„… но силата на очите им бе отслабена, за да не Го познаят.“ (Лука 24:16)
След възкресението на Исус Христос двама от Неговите ученици пътуваха към едно село на име Емаус. Един непознат се присъедини към тях. Едва в края на историята, когато благослови, разчупи и им даде от хляба, очите на учениците се отвориха и те разпознаха в него Исус.
Други ученици бяха отишли на Тивериадското езеро за риба, но цяла нощ не бяха уловили нищо. На разсъмване един непознат стоеше на брега и им каза да хвърлят мрежите си от дясната страна на ладията. Когато го сториха, те се напълниха толкова, че не можеха да ги извлекат. Тогава разпознаха Исус (Йоан 21:1-14).
В Стария завет също четем за подобни срещи. Авраам срещна трима непознати, приготви им трапеза и разбра, че са Божи пратеници (Битие 18:1-2). Яков се бори с непознат при брода на Явок, а по-късно осъзна, че се е борил с Бога (Битие 32:22-32).
На Елеонския хълм Исус каза на Своите ученици: „огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте“ (Матей 25:35). Лесно е да прославяме Бога, когато Той се проявява като такъв, особено сред хора с еднакви убеждения. Трудно е обаче да Го прославяме, когато Го срещаме като странник, като „другия“, различния.
Да живеем живот на вяра, означава да откриваме Бога в лицето на непознатия човек, да се учим да виждаме Христос в хората, които са различни от нас, дори в своите врагове. Ако сме готови да срещнем Христос в странника, може би някъде по пътя ще открием, че той е наш брат и че служенето на Бога и милостта към ближния не са две различни неща, а едно и също.
Молитва: Исусе, помогни ни да се вгледаме в лицата на непознатите и да разпознаем Теб. Амин.
Mihail Stefanov (1979), България