„И ние сме познали и сме повярвали в любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог – в него.“
(1 Йоан. 4:16)
Библията казва: „Обичайте се един друг, защото Бог ни възлюби“. Замислих се за значението на думата „любов“, но както и да се обяснява това понятие, не е достатъчно. Да обичаш някого, е нещо, което се вижда, което се докосва всеки ден. Да успокоиш изплашеното си дете, да сготвиш любимата храна на своето семейство, да преодолееш егоизма си и да погледнеш нуждите на хората: такава любов очаква Исус от нас и към такава любов ни призовава.
Аз съм бременна и вече знам, че не е необходимо да чакам раждането на бебето, за да започна да го обичам. Всеки ден, с всяко негово движение разбирам какво е да обичаш, макар че още не съм го видяла. Сега съм убедена, че любовта е непринудена и е отражение на това, което виждаме в образа на Исус.
Разбира се, да смятаме, че можем да обичаме всеки и винаги, е утопично. Смятам, че е пресилено да говорим за любов към цялото човечество. Това, което има значение, е да сме такива, каквито сме, да гледаме ближните си в очите, да говорим и постъпваме така, че да не нараняваме, а да насърчаваме, вдъхновяваме, да служим, когато можем, да се възползваме от всяка предоставена възможност за това.
Молитва: Боже, благодарим Ти, че ни обичаш такива, каквито сме. Благодарим Ти за различията между нас. Нека молитвата достигне всички сърца, на които им липсва любов. Молим Те, изпълни живота ни с радостта на Твоята любов. Амин.
Xhuli Kasmollari (1984), Албания