„… понеже затова се трудим и се подвизаваме, защото се надяваме на живия Бог, Който е Спасител на всички човеци, а най-вече на вярващите.“ (1 Тимот. 4:10)
Миналата година имах възможността да отпразнувам своя петдесети рожден ден. Радвам се, че успях да достигна до дози момент от живота си. Радвам се и на приятелите, които празнуваха с мен и ми помогнаха да запомня този ден като един от най-щастливите в живота ми.
За пръв път чух за Исус Христос в неделното училище, после слушах за Него в младежките групи, където заедно пеехме и хвалехме Бога. С вяра осъзнах, че Исус направи огромна жертва, за да ме спаси от греха. Това ми звучеше много теоретично, но достатъчно ясно. С времето преживявах ситуации, в които се убеждавах, че Исус е моят Спасител и Изкупител от смъртта. Това усили и задълбочи моята вяра. Нейните корени станаха по-дълбоки. Можех да чувам Божия глас и да говоря с Бога, докато почувствах, че съм готова да заявя спокойно: „Боже, да бъде Твоята воля“.
Господ отново видя моята слабост и ми помогна – даде ми сила, заздрави вярата ми и премахна пречките по пътя ми. Можем да се молим един за друг, но личната вяра, че Бог е Спасител, е нещо, което всеки един трябва да има. Моля се за това, работя за това и се опитвам да бъда пример.
Молитва: Боже, благодаря Ти, че си направил нов съд от разтрошения на парчета живот. Давай ми мъдрост, за да Те прославя за това. Благодаря Ти за пълнотата на моя живот, за силата и за удовлетворението, което имам в сърцето си.
Marija Virag (1966), Сърбия