„… а ние проповядваме разпънатия Христос, за юдеите – съблазън, а за езичниците – глупост; но за самите призвани, и юдеи, и гърци, Христос, Божия сила и Божия премъдрост.“ (1 Коринтяни 1:23-24)
Защо разпъването на Христос беше нещо скандално и камък за препъване? Какво очакваха хората от Спасителя на света?
Юдеите, Божият народ, искаха знамения – ни казва апостол Павел. Те знаеха, че са избрани от Бога, Който им е дал всичко необходимо – Закона. За тях той беше пълноценно напътствие за живот според Божията воля, за мъдър живот. Те имаха нужда от ясни знаци за волята на Бога и получиха много знаци, че Бог е един.
За гърците мъдростта не се изразяваше в списък с предписания, а беше качество, към което човек се стреми, което може да постигне и да култивира. Разпънат на кръста Божи Син противоречеше на техните представи за мъдростта.
Апостолът обаче ни казва: „Защото, понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите“ (1 Коринтяни 1:21). В Свещеното писание мъдростта и глупостта не се разглеждат като резултат от интелектуалните ни достижения. Мъдростта е живот според Божията воля. Затова тя е наречена „дърво на живот“ (Притчи 3:18). Глупост е да тръгнеш по противоположния път, който води към смърт. Исус дойде на света, живя сред хората и умря на кръста, за да ни дари вечен живот. Случи се нещо, което нито юдеите, нито гърците очакваха: Бог направи глупост човешката мъдрост, за да спаси онези, които вярват в Него.
Молитва: Боже, благодарим Ти за дара на вечния живот: Исус – Божията премъдрост. Амин.
Nina Topalska (1981), България