„Затова и Бог Го превъзвиси и Му подари името, което е над всяко друго име, така че в името на Исус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества“ (Филипяни 2:9-10)
В Посланието на апостол Павел към филипяните името на Исус е не само поставено над всяко друго име, но и превъзвисено над всичко земно и небесно. Всичко, което е на небето, на земята и под нея, ще се преклони пред него.
Това е удивително. Исус вероятно е единственият, който не се е стремял към земна слава или постижения. Той не се позоваваше на книгите, които е написал. Всичките Му думи, записани в Новия завет, бяха казани пред хората, които после ги разказваха. Единственото свидетелство от Евангелието, че Исус е написал нещо, е разказът за заловената в грях прелюбодейка. Какво е написаното от Него на земята в онзи ден, не знаем, но знаем, че много от хората, които обвиняваха жената, останаха засрамени (Йоан 8:6).
В Евангелието четем, че след Своето възкресение Исус отново сяда на трапезата с учениците. Той им дава надежда, защото…
Исус още веднъж дойде, „за да говори за радостта от надеждата“.
За Него беше възможно „да говори още веднъж за пламъка на живота“.
Още веднъж Той говореше с любов, „защото ако някой свидетелства, че се е случило веднъж, то трябва да се случва отново“ (Ерих Фрийд).
Молитва: Исусе, да бъде слава на Твоето име, защото Ти говориш езика на любовта. Амин.
Ueli Frei (1965), Швейцария