„Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мен, не можете да направите нищо.“ (Йоан 15:5)
Исус представя Себе Си пред учениците с няколко последователни притчи, започващи с израза: „Аз съм“, за да подчертае, че трябва да гледат на Него не само като на добър учител, а като на Божия Син, Който е единственият път към вечния живот. В Йоан 15:5 Той казва, че е лозата, а ние сме пръчките.
Преди няколко години засадих 16 лозички в градината. С времето разбрах, че кастренето на клоните, които не дават плод, гарантира доброто развитие на лозата. Плодовитите клонки също трябва да се подрязват. Беше необходимо да направя място за гроздето, което очаквах. Саденето и отглеждането на лози може да ни помогне да разберем думите на Исус.
Той ни казва да „пребъдваме в Него“. Изглежда просто. Трябва да не се отделяме от Него и от Неговата любов. Така никога няма да отпаднем. Всъщност, не е толкова просто, защото това става въпреки нашите слабости и съмнения. Понякога не изпълняваме повелята на Исус, но Той настоява: „Пребъдвайте в Моята любов“. С времето откриваме, че благодарение на Неговата милост не сме отпаднали. Той ни е дал сила и ни е помогнал да принесем плод.
Когато дойде време за миналогодишния гроздобер, се радвах на изобилен плод в моето лозе. То не само беше отрупано с грозде, но и между листата кипеше живот – открих малки охлювчета, които се бяха полепили по тях. Замислих се, че чрез плодовете, които ние принасяме, Бог помага на много хора да пребъдват в Христос.
Молитва: Благодарим Ти, Исусе, че Твоята любов далеч надвишава нашите чувства и начина, по който се възприемаме. Благодарим Ти, че си с нас и че сме вкоренени в Теб. Помагай ни да пребъдваме в Теб, както пръчките на лозата. Амин.
Petr Konopik (1973), Чехия