделно религиозно преживяване. Чарлз не се колебае да обясни на въглекопачите в Бристол, че обръщението, което те преживяват, е вече участие в божественото естество[2], доколкото новорождението открива пред тях именно тази възможност, а не някаква друга.
В най-известната си проповед „Събуди се, ти, който спиш“, изнесена пред университета в Оксфорд през 1742 г., Чарлз Уесли се опитва чрез поредица от въпроси, основани на библейски цитати, да привлече вниманието към освещението, разбирано именно в опитния смисъл на участие в божественото естество по благодат: „Станал ли си „участник в божественото естество“? Съзнаваш ли, че Христос е в теб, освен ако си недостоен? Знаеш ли, че „Бог пребъдва в теб и ти в Бога по Духа, Който Той ти е дал“? Не знаеш ли, че „тялото ти е храм на Светия Дух, Когото имаш от Бога“? Имаш ли това наследство в себе си, „залога на твоето наследство“? Запечатан ли си с обещания Свети Дух за деня на изкуплението? Прие ли Светия Дух? Или този въпрос не те смущава, защото ти не знаеш, че има Свети Дух?“[3]. Малко по-нататък в същата проповед Чарлз Уесли се връща на темата за истинската религия и предлага едно разгърнато определение, съставено от добре подбрани библейски цитати. Според него религията е участие в божественото естество, животът на Бога в човешката душа, изобразяване на Христовия образ в сърцето на човека, блаженство и святост, предвкусване на небето в условията на земния живот, Божието царство вътре в човешкото сърце[4]. Освещението за Чарлз Уесли е най-вече участие (participation) в Божествения живот чрез благодатта на Светия Дух. Без благодатта никой не може да бъде участник (partaker) в този живот и следователно, не може да бъде истински християнин.
Освещението, разбирано като участие в божественото естество, предполага единство на всички мисли, думи и дела, достигане до най-високата мяра на вярата, която действа чрез любовта, и до едно все по-задълбочаващо се единение с Бога[5].
Чарлз Уесли предпочита употребата на глагола участвам (partake) и съществителното участник (partaker), но прибягва и до други думи и изрази, когато иска да предаде същата идея в химните си. Поетът може да си позволи да представи участието в божественото естество по един радикален начин, който трудно би се възприел без възражения в един прозаичен богословски текст. Вярващите споделят (share) божествената природа, молят се Бог да отпечата (impress) природата Си в сърцата им, да съедини (join) Своята природа с тяхната, да я всади (impart) в душите им. В отговор Бог ги изпълва (fill) и напоява (impregnate) с божествен живот, прави този живот познат (known) за тях[6].
[1] MSJ, 1: 265 – 266.
[2] MSJ, 1:273.
[3] Събуди си, ти, който спиш, §ІІ.8 // Проповеди…, с. 44.
[4] Пак там, §ІІ.10 // Проповеди…, с. 45.
[5] Newport, K., ed. The Sermons of Charles Wesley…, p.367.
[6] Вж. Kimbrough, S T Jr. Partakers of the Life Divine: Participation in the Divine Nature in the Writings of Charles Wesley (Kindle Location 731). Kindle Edition.
Откъс от Топалски, Д. Пътят на освещението. С., 2017.